Решение № 7664 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2019 г.

Решение № 7664 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Й. Асенов от [населено място], [област] против решение № 1463 от 01.07.2019 г., постановено по адм. д. № 301/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД-09-87/16.01.2019 г. на кмета на Община Марица, като постановена при допуснати съществени нарушения. Претендират се разноски. Ответникът кмет на Община Марица, чрез юрк. Пенева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-09-87/16.01.2019 г. на кмета на Община Марица, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Масивна сграда", с размери 4, 50 м/4 м, изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845.502.666 по КККР на [населено място], [община], [област]. Прието е, че е налице активна процесуална легитимация за оспорващия, тъй като заповедта е издадена по отношение на неизвестен извършител, а Й. Асенов твърди собственически права върху разпоредения за премахване строеж, подкрепени с гладни доказателства. След изпълнение изискванията на чл. 170 във вр. чл. 171, ал. 4 от АПК и отказ от страна на оспорващия да ангажира указаните му доказателства, съдът е приел за безспорни обстоятелствата, визирани в Констативен акт № 8/08.01.2019 г. и в мотивната част на заповедта досежно параметрите и местонахождението на строежа и липсата на изискуемите строителни книжа по чл. 137, ал. 3 във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са подробни мотиви и за липса на фактически основания по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за приемане търпимост на незаконния строеж, както и такива за неоснователност на възраженията по чл. 9 АПК и чл. 8 от ЕКПЧОС. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 8/08.01.2019 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден в периода 1980 -1990 г., което сочи на приложимост на две от хипотезите за търпимост, а именно: по ал. 1 и по ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ. Втората хипотеза, която обхваща период на изграждане на незаконния строеж от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г., освен изискванията по ал. 1 за съответствие с предвижданията на ПУП и правилата и нормативите по действащия правен режим към настоящия момент или към момента на изграждане на строежа, въвежда и изискване строежа да е деклариран от собственика до 31.12.1998 г. Данни за деклариране на процесния незаконен строеж не са въведени в процеса, поради което хипотезата по ал. 2 се явява неприложима в случая. По отношение на липса на изискванията за съответствие на строежа с предвижданията на ПУП, изводите на административния съд са подробно обосновани и съответни на изяснената по делото фактическа обстановка и се възприемат изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователни са доводите по касационната жалба за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС, осъществена дискриминация и неспазване принципа на съразмерност по чл. 9 АПК. От представените по делото доказателства е видно, че Й. Асенов не установява, че разпоредения за премахване строеж съставлява "единствено жилище". Въпреки изрично дадената му възможност не ангажира доказателства, че процесния строеж се явява единствено жилище за него и /или негови близки родственици. Доказателствата сочат точно на обратен извод – установени са различни постоянен и настоящ адрес на Асенов и липса на фактически данни за обитаване на процесната сграда, за която не са заплащани каквито и да било консумативи. В тази връзка не може да се приеме, че с премахване на процесния незаконен строеж, оспорващия и семейството му /обитатели на сградата/ са застрашени от оставане без дом, още повече, че общинските власти са предприели действия по учредяване право на строеж на Асенов още през 2004 г. върху 1/2 ид. ч. от УПИ I-630., кв. 23, а през 2018 г. – такива за предоставяне на социални жилища, вкл. продажби по чл. 35 ЗОС. Обстоятелството, че оспорващия заповедта за премахване на незаконния строеж Асенов не се е възползвал от горните възможности изключва основателността на твърденията за непропорционалност на разпореденото премахване с оспорената заповед. При тези данни се явява неоснователно и позоваването на решението по дело "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, още повече, че случая касае изземване на общинска зема по чл. 65 от ЗОбС, а не премахване на незаконен строеж. По казус, сходен с настоящия Европейския съд по правата на човека е постановил друго решение по дело "Иванова и Черкезов срещу България", което извежда на преден план в преценката по чл. 8 от Конвенцията досежно премахване на незаконно строителство, възможността за алтернативно настаняване на обитателите на строежа, в случай че премахването касае единствено жилище. Както се установи по-горе доказателства в тази насока не са ангажирани от оспорващия. Твърденията за осъществена дискриминация също са неоснователни, тъй като не се базират на факти, обосноваващи конкретния признак и насоченост към Асенов, за да се прехвърли доказателствената тежест по чл. 9 от Закона за защита от дискриминация на общината. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,