Решение № 545 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г.

Решение № 545 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 349/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 765 от 13.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.2009 г. по гр. дело № 120/2007 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-д въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 11.06.2001 г. по гр. дело № 2188/2000 г. на Софийския районен съд, 48-ми състав за отхвърляне на предявените от касаторите субективно съединени искове по чл. 108 ЗС срещу П. А. П. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ северозападна част от имот, целият от 5861 кв. м., представляващ парцел № 3 от масив 119 в местността "К. " в землището на [населено място], [община], област[населено място]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от произнасяне по процесуалноправния въпрос: може ли да се установява замяна на имот, включен в блок на ТКЗС срещу друг имот на кооператори, извън блоковете, на основание чл. 12 от Постановление на М. съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, М. и Д. /Изв., бр. 72 от 1954 г./, с изявление на нотариуса при издаването на констативния нотариален акт, че собствеността върху имота се удостоверява с представено от молителя съдебно решение, възстановяващо препис-извлечение от протокол на Т. - комисия, както и че същия протокол е влязъл в сила? С касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касация П. А. П. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че решение № 1010 от 15.10.1998 г. на ПК-гр. Нови И., с което на ищците, в качеството им на наследници на С. К. Д., е възстановена в съществуващи реални граници собствеността върху нива от 5861 дка в м. "К. ", землището на [населено място], не ги легитимира като собственици на процесната реална част от 388 кв. м., обозначена с цифрите 14,15,10,11,14 на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Р. П./л. 98 от гр. дело № 120/2007 г. на СГС/, след като праводателката на ответника по договора за продажба от 27.07.1990 г. Е. К. А. се снабдила на 21.02.1985 г. с нотариален акт за собственост № 93, т. IV, нот. дело № 575/1985 г. на основание покупко-продажба, прекратена семейна общност, наследство и завещание на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС. Прието е, че при извършване на нотариалното удостоверяване на 21.02.1985 г. нотариусът е извършил проверка на описаните в акта като приложения документи, сред които и съдебно решение по гр. дело № 21883/1984 г. на СРС, възстановяващо препис-извлечение от протокол на Т. - комисия, с което се удостоверява, че този протокол е влязъл в сила. Въззивният съд е приел, че продажбата от 27.07.1990 г., оформена с нотариален акт № 41, т. ХХХII, нот. дело № 5515/1990 г., представлява разпоредителна сделка, поради което не са налице предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за реституирането на процесната реална част от имота на бившия собственик. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Основният спорен въпрос по делото е дали е била оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт № 93, т. IV, нот. дело № 575/21.02.1985 г., с който праводателката на ответника по договора за продажба от 27.07.1990 г. Е. К. А., в качеството си на наследник на Х. А. Б., на основание чл. 12 от Постановление на М. съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, М. и Д. /Изв., бр. 72 от 1954 г./ е била призната за собственик на нива от два декара в м. "З. ф. ", първа категория, при граници: кантона, Ст. С., околовръстен път и ТКЗС, придобита по замяна срещу включена в блок нива от 3.7 дка в същата местност. Въззивният съд е отговорил на този въпрос отрицателно, като е приел, че при извършеното на 21.02.1985 г. нотариално удостоверяване, нотариусът е извършил проверка на описаните като приложения документи, в т. ч. и на съдебно решение по гр. дело № 21883/1984 г. на СРС, възстановяващо препис-извлечение от протокол на Т. -комисия, с което се удостоверява, че протоколът на комисията е влязъл в сила. С оглед установената по делото идентичност на притежавания от Е. К. А. имот с част от имота на ищците/сега касатори/, въззивният съд е приел, че продажбата от 27.07.1990 г., оформена с нотариален акт № 41, т. ХХХII, нот. дело № 5515/1990 г. представлява разпоредителна сделка, поради което не са налице предпоставките на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за реституирането на имота на бившия му собственик. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира този извод за законосъобразен. Като документ, нотариалният акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, доказва материализираното в него удостоверително изявление на нотариуса. От своя страна, изявлението на нотариуса доказва, че молителят е собственик на посочения в нотариалния акт имот. Тази доказателствена сила важи спрямо всички до доказване на обратното. За да бъде опровергано удостоверителното изявление на нотариуса, че при съставянето на констативния нотариален акт за собственост е бил представен от молителя документ за производно придобиване на собственост, заедно с нотариален акт, удостоверяващ правото на праводателя, третото лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост следва да проведе успешно обратно доказване. Протоколите на Т. -комисиите за замяна на земеделски земи по ПМС от 26.08.1954 г. имат характер на административни актове с гражданскоправни последици и представляват производен способ за придобиване на собственост. В случая, от изявлението на нотариуса при съставянето на нотариален акт № 93, т. IV, нот. дело № 575/21.02.1985 г. се установява, че молителката е представила нотариален акт № 38, т. ХХVII, рег. 5238, нот. дело № 4947/1947 г. и записка към него № 239, т. 30 от 31.12.1947 г.; удостоверение за наследници на Х. А. Б.; препис от завещание на Х. А. Б. в полза на съпругата му Е. К. А., както и "съдебно решение по гр. дело № 21883/84 г. на СРС, възстановяващо препис-извлечение от протокол на Т. комисия". В т. 2, касаеща представените от молителката документи, нотариусът е вписал, че със споменатото решение се удостоверява, че протоколът е влязъл в законна сила. От цялостното съдържание на нотариален акт № 93, т. IV, нот. дело № 575/21.02.1985 г. би могло да се приеме, че молителката е представила документи с оглед удостоверяване правото на собственост на нейния наследодател отпреди замяна, извършена от Т. - комисия, притежаван от него земеделски имот-нива от 3.7 дка в м. "З. ф.", включена в блок на ТКЗС, срещу нива от два декара, първа категория в същата местност, при граници: кантона, Ст. С., околовръстен път и ТКЗС. За факта на извършена от Т. -комисия замяна на посочените по-горе земеделски земи нотариусът е почерпил информация от цитираното в нотариалния акт като приложение към молбата съдебно решение, което е охарактеризирал накратко като "възстановяващо препис извлечение от протокол на Т. комисия". Вярно е, че нотариусът не е посочил датата на съдебното решение, имената на страните по делото, пълното наименование на съда, който го е постановил, както и датата на протокола на Т. -комисията. По въпроса относно наличие на съдебно решение, с което е било признато за установено, че с протокол на Т. -комисия наследодателят на праводателката на ответника е получил в замяна имот с площ от 2 дка в м. "З. ф.", землището на [населено място], София, при граници: кантона, Ст. С., околовръстен път и ТКЗС, обаче спор по настоящото дело не е съществувал /срвн. писмените бележки на касаторите от 2.12.2009 г. по гр. дело № 120/2007 г. на СГС/. Възражението на ищците/сега касатори/ е било в смисъл, че в производството по издаване на това решение, те не са били страна по делото, поради което същото не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на тях, както и че имотът, описан в диспозитива на решението не е идентичен с процесния. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира възражението на ищците/сега касатори/ за неоснователно. Доколкото няма спор, че действително е било постановено съдебно решение, чието съществено съдържание, макар и накратко е възпроизведено от нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт № 93, т. IV, нот. дело № 575/21.02.1985 г., очевидно се касае за съдебен акт, постановен в производство за установяване на факти с правно значение /чл. 436 и сл. ГПК, отм./. Решението по такова дело не се ползва със сила на пресъдено нещо и не пречи фактът, установен от съда в охранителното производство да се оспорва /чл. 431 ГПК, отм./. Едно такова решение е призвано да замести несъставен или унищожен/изгубен/ документ и затова неговия ефект се състои в обвързващата доказателствена сила, с която то установява съответния факт. Тази сила важи спрямо всички, освен спрямо лицата, организациите или учрежденията, заинтересувани по смисъла на чл. 438, ал. 2 ГПК (отм.), които оспорват факта и които не са били призовани в производството /чл. 440, ал. 3 ГПК, отм./. В случая, обаче ищците/касатори/, като наследници на починалата на 30.12.1972 г. С. К. Д., към момента на постановяване на решението, с което е бил установен факта на извършена от комисията по ЗТПС замяна /същото е влязло в сила най-късно към датата на съставяне на констативния нотариален акт № 93 от 21.02.1985 г./, не са имали качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 438, ал. 2, б. "а" ГПК (отм.), за да е съществувало задължение за съда да ги призове в охранителното производство. Интересът от оспорване на този факт за тях е възникнал най-рано с влизане на ЗСПЗЗ в сила. Ето защо, постановено през 1985 г. решение, с което се установява факта на извършена от Т. - комисия по реда на чл. 12 от ПМС от 26.08.1954 г. замяна на имот, включен в блок на ТКЗС срещу друг имот на кооператори, извън блоковете, има обвързваща доказателствена сила, която важи спрямо всички, в т. ч. и спрямо лицата, чиято земеделска земя е била предоставена в замяна срещу включения в кооперативен блок имот. Замяната на имотите по посоченото постановление се е извършвала въз основа на решение на комисията по Т., за което се е съставял протокол и което е могло да се обжалва, като в случай, че решението бъде отменено поради неправилно формиране на целия блок или поради неправилни заменки в отделни случаи, комисията е формирала нов блок или е коригирала неправилните заменки в двумесечен срок след отмяна на решението /срвн. чл. 9 от ПМС от 26.08.1954 г. /. След изчерпване на възможността за атакуване на решението на комисията, замяната е произвела вещнопрехвърлителен ефект, като собствеността е била придобита още с влизане в сила на протокола на комисията, а чрез съставяне на нотариален акт само е констатирано придобиването на правото. Към момента на постановяване на решението в охранителното производство за установяване факта на извършена замяна по реда на чл. 12 от ПМС от 26.08.1954 г., освен молителя и прокурора, като заинтересувани е следвало да бъдат призовани само организациите и учрежденията, които не са били в състояние да възстановят изгубения или унищожен протокол на комисията по Т.. От друга страна, в настоящото производство е установено, че процесната реална част от 388 кв. м., обозначена с цифрите 14,15,10,11,14 на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Р. П. /л. 98 от гр. дело № 120/2007 г. на СГС/, е идентична с част от възстановения с решение № 1010 от 15.10.1998 г. на ПК-Нови И. на наследниците на С. К. Д. земеделски имот в м. "К. ", изчертан с черни линии и означен с цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,1 на същата скица. Установено е, че върху спорната част има изградени две полумасивни и една паянтова постройки. Според заключението на вещото лице в първоинстанционното производство / прието в заседанието на 26.03.2001 г./, имотът е бил застроен със стари паянтови сгради - поне от 20-30 години. В този смисъл са и показанията на свидетелите Е. Н. Б. и С. Г. П. /с. з. на 9.04.2008 г./, според които през 70-те години в мястото на ответника в м. "З. ф. " е имало къщичка с четири обора, а след 1980 г. П. П. построил голяма къща с шест обора. Безспорно е, че намиращите се в спорното място масивни и паянтови стопански постройки са изградени без строителни книжа. При тези данни по делото, въззивният съд законосъобразно е приел, че договорът за продажба от 27.07.1990 г., предмет на нотариален акт № 41, т. ХХХII, нот. дело № 5515/1990 г., с който Е. К. А. е прехвърлила на П. А. П. имота, описан в нотариален акт № 93, т. IV, нот. дело № 575/21.02.1985 г., представлява разпоредителна сделка със земята, получена при замяната, извършена от Т. - комисия, поради което е налице изключението, предвидено в чл. 18з, ал. 3, изр. второ ППЗСПЗЗ, съставляващо пречка за възстановяване на собствеността върху спорната част от имота, притежавана преди замяната. В обобщение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК следва да бъде оставено в сила, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 800/осемстотин/лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.