Решение № 3275 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2018 г.
ВАСVIII отделение06.03.2019 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 30.03.2018 г. на Административен съд Враца по адм. д. № 721 по описа за 2017 г. ОСЪЖДА Н. Лишев от [населено място], [улица] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3275 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6609/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Н. Лишев от [населено място], [улица], чрез адв. М. Мишев, против Решение № 136 от 30.03.2018 г. на Административен съд Враца по адм. д. № 721 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/10809#12 от 09.08.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното: = неправилно съдът приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган - чл. 20а, ал. 3 на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ не допуска възможност за делегация на правомощието по издаване на такъв акт. = необосновано съдът приел, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподотеля е влязъл в сила индивидуален административен акт; = чл. 18 от приложимата Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11) не предвижда поредност в действията на администрацията, която първо да прекрати ангажимента, а после да иска възстановяване на получените суми за подпомагане; = актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 27.11.2015 г., е следвало евентуално да се приеме за нищожен административен акт, който не е породил правни последици и тази нищожност може да се констатира на основание чл. 144 АПК вр. чл. 17, ал. 2 ГПК. = не са налице нито фактически, нито правни основания за издаването на АУПДВ, защото не е доказано неспазването на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. Основанието за възстановяване на получените суми би следвало да е по чл. 18, ал. 3, т. 1, а не по т. 3 от Наредбата. = съдът не съобразил, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона. В случая не ставало дума за недължимо платени или надплатени суми за подпомагане по схеми и проекти, а за вид санкция по българското право, която противоречи на Правото на Европейския съюз. = необосновано съдът приел, че адресатът на АУПДВ не е подал заявление за плащане през кампания 2015 г., в резултат на което агроекологичния ангажимент по Мярка 214 "АЕП" е прекратен. По вина на ОСЗ Враца е прекъсната процедурата по подаване на "Общо заявление за подпомагане-2015", поради което и издаденият акт за връщане на получените суми за подпомагане е незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба – зам. изпълнителният директор на ДФ"Земеделие", чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АС е бил АУПДВ, с който на адресата му е установено публично държавно вземане в размер на 9 314. 58 лева, представляващи изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2013 г. и 2014 г. Установено е било, че с писмо от 22.11.2013 г. жалбоподателят е уведомен, че по подадено от него заявление за подпомагане с УИН: 06.20.0613/52069 е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Поел е 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по това направление, като се е задължил да изпълнява съответните изисквания. В резултат на извършени административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за спазване на поетия 5-годишен ангажимент ДФЗ – РА е установила, че лицето не е подало заявление за плащане по мярката през кампания 2015 г., както изисква чл. 7, ал. 3 от С уведомително писмо от 27.11.2015 г. агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е прекратен. Този акт е получен от лицето на 12.12.2015 г. Установи се в хода на процеса, че същият е оспорен по административен ред пред Министъра на земеделието и храните с депозирана на 29.12.2015 г. от адресата жалба. Видно от събраните във връзка с това оспорване доказателства, жалбата е изпратена на горестоящия административен орган от ДФЗ на 14.01.2016 г., като е постъпила там на същата дата, входирана с рег. индекс 13-215. От МЗГ е изискана и на 7.02.2018 г. е постъпила информация, че по тази жалба към 6.02.2018 г. няма произнасяне. За да отхвърли жалбата на касатора против АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за липса на компетентност на издателя на административния акт. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата не съдържа правило за определяне на компетентния орган, който да издаде административен акт с посочения предмет. На основание чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Такова определяне е извършил Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" със заповедта от 27.06.2017 г. /стр. 39 от делото на АС/. В същия смисъл Решение № 993 от 25.01.2017 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 491/2016 г., състав на трето отделение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподотеля не е влязъл в сила индивидуален административен акт. Обратното е разрешението на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Върховния административен съд, по т. д. № 1/2015 г. Съгласно т. 1 от това решение актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция – Държавен фонд "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007–2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. При установеното, че уведомителното писмо от 27.11.2015 г., с което на жалбоподателя е прекратен агроекологичния ангажимент не е оспорено по съдебен ред, а срокът за това е изтекъл, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице стабилен административен акт, въз основа на който е издаден процесният акт за установяване на публично вземане. Затова, независимо от липса на уредба в подзаконовия административен акт за поредност на действията- прекратяване на ангажимента и след това възстановяване на платените суми, на основание на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП такава поредност е необходима. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не може да извършва косвен съдебен контрол върху законосъобразността на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 27.11.2015 г. Принципната недопустимост на такъв контрол се основава на невъзможността за съединяване на жалби в административния процес, включително и инцидентно. С основание съдът е приел, че оплакване за нищожност на посочения административен акт може да се направи без ограничение във времето в отделен процес /чл. 149, ал. 5 АПК/, поради което не е налице "неуреден" въпрос - затова и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК е неприложима субсидиарно. Неоснователно е оплакването за липса на фактически и правни основания за издаването на акта. Съгласно чл. 21 от приложимия Регламент № 65 от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, без да се засяга член 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005, когато бъде установен случай на неспазване на изискванията и стандартите, намаленията и изключванията, посочени в член 19, параграф 2 от този регламент, се прилагат върху целия размер на помощта по член 36, буква а), i) — v) и буква б), i), iv) и v) от Регламент (ЕО) № 1698, който е бил предоставен или предстои да бъде предоставен на съответния бенефициер в резултат на искания за плащане, които той е подал или ще подаде в продължение на календарната година, в която е установено неспазването. По чл. 7 от приложимата Наредба № 11 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Изискването за ежегодно подаване на заявление за подпомагане се основава на правото на ЕС. В чл. 19, § 1 от приложимия Регламент № 73/2007 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, се съдържа правилото, че всяка година земеделският стопанин подава заявление за директни плащания, като посочва, когато е приложимо данните в останалата част на разпоредбата. Същото правило е въведено и с чл. 7 от Наредба № 11. Това прави несъстоятелно оплакването за противоречие на оспорения акт с целта на закона, доколкото в случая не ставало дума за недължимо платени или надплатени суми за подпомагане по схеми и проекти, а за недопустима от Съюзното право санкция по българското право. Оплакванията, че неподаването на заявлението от страна на жалбоподателя се дължи на причини от административен характер, освен че е недопустимо поради относимостта му към законосъобразността на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент, като всяко твърдение, от което се черпят изгодни правни последици подлежи на доказване, а такова доказване не е извършено пред съда по същество. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение