Решение № 11545 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение 455/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 2766/2022 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на МИАМАР - ЕСТИ ЕООД, [ЕИК], против Акт за установяване на публично държавно вземане 08/06/1/0/01162/04/01 от 01.11.2022 г. (01-035-2600/47/02.11.2022 г.), издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна, с който, на основание чл. 27, ал. 3, и 7 и чл. 20а, ал. 5 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (3ПЗП), и чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на оспорващия е отказано изплащането на финансова помощ в размер на сумата от 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-0651-СО1/02.12.2019 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447,50 лв., ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения договор. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 200 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от МИАМАР-ЕСТИ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Н. Бонев. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Варна при Фонд "Земеделие" - София в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на МИАМАР - ЕСТИ ЕООД, [ЕИК], против Акт за установяване на публично държавно вземане 08/06/1/0/01162/04/01 от 01.11.2022 г. (01-035-2600/47/02.11.2022 г.), издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ - обстоятелството, че между ДФ Земеделие и ,.МИАМАР-ЕСТИ" ЕООД е сключен административен договор BG06 RDNP001-6.001-0651 -СО 1 от 02.12.2019 г. (Договора) (л. 7-18 адм. пр.) по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия по Програма за развитие на селските райони 2014-2020, извършеното първо плащане на на 27.12.2019 г. в размер на на 24 447,50 лева, разменената кореспонденция между страните и подписване на анекс; изпращането на писмо per. BG06RDNP001-6.001-0651-C02-M018 от 05.08.2022 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" за откриване на производство по издаване на АУПДВ; издаденият АУПДВ, определените с него задължения и основанията за това. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт, като е изложил мотиви защо приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден и в съответствие с материалния закон. Посочени кои са онези неизпълнения на клаузите на сключения договор, които са дали основание за определяне на задължения с издадения АУПДВ, както и че от събраните по делото доказателства се установява, че оспорващото дружество не е представило искане за второ плащане ведно с всички изискуеми документи за окомплектоване на заявката в указания по договора срок - 30.07.2022 г., както и до датата на издаване на процесното АУПДВ. В тази връзка съдът е посочил, че е налице неизпълнение на нормативно изискване, и е направен краен извод, че издаденият АУПДВ е законосъобразен и жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на касатора се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и постановяване на същото при неправилно тълкуване на фактическата обстановка. Основните доводи на касатора се изразяват в това, че ДФ Земеделие е следвало да извърши проверка по отношение на спазването на бизнес плана от страна на жалбоподателя и да наложи евентуални финансови корекции по реда на чл.27, ал. 6 от ЗПЗП, а не да издава АУПДВ по реда на чл.27 , ал.7 от същия закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за фактите, установени от първоинстанционния съд - обстоятелството, че между ДФ Земеделие и ,.МИАМАР-ЕСТИ" ЕООД е сключен административен договор BG06 RDNP001-6.001-0651 -СО 1 от 02.12.2019 г. (Договора) (л. 7-18 адм. пр.) по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия по Програма за развитие на селските райони 2014-2020, извършеното първо плащане на на 27.12.2019 г. в размер на на 24 447,50 лева, разменената кореспонденция между страните и подписване на анекс; изпращането на писмо per. BG06RDNP001-6.001-0651-C02-M018 от 05.08.2022 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Не е спорно и обстоятелството, че оспорващото дружество не е представило искане за второ плащане ведно с всички изискуеми документи за окомплектоване на заявката в указания по договора срок - 30.07.2022 г., както и до датата на издаване на процесното АУПДВ. В конкретно цитираните от административния орган и първоинстанционния съд клаузи на подписания договор между страните, както и в нормите на цитираната Условия за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., са посочени последиците от неизпълнението на изискването на подаване на редовно заявление за извършване на второ плащане. Същите последици са посочени и нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Съгласно приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанията за дължимост са извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане подлежи на установяване именно с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията за присъждане на съдебни разноски на ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,