Решение № 12977 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12865/2019 г.

Решение № 12977 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12865/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Исса, [гражданство], подадена чрез адв. В. Ставрев против решение № 1394/22.07.2019 г., постановено по административно дело № 833/2019 по описа на Административен съд- Бургас. С описаното решение съдът е отхвърлил жалбата на Исса против заповед № 551/6.03.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен стоеж, представляващ масивна постройка, находящ се в УПИ ІІ - 2, 3, 10, 11, 12, 13, масив 26 по плана на местността [наименование] в землището на [квартал], [населено място]. В касационната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят сочи, че не е установено по безспорен начин, че той е възложител и строител на незаконния строеж. Счита, че тъй като постройката е изградена в съсобствен парцел, е следвало заповедта да се връчи на всички съсобственици. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта на заместник-кмета на община Бургас за премахване на описания незаконен строеж. Ответникът по касационната жалба- заместник-кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас не заявява становище по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана против акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена е от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е сезиран с жалба против заповед № 551/6.03.2019 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен стоеж, представляващ "масивна постройка", находящ се в УПИ ІІ - 2, 3, 10, 11, 12, 13, масив 26 по плана на местността [наименование] в землището на [квартал], [населено място]. Съдът е извършил цялостен контрол на атакуваната заповед и е приел, че е издадена от овластен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Приел е, че издадената заповед съответства на материалния закон и процесната постройка представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Във връзка с направените в жалбата възражения е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза. Изложил е подробни мотиви, че институтът на търпимост не е приложим в случая. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и законосъобразни и се споделят и от касационната инстанция. Установените от административния съд факти са следните: М. Исса е съсобственик на поземлен имот, находящ се в [населено място], , [квартал], м. "Лагера", представляващ УПИ ІІ- 2, 3, 10, 11, 12, 13 в кв. 26 по плана на местност [наименование] и собственик на изградена в него жилищна сграда съобразно представения нотариален акт. Към северната страна на тази сграда е пристроена масивна едноетажна постройка с площ 15, 24 кв. м.. Същата е с ивични основи, колони от стоманобетонови колове, зидария от "Итонг" и едноскатен покрив- дървена конструкция и керемиди. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, строежът е от типа на допълващото застрояване и е от пета категория според чл. 137, т. 5, б. "в" от ЗУТ. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка правилно административният съд е приел за ирелевантна към спора представената декларация от останалите съсобственици на поземления имот, с която същите дават съгласието си на всеки от съсобствениците да извършва реконструкции и преустройства на сградата си. Наличието на такова съгласие не дерогира изискването на закона строежите да се извършват само въз основа на разрешение за строеж и одобрени проекти. Правилно жалбоподателят е определен от административния орган като адресат на заповедта, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. § 3, ал. 2 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК предвижда, че адресат на тази заповед може да бъде собственикът на терена или извършителят на незаконния строеж. Установено е по категоричен начин, че жалбоподателят е съсобственик на поземления имот, в който е изградена незаконната постройка. Това го определя като възложител по смисъла на чл. 225а, ал. 5, т. 5 във връзка с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Събраните в рамките на развилото се административно, а впоследствие и съдебно производство доказателства сочат, че именно той е извършил строежа, което го определя като строител съобразно чл. 225а, ал. 5, т. 3 от ЗУТ. Чл. 225, ал. 6 определя, че отговорността на лицата е солидарна. Компетентният орган разполага с преценка на кои от субектите, посочени в ал. 5, да възложи задължението, предмет на заповедта. С оглед периода на изграждане на пристройката- 2017 г., неприложим се явява института за нейната търпимост съгласно разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.