Решение № 303 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 275/2009 г.
ВКСI наказателно отделение17.09.2009 г.докладчик т Иван Недев
Диспозитив
Оставя без уважение искането на осъдения Н. Е. Н. за възобновяване на н.о.х.д. 688/2008 г. на РС - Казанлък Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия Ружена Керанова. Не споделям становището на мнозинството на състава, че искането за възобновяване на делото, направено от осъдения Н. Е. Н., е неоснователно. Възражението (поддържано и в с. з. пред касационната инстанция), че съдът неоснователно е отхвърлил искането на осъдения делото да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепя от данните по делото. Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред (виж с.з. от 7.10.2008 г.), защитата на подсъдимия е направила искане за прилагане на посочената диференцирана процедура. Съдът не е уважил така направеното искане при мотиви, свързани с характера на обвинението. Посоченото съображение не може да служи като основание за отказ, тъй като не е свързано с визираните предпоставки в чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК (в този см. виж и т. 1.1 от ТР № 1/09 г. по н.д. № 1/08 г. на ОСНК на ВКС). От данните по делото се установява, че всички предпоставки за приложението на диференцираната процедура са били налице, поради което отказът на съда е неправилен. Допуснатото процесуално нарушение следва да бъде коригирано чрез прилагането на чл. 55 от НК (виж т. 9 от ТР № 1/09 г. по н.д. № 1/08 г. на ОСНК на ВКС). Отстраняването може да се извърши и от ВКС, предвид правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като наказанието на осъдения да бъде смекчено с определянето му при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По тези съображения намирам, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено в посочения аспект. Съдия: Р. Керанова
Мотиви
Решение № 303 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 275/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - Възобновяване на наказателни дела по искане на осъдения Н. Е. Н. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Той иска да се възобнови н.о.х.д. 688/2008 г. на РС-Казанлък поради явно несправедливото му наказание, наложено с присъда № 132а от 7. Х.2008 г. по цитираното дело. Иска приложението на чл. 55 НК при съкратено съдебно следствие. Защитата му поддържа молбата без други аргументи. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС намира: Н. Е. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. б. "а, б" и чл. 54 НК на 4 (четири) години лишаване от свобода при строг първоначален режим за това, че на 16.V.2008 г. в Казанлък при опасен рецидив откраднал от Ст. Ц. К. 480 лв. Присъдата не е обжалвана и не е проверявана по касационен ред; в сила е от 23.Х.2008 г. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо - липсва очевидното несъответствие между извършеното престъпление и наложеното на Н.наказание. То съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съобразени са сериозно обремененото съдебно минало - осъждан за кражби и грабежи, за причинена средна телесна повреда, както и начина на извършване на престъплението - граничи с грабеж. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425 НПК ВКС, I н.о.