Решение № 184 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1057/2011 г.

Решение № 184 от 27.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1057/2011 г., III н. о., НК, докладчик Вероника Имова Производството е образувано по касационна жалба изготвена от защитата на подсъдимия С. Г. В., адвокат А. Д. А. срещу въззивно решение № 182/15.12.2010 г. по внохд№ 383/10 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда № 99 от 20.09.2010 г. по нохд№ 1149/10 г. на Окръжен съд гр. Варна. С присъдата подсъдимият С. Г. В. е признат за виновен в това, че на 20.12.2009 г. по пътя[населено място] -с. И., обл. Варна, при управление на МПС - л. а. "М. 200" с рег. № РВ 2772 АХ, нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 1 ЗДвП, а именно, че "водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и по ал. 2, че "водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, .... и са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението", и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП "...на платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. "в" НК, вр. чл. 58а НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ЧЕТИРИДЕСЕТ МЕСЕЦА. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е управлявал МПС "М. 200" с рег. № РВ 2772 АХ в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с НП № 901/29.04.2009 г. на Началника на Р. - А., влязло в сила на 19.05.2009 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343В ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а от Нк е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. В. е определено общо най-тежкото наказание от ЧЕТИРИДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ С., при първоначален ОБЩ режим в ЗООТ. Присъдени са разноските по делото. В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Изтъква се, че наказанието не съответства на обществената опасност на подсъдимия и на целите на наказанието. Акцентът е поставен единствено на осемте наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като са подценени останалите данни за личността на подсъдимия показаното от него съжаление и разкаяние за извършеното, добрите характеристични данни от местната общественост за личността му. Пред касационната инстанция подсъдимият В. и защитата му адвокат А. не се явяват, редовно призовани. Не се явяват редовно призовани и частните обвинители и граждански ищци С. М. и И. М., както и повереникът им, адвокат С. Н. от АК Варна. В писмено становище заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия, а решението на ВАС да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на защитата на подсъдимия, като счита, че материалният закон е приложен правилно и по отношение на наложените наказания на подсъдимия, които са съответни на престъплението и затова са и справедливи. Данните са, че ПТП е извършено в лентата за насрещно движение на л. а. на подсъдимия, управлявал е без свидетелство за правоуправление при наличие на многобройни предходни нарушения на правилата за движение, за които е многократно санкциониран. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. При постановяване на въззивното решение не са били допуснати твърдяните в жалбата нарушения на закона относно правилата за определяне на наказанието на подсъдимия. Производството по делото е проведеното по реда на глава двадесет и седма НПК. Фактическите обстоятелства на обвинението, признати от подсъдимият са потвърдени и от събраните по делото доказателствени източници. В рамките на фактическите констатации по обжалвания съдебен акт материалният наказателен закон е приложен правилно. Не е допусната явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, както относно определеният им вид и размер, така и относно отказа на съдилищата да приложат условното осъждане. Правилно е приложено правилото за индивидуализация на наказанията на подсъдимия и за двете инкриминирания деяния съгласно правилата на чл. 58а, ал. 1 в ред. в ДВ, бр. 26/2010 г. (действаща по време на извършване деянието), вр. с чл. 54 НК. Напълно правилно въззивният съд е отхвърлил искането на подсъдимия за отлагане на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Деянието обуславя по-тежката наказуемост на дееца поради грубите нарушения на правилата за движение на МПС- несъобразена с пътните условия скорост и управление без свидетелство за правоуправление. Самият деец също представлява висока обществена опасност като водач, защото осемкратно е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение. За престъплението е наложено предвиденото в санкционната част на престъпния състав наказание "лишаване от свобода", в неговия среден размер наказание като съдилищата по фактите не са игнорирали и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Следователно неоснователни са доводите на защитата за пренебрегване на формиращите наказанието смекчаващи отговорността данни. Правилно е отказано приложението на чл. 66 НК. ВКС споделя напълно мотивите във въззивното решение на стр. 25 - 26. Вярно е, че подсъдимият е реабилитиран по право и формално би могъл да се ползва от разпоредбата на чл. 66 НК за приложението на условното осъждане, но и по делото е налице фактологическа пречка. Подсъдимият Стачно В. не е получил целяното въздействие от предходното му наказание, отложено по реда на чл. 66 НК. Продължил е с престъпна самонадеяност да управлява след като по административен ред му е било отнето свидетелството за правоуправление, наред с което не се е ръководил от правилата за безопасно движение на пътя. Този извод намира опора в доказателствената съвкупност, дала основата на приетата от съдилищата фактология за броя и характера на допуснатите нарушения, довели до инкриминираното деяние и съставомерния от него резултат - смъртта на водача в насрещно движещият се в насрещното платно за движение лек автомобил. Въпреки мокрото асфалтово покритие, скоростта от около 155-156 км/ч, с която подсъдимият е управлявал автомобила е била твърде над допустимата за ненаселено място, а навлизането в лентата за насрещно движение, където пътувал л. а."Ситроен" с ДК№ В 1465 КТ, управляван от починалият по-късно Н. К. е проява на изключително грубо нарушение на правилата за движение, задължаващи водачите, когато са на платно с двупосочно движение да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, какъвто не е конкретният случай. Ударът между двата автомобила е бил челен именно в лентата за насрещно движение за поде. В.. Следователно подсъдимият не е бил предупреден и превъзпитан в необходимата степен в спазване на законите, в това и тези определящи правилата за движение на МПС при предходното му осъждане с отлагане изпълнението на наказанието. Затова правилен и обоснован е изводът, че само реалното изтърпяване на санкцията може да доведе до постигане на посочения в чл. 36 НК възпитателен и възпиращ ефект, както спрямо извършителя на престъплението, така и по отношение на другите членове на обществото. С оглед на това не е налице явна несправедливост на наложените наказания в контекста на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК, поради което касационният съд не намира основания за намеса с оглед разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК да промени начина на изпълнение на наказанието. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение