Решение № 8657 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2010 г.

Решение № 8657 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Демирева, против решение № 627 от 23.11.2009 г., постановеното адм. дело № 1125/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, административно отделение, в частта му, с която е отменена негова заповед № РД-1-7706-487 от 16.12.2002 г. за одобряване на ПНИ за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на м. "Добрева чешма", землище на кв. Виница, относно записването в регистъра към плана на 40 кв. м, ид. ч. от имот № 1689 по ПНИ на неидентифициран собственик и делото е върнато в тази част на областния управител за произнасяне - извършване на промяна в записването в регистъра, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Против същото решение е постъпила касационна жалба и от Валери Василев Железов от гр. Варна, насочена против решението изцяло, както в цитираната по-горе част, така и в частта, с която е отхвърлена жалбата му против цитираната заповед на областния управител и в частта за присъдените разноски. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на областния управител се иска отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба изцяло, а в касационната жалба на Валери Железов се иска отмяната му и уважаване на първоначалната жалба. Заинтересованите страни - Анастасия Димитрова Йовева, Димитър Дуков Транакиев, Стоянка Атанасова Николова, Панайот Атанасов Парушев, Параскева Николова Стоянова, Екатерина Димитрова Каркаленджева, както и кмета на Община Варна не изразяват становище по касационните жалби. Заинтересованата страна - Тодор Транакиев Георгиев, в писмено възражение, оспорва касационната жалба на Валери Василев Железов и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и за приетото фактически и правно се е обосновал. Със заплащането на цената на земята на 10.11.2005 г. от Величка Борисова Колева, правото на ползване се е трансформирало в право на собственост и 40 кв. м идеална част от имот № 1689 от плана на новообразуваните имоти, които са били записани на неидентифициран собственик, следва да се запишат като собственост на наследника на жалбоподателката - Валери Василев Железов. Обосновано съдът е приел, че е налице спор за материално право, тъй като и заинтересованите физически лица - наследници на бившите собственици и жалбоподателя Валери Железов се легитимират като собственици на процесните имоти - части от имот № 712, който напълно се припокрива с новообразувани имоти с № 1688 и № 1689 по ПНИ на селищно образувание м. "Добрева чешма". Спор за материално право се разрешава по общия исков ред, след което е налице възможност с § 4к ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Касационната жалба на Валери Железов е основателна, съответно тази на областния управител е неоснователна по следните съображения: Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от Виолета Борисова Колева, заместена в процеса от настоящия касатор, в качеството му единствен неин наследник - син - Валери Василев Железов, против цитираната заповед на областния управител, с която е одобрен ПНИ на селищно образувание "Добрева чешма", в частта му по отношение имоти № 1688 и 1689 по ПНИ. В жалбата се сочи, че същата е ползувател с признато право да купи имот № 712 от 600 кв. м, който включва посочените новообразувани имоти и същите неправилно са отредени на бившите собственици, които са вписани и в регистъра на собствениците към плана. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че на жалбоподателката е признато правото да придобие предоставения й за ползване имот № 712, в м. "Добрева чешма", землище Виница, с решение от 21.12.2001 г., постановено по адм. дело № 282/2001 г. по описа на ВОС, оставено в сила с решение по адм. дело № 2805/2002 г. на ВАС. Решението е влязло в сила на 5.08.2002 г., като съдът й е признал правото да придобие имот от 600 кв. м, при описаните граници и е върнал преписката на кмета на община Варна за изготвяне на оценка на имота на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такава оценка е изготвена, но едва през 2005 г. - заповед № 0314/18.07.2005 г. на кмета на община Варна, за площ от 600 кв. м, като цената е платена, видно от представената вносна бележка. За имот пл. № 712, с ПНИ са отредени два имота - № 1688 и 1689. Видно от регистъра към плана, процесният имот № 1688, който е с площ от 286 кв. м е записан като собствен на Атанас Панайотов Парушев за 254 кв. м ид. ч. и на Зафира Панайотова Григорова - 32 кв. м. ид. ч. Имот № 1689 по ПНИ с площ от 335 кв. м, е записан на Янул Панайотов Янулов - 6 кв. м, ид. ч, на неидентифициран собственик - 40 кв. м ид. ч. и на Транаки и Никола Калчъклиеви - 289 кв. м, ид. ч. Посочените лица, записани в регистъра към плана като собственици се легитимират с влезли в сила решения на ПК - Варна, с които са им признати права за възстановяване на правото на собственост върху посочените земеделски земи - ниви, находящи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в процесната местност. Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено и е възприето от съда, се установява, че имот № 712 по КП на м. "Добрева чешма", с площ от 621 кв. м, напълно се припокрива с новообразувани имоти № 1688 и 1689 по ПНИ. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че е налице спор за материално право, тъй като както заинтересованите страни - наследници на бившите собственици, така и жалбоподателят - наследник на ползувателката на имота, са представили документи, с които се легитимират като собственици на процесния имот/части от него. Освен това, тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на постановяването му, то макар и да е било налице влязло в сила съдебно решение, с което са признати правата на ползувателката към посочения момент, то правото не е било трансформирано, тъй като не е била платена цената на имота и правилно в регистъра към плана са вписани бившите собственици, които са се легитимирали с цитираните решения на ПК - Варна. По тези съображения съдът е приел, че вписването в регистъра и отреждането на новообразуваните имоти № 1688 и 1689 за бившите собственици е правилно, поради което в тази част жалбата е неоснователна. Неправилно е само записването на част от имот № 1689 - 40 кв. м, на неидентифициран собственик, за която част заповедта е неправилна, тъй като в регистъра към плана не е посочено на какво основание тази част е записана на неидентифициран собственик. Със заплащането на цената на ползувателския имот жалбоподателката, респективно наследникът й, са придобили собствеността поради изпълване на целия фактически състав по трансформация на правото на ползване в право на собственост и следва да бъдат записани в регистъра към ПНИ като собственици. По тези съображения оспорената заповед, с която е одобрен ПНИ за процесната местност е отменена само в частта относно 40 кв. м ид. ч. от имот № 1689 по ПНИ, а в останалата част жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата и следва да бъде отменено в тази част. Необоснован е изводът на съда, че административният орган, към момента на издаване на заповедта, към който се преценява нейната законосъобразност, не е следвало да се съобрази с правата на ползувателката - жалбоподателката Виолета Колева, тъй като не е довършен фактическия състав по придобиване на собствеността. Преди издаване на акта, с влязло в сила на 5.08.2002 г. съдебно решение на същата е признато правото да придобие собствеността върху ползвания от нея имот № 712 по КП на местността, съвпадащ напълно с новообразуваните имоти № 1688 и 1689 по ПНИ с площ от 600 кв. м. В съдебното решение са изследвани всички предпоставки за признаване на това право по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е прието, че на жалбоподателката надлежно е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/1977 г., в имота е застроена сграда, с надлежно строително разрешение, отговаряща на изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, преди 1991 г. Изрично в съдебното решение е постановено връщане на преписката за оценяване на имота, за да бъде довършен фактическият състав на трансформацията на правото на ползване в право на собственост. Административната процедура обаче не е довършена само и единствено по вина на администрацията, която е забавила своето произнасяне, като оценката на имота е извършена едва през 2005 г. (Цената веднага е била платена). Посоченото не следва да се отрази неблагоприятно на правата на страната. Областният управител е следвало да отчете обстоятелството, че на жалбоподателката е признато правото да придобие имота. С още по-голяма сила посоченото важи за първоинстанционния съд, които е следвало да съобрази, съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, настъпилият факт на пълното довършване на фактическия състав на трансформацията на правото на ползване в право на собственост по отношение жалбоподателя. Поначало ПНИ се създава за земите, предоставени на граждани, въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като при отреждането на имотите с предимство се ползват ползувателите. Едва след отреждането на имоти за същите, от останали разлики над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се отреждат имоти за бившите собственици, при спазване на разписаните правила по чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ, се довършва и фактическия състав на реституцията на имотите на бившите собственици, които се индивидуализират с плана, поради което не може да се приеме изводът на съда, че е налице спор за материално право между бившите собственици и ползувателите с признати права на собственост. Не може да се възприеме посоченото от съда, че едва след провеждане на успешно състезателно исково производство, жалбоподателят следва да се възползва от възможността да иска изменение на влезлия в сила ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28в от ППЗСПЗЗ. При положение, че безспорно е установен фактът на довършване на фактическия състав на придобиване на правото на собственост върху ползувателския имот, преди ПНИ да е влязъл в сила, соченото разрешение е процесуално и житейски неикономично. Настъпилият факт следва да бъде отчетен на основание чл. 142 от АПК, като ПНИ бъде съобразен с правото на собственост и имот пл. № 712 по КП, сега имоти № 1688 и 1689 по ПНИ се отредят за жалбоподателя, съответно се промени и записването в регистъра на собствениците към плана като имотът се запише на негово име. По тези съображения решението на съда следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Валери Василев Железов, като вместо него настоящият състав следва да се произнесе по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Следва да се отмени заповедта на областния управител по отношение имот № 712 по КП - имоти № 1688 и 1689 по ПНИ и в частта над 40 кв. м, тъй като е незаконосъобразна - несъобразена с придобитото право на собственост от жалбоподателя и делото се върне като преписка на областния управител за ново произнасяне и отреждане на целия имот № 712 по КП за жалбоподателя, както и вписването му като собственик в регистъра към плана за целия имот. По същите съображения решението следва да бъде оставено в сила, в частта, с която е постановена отмяна на заповедта на областния управител по отношение имот от 40 кв. м. - част от новообразуван имот № 1689, част, записана в регистъра на неидентифициран собственик. С касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски, която с оглед изхода на делото е доказана по основание. По отношение размера искането е доказано за сумата от 100 лв., заплатени за назначената съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство. Не са доказани заплатени суми за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. Следва да се осъди ответника по касация да заплати направените разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение,