Решение № 9581 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2017 г.

Решение № 9581 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14789/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на младши автоконтрольор в 01 група, 02 сектор при отдел "Пътна полиция"- СДВР против решение № 7120/27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8657/2017 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отменил негова заповед № 2151/11.05.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" по отношение на С. Ж. Т.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебния акт поради постановяването му по просрочена жалба. Твърди също, че решението е неправилно, тъй като към момента на издаване на заповедта са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението. О. С. Ж. Терзиев, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че при извършена проверка на 11.05.2017 г. в гр. С., на кръстовището с пл. "Народно събрание", органи на ПП-СДВР са констатирали, че С. Т. управлявал товарен автомобил БМВ, собственост на "Зара-Е " ООД, без да е заплатил наложено му с фиш административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. Съставен е АУАН № 187227/11.05.2017 г. от мл. автоконтрольор при 01 група, 02 сектор при ОПП, СДВР. На основание изложените в акта констатации административният орган е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 2151/11.05.2017 г., с която на С. Т. е приложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП - до заплащане на дължимата глоба. По делото не е било спорно, че на С. Т. е издаден фиш № М0583845/03.05.2017 г. от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С. З., с който му е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на Закона за движение по пътищата. Съдът е установил, че глобата е заплатена на 12.05.2017 г. Не е било спорно, че фишът е анулиран съгласно чл. 54 ЗАНН и чл. 186, ал. 2 ЗДвП, за което обстоятелство сочат писмо от 22.06.2017 г. и от 29.06.2017 г. Терзиев е обжалвал заповедта за прилагане на ПАМ пред горестоящия административен орган, като е подал жалбата чрез отдел "ПП" - СДВР на 17.05.2017 г. С решение № Я-13317/04.07.2017 г., връчено на адресата на 24.07.2017 г. директорът на СДВР е отхвърлил оспорването. Жалбата пред АССГ е подадена на 27.07.2017 г. При тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът се е мотивирал, че временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП се извършва при управление на МПС в нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП - до заплащане на дължимата глоба. Тъй като в случая основанието за плащане - издаденият фиш № М 0583845/03.05.2017 г. е анулиран, няма влязъл в сила акт, който да послужи за основание за прилагане на обжалваната ПАМ. Отделно от това е приел, че прилагане на ПАМ за неплатена глоба от 20 лева е несъразмерна и в нарушение на чл. 6 АПК Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане . Съгласно чл. 157, ал. 8 ЗДвП наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. А съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от водач, който не е платил наложена му глоба с фиш в 7-дневен срок. В конкретния случай фишът на водача Терзиев е издаден на 3.05.2017 г. Срокът за доброволно плащане е бил до 10.05.2017 г. Към датата на проверката и на издадената заповед за прилагане на ПАМ - 11.05.2017 г. глобата не е била платена. Водачът я е заплатил на 12.05.2017 г. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок - до заплащане на глобата. Ето защо обстоятелството, че след прилагането на ПАМ водачът е заплатил глобата, не води до извод за незаконосъобразност на заповедта, но служи като правопрекратяващ факт по отношение действието на мярката. Фактически приложената ПАМ е действала само един ден. Но това не я прави незаконосъобразна. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че след издаване на оспорения акт фишът на водача Терзиев е бил анулиран. Тези обстоятелства са относими към срока на действие на ПАМ. Към датата на издаване на заповедта е безспорно установено, че водачът е имал неплатена в срока за доброволно плащане глоба. Съдебният състав не споделя изводите на АССГ, че с оглед размера на задължението заповедта противоречи на чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б"д" ЗДвП, ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоб а. Нормата е императивна и не предоставя на компетентния орган право на преценка, той действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на правната норма, така и във връзка с приложението на чл. 6 АПК . За приложение на принципа за съразмерност може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране на фактите, представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде акт, без да има възможност на преценка. С оглед изложеното касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалното право и целта на закона. Неоснователно е касационното възражение, че решението е недопустимо, тъй като оспорването на С. Т. е просрочено. Уредбата в АПК предвижда, че когато жалбата се подава чрез административния орган, който е издал първоначалния административен акт и той не се е възползвал от даденото му правомощие по чл. 91, ал. 1 АПК да преразгледа акта, ал. 2 го задължава да изпрати незабавно преписката на по-горестоящия орган. Действително, при последващо късно произнасяне с изричен акт на по-горестоящия административен орган, с който се отхвърля жалбата срещу първоначално издадения административен акт, не започва да тече нов срок за съдебно обжалване. Това разбиране следва от характера на сроковете за обжалване по чл. 149, ал. 3 АПК, които са преклузивни, и с изтичането или неоспорването им първоначалният административен акт влиза в сила. Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. В конкретния казус Терзиев е получил заповедта за прилагане на ПАМ на 11.05.2017 г. Подал е жалбата си до горестоящия административен орган чрез органа, издал акта, на 17.05.2017 г. - в срока по чл. 84, ал. 1 АПК. В срока по чл. 91, ал. 1 АПК издателят на акта не е преразгледал въпроса, както е посочено в решението на горестоящия орган, и е изпратил преписката на директора на СДВР. Но нито в решението, нито в преписката се съдържат данни кога жалбата, ведно с административната преписка, е получена от горестоящия орган, а предвид чл. 97, ал. 1 АПК срокът започва да тече от получаване на преписката. Възражението за недопустимост на оспорването се навежда за първи път с касационната жалба. И към нея не са представени доказателства за този релевантен факт. Ето защо съдът приема, че оспорването пред АССГ е направено в срок, с оглед връчването на решението на горестоящия орган. Предвид изложеното, като е отменил атакуваната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено друго, с което подадената от С. Т. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд