Решение № 4541 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2018 г.
ВАСII отделение27.03.2019 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1400 от 13.07.2018 г., постановено по адм. д. № 442/2018 г. по описа на Административен съд [населено място] в частта за разноските, а именно, с която Н. Михайлов е осъден да заплати разноските по делото за сумата над 150 (сто и петдесет) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1400 от 13.07.2018 г., постановено по адм. д. № 442/2018 г. по описа на Административен съд [населено място] в частта, с която отхвърлена жалба на Н. Михайлов от [населено място] срещу Заповед № 129 от 12.01.2018 г. на Заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на [община]. ОСЪЖДА Н. Михайлов от [населено място] да заплати на [община] сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4541 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Михайлов от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Стойков, против решение № 1400 от 13.07.2018 г. на Административен съд – [населено място] по адм. д. № 442/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 129 от 12.01.2018 г. на Заместник - Кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" (СИРР) на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "Реконструкция на покрив на жилищна сграда", находящ се в двуетажна жилищна сграда, разположена в западната част на УПИ VI – 81, кв. 11 по плана на[жк], [населено място], с административен адрес: [улица] с което Н. Михайлов е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не се касае за основен ремонт, както неправилно е приел съдът, нито пък за реконструкция, както е приел административният орган. В тази връзка твърди и неправилност на извода на съда, че се касае за строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж, тъй като посочва, че се касае за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и извършеното е такова по чл. 151 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като посочва, че описаното като извършени СМР в оспорената заповед не съответства на диспозитива й, с която е наредено премахването на незаконен строеж реконструкция на покрив. Излага съображения и за неправилност на решението, в частта, с която са присъдени разноските, тъй като посочва, че административният орган е претендира само юрисконсултско възнаграждение, а не и сторените разноски за допусната СТЕ. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Заместник - Кметът по СИРР на [община] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и иска да бъдат потвърдени действително сторените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното АС – [населено място] е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, реконструкция, както и приел административният орган, или основен ремонт, за който съдът приема, че също може извършеното да се подведе под това понятие, за който е следвало да се получи разрешение за строеж. Приел е, че това е така, тъй като оспореният строеж "Реконструкция на покрив на жилищна сграда" представлява извършени СМР, при които е налице замяна на конструктивни елементи – при старото фактическо положение покривът на сградата е бил начупен с пресичащи се покривни повърхности с улама и маия, докато след извършените СМР е изправена линията на стрехата в посока север – юг, с което е изправен покривът и е станал двускатен. Приел е, че новият изграден покрив и визуално и конструктивно се различава от стария, поради което е стигнал до извод за наличие на замяна на конструктивни елементи, обосноваващи реконструкция. Приел е, че и от СТЕ се установява, че не може да се приеме, че е извършен текущ ремонт, не само с оглед променената покривна конструкция, но и поради увеличената височина на съществуващите надзидове с 0, 80 м., като пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост преди ремонта е била на 8, 11 м., а след ремонта е на 9, 95 м., което основава увеличена кота корниз. Приел е, че посоченото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е такъв от пета категория. Приел е, че след като строежът е извършен без строителни книжа и е подлежащ на премахване като незаконен. Приел е, че не се касае за текущ ремонт и подмяна на покривни материали само, поради и което е приел за неприложим чл. 151, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУТ. Поради изложеното е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ основният ремонт на обектите, посочени в разпоредбата представляват строежи. С оспорената заповед е наредено премахването на строеж "реконструкция на покрив на жилищна сграда". Спорният по делото въпрос е дали с извършеното от жалбоподателя е направена реконструкция или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУТ (в относимата към момента на извършване на СМР редакция от ДВ бр. 82 от 2012 г.) не се иска издаване на разрешение за строеж, като твърдението на жалбоподателя е, че е изпълнил законовите изисквания, тъй като преди започване на спорния ремонт е изготвено конструктивно становище от инж. конструктор от 08.04.2015 г. за извършване на ремонта, като това е необходимият документ с оглед законното извършване на СМР в настоящия случай. § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ дава легално определение за това кое представлява реконструкция, а именно: "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". Видно от цитирания текст, за да се приеме наличието на реконструкция трябва да са налице следните предпоставки (относимите в настоящия случай): 1. Да има възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи; 2. извършват се нови видове работи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В настоящия случай не само са заменени конструктивни елементи, а и са изградени нови такива, включително надзида от 0, 80 м., като с извършените СМР е допусната промяна на профила на покривната конструкция от начупен с пресичащи се покривни повърхности с улама и маия, в новоизграден двускатен покрив, т. е. изпълнени са нови по вид конструктивни елементи. Поради това е правилен извода на съда, че е извършена реконструкция. Извършеното не съответства на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43. Не съответства и на чл. 151, ал. 1, т. 2 и 4 в редакцията ДВ бр. 82/2012 г., който допуска без разрешение за строеж да се подменят покривни материали или да се извърши текущ ремонт на сградата. С извършеното жалбоподателят не се ограничил до подмяна на покривните материали. Освен това с представените от него конструктивни становища е разписано изграждане на нещо различно от впоследствие извършеното от жалбоподателя. Действително конструктивните становища касаят извършване на текущ ремонт на покрива, но реално извършеното впоследствие и установено от административния орган на място не съответства на разписаното, поради което е правилен извода, че се касае за реконструкция. Най – накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради неточното описание на строежа, предвид посоченото, че е налице и надзид и съответно възражението, че описаното в мотивите на заповедта не съответства на диспозитива нареждащ премахването на реконструкция на покрив на жилищна сграда. Това е така, тъй като видно и от изложеното по – горе с направения минимален надзид е допуснато изграждането на нов конструктивен елемент, който поддържа новоизградената и с различен профил покривна конструкция. Поради това настоящият състав намира, че описаният в заповедта строеж съответства на квалифицирането му в диспозитива като реконструкция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. Михайлов. По наведените възражения в касационната жалба за неправилност на решението в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото в размер на 450 лв., като се твърди, че ответникът не е претендирал разноски, а само юрисконсултско възнаграждение, а с решението са присъдени и разноски за изслушаната по делото СТЕ, настоящият състав намира същото за основателно. Разноски се присъждат не служебно, а само и единствено в случаите, когато са поискани. Видно от доказателствата по делото процесуалния представител на заместник кмета по СИРР на [община] е поискал само присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е поискал присъждане на разноските по делото, които в този случай се изразяват в заплатената част от 300 лв. от [община] за изслушаната СТЕ. В тази връзка съдът като е присъдил разноските се е произнесъл без да е налице такова искане. поради това решението в частта, с която са присъдени разноските следва да се отмени, а именно да се отмени в частта на присъдените разноски над 150 лв., присъдени за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,