Решение № 12922 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2020 г.

Решение № 12922 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6845/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Ф. като майка на А. Ф. против решение № 1348/26.02.2020 г. постановено по адм. дело № 10662/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-284/17.09.2019 г. на Директора на ТП НОИ-София-град, с което е оставена без уважение жалбата и против разпореждане № [номер 2 от 11.07.2019 г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София-град. Иска се отмяна на процесното съдебно решение. Ответникът Директорът на ТП НОИ-София-град чрез процесуален представител юрисконсулт Първанов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-284/17.09.2019 г. на Директора на ТП НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата на Фикова срещу разпореждане № [номер 2 от 11.07.2019 г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София-град, с което на А. Ф. е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90 а, ал. 1 от КСО считано от 03.05.2019 г. (датата на подаване на заявлението в РКМЕ до ТЕЛК). Спорен от правна страна е въпросът досежно началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност като се претендира отпускане от датата на придобиване на правото, а именно от [дата, месец година] /навършване на [възраст]/. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че със заявление № 2177-21-139 от 19.06.2019 г. А. Ф. е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ, към което е представил ЕР на ТЕЛК № 1582 от 04.06.2019 г. с определен процент трайно намалена работоспособност 95%, определена начална дата на инвалидността 16.03.2016 г. и срок на инвалидността до 01.06.2022 г. Отбелязано е, че ЕР се издава въз основа на заявление до ТЕЛК с № С-вх-704/03.05.2019 г. Налично е предходно ЕР на ТЕЛК № 0985/25.03.2016 г. със срок на инвалидността до 16.03.2016 г. Предвид така установените факти с разпореждане № [номер 2 от 11.07.2019 г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София-град е отпусната социална пенсия за инвалидност с начална дата 03.05.2019 г. Разпореждането е обжалвано и с решение № 2153-21-284/17.09.2019 г. на Директора на ТП НОИ-София-град се отхвърля жалбата на лицето като неоснователна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че съгласно чл. 90, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, а съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Съдът е установил, че двумесечният срок по тази норма е пропуснат от Ф. /лицето е навършило [възраст] на [дата, месец година]/ като заявлението му до РКМЕ е подадено на 03.05.2019 г. следователно правилно пенсионният орган е определил началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност. Съдът се е произнесъл по възражението относно пропускането на срока като е приел, че същото е неоснователно и причините за пропускането му са ирелевантни за настоящия казус. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Неоснователни са възраженията относно причините довели до пропускането на срока. Както правилно е посочил първоинстанционният съд съгласно чл. 1, изр. второ от НПОС заявлението може да се подаде лично, чрез законния представител, чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице или по електронен път по реда на Закона за електронното управление (ЗЕУ) с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с персонален идентификационен код (ПИК) до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Следователно налице са достатъчно законови възможности за спазване на преклузивния срок за подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Като не са използвани тези възможности и заявлението не е подадено в двумесечния срок за пенсионния орган е останала възможността да приложи нормата на чл. 94, ал. 1, изр. второ от КСО и да отпусне исканата пенсия от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите посочени като правно основание за неговото издаване – чл. 94, ал. 1, от КСО, обуславящи разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,