Решение № 14754 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 670/2014 г.

Решение № 14754 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 670/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба от Зам. директора на ТД на НАП - София, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 7321 от 25.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2215/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 12611/0185823/10.01.2012 г. на Заместник директора на ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Скай спорт 365 - България" ООД са наложени принудителни административни мерки - запечатване на търговски обект "Интернет център за съдействие на клиенти" в гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 73 и е забранен достъпът до този обект за срок от един месец. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е осъществен фактическият състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, доколкото със събирането на парични суми е възникнало задължението за регистрирането им с издаване на фискален бон по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. от регистрирано за обекта фискално устройство. По същество се претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касационната жалба - "Скай спорт 365 - България" ООД, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведените в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспорената пред административния съд заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на Протокол за извършена проверка на 22.11.2011 г. на обект - интернет център за съдействие на клиенти за интернет залагания върху резултатите от спортни състезания, находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 73 и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 12611-0185823 от 22.11.2013 г., съставен от инспектор по приходите в отдел "Оперативни проверки" при ТД на НАП - София. Констатирано е, че в обекта се предлага услугата - съдействие на клиенти за залагане в интернет върху резултати от спортни състезания, срещу което служител в центъра на длъжност "оператор въвеждане на данни" е приел плащане в брой в размер на 2 лв. За въведените данни служителят е издал разписка, разпечатана от принтер, монтиран към компютърна конфигурация, до която достъп има само той. В разписката са посочени с кодове потребител, име, спортно събитие, за което е направен залогът, дата и час на залагането, коефициент залог в евро и лева. В акта е констатирано, че в обекта няма инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Съобразно мотивите на оспорената заповед, издадените разписки за залог не представляват ценни книжа съгласно Наредбата за реда и условията за отпечатване и контрол върху ценни книжа, издадена от МФ, приета с ПМС № 289/09.12.1994 г., с оглед на което извършеното плащане е следвало да бъде отчетено чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. В обобщение е преценено, че е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС са наложени визираните принудителни административни мерки. За да се произнесе по спора, съдът е обсъдил представения договор за предлагане на поддръжка от 06.06.2011 г., сключен между "Скай Спорт 365" ООД- Австрия и "Скай Спорт 365 - България" ООД, заключението на вещото лице по проведената съдебно компютърна - техническа експертиза и след съвкупен анализ на ангажираните доказателства е счел, че издадената разписка от българското дружество удостоверява, че е сключен договор за залог между играча и австрийското дружество. Тъй като "Скай спорт 365-България" ООД приема залозите от името и за сметка на австрийското дружество, то българският търговец не е комисионер на австрийския, а издадената разписка удостоверява сключването на договор на територията на Австрия. По тези съображения съдът е достигнал до заключението, че между играчите и българското дружество няма реализирана продажба, с оглед на което не са налице предпоставките за приложението на чл. 3 и чл. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовал се е и на тълкуванията в Решението на СЕО по дело С-243/01, съобразно които е приел, че изискването за наличие на фискално устройство в обекта и за издаване на фискални бонове за суми, които "Скай спорт 365 - България" ООД реално не получава, противоречи на принципа на пропорционалност и нарушава забраната за ограничаване свободата на предоставяне на услуги, прогласена в чл. 56 от ДФЕС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не биха могли да бъдат споделени мотивите на съда, че в изпълнение на поетото задължение по договора с австрийското дружество "Скай спорт 365 -България" ООД не извършило посредническа услуга по приемането на залози на български клиенти и регистрацията им в Интернет сайта на австрийското дружество от името и за сметка на последното. Действително, българското дружество не е комисионер на австрийското по смисъла на чл. 348, ал. 1 от ТЗ, но извършва дейност като комисионер от името и за сметка на друго лице по смисъла на специалната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от Наредба № Н-18. В случая е установено, че залогодателят е заплатил на българското дружество сумата от 2 лв. За това плащане е издадена разписка за залагане и за размера на залога, имаща характера на оферта до австрийския букмейкър, намиращ се на австрийска територия, а след приемането й самата заложена сума се заплаща от сметка на залогодателя, отворена и намираща се на австрийска територия. Това е изрично предвидено в чл. 5, т. 3, б. "в" от договора между двете дружества и противно на приетото от съда по делото липсват доказателства и твърдения на административния орган, че заплатената сума от 2 лв. е размерът на залога. Именно поради това всички аргументи, обосновани с разпоредбите на Закона за хазарта (отм.) са неотносими. Определящо е, че "Скай спорт 365 България" ООД е предоставил на залогодателя услуга по регистрация на офертата за залог, за което е издадена разписка и е заплатена в брой сумата от 2 лв. Това плащане е цената на получената от залогодателя услуга по посредничество от българското дружество между залогодателя и букмейкъра, а продажбата на тази услуга попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респективно - на регистрация и отчет чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ/ИАСУТД. Тъй като издадената разписка не е в обхвата на изключението по чл. 4, т. 3 от Наредбата, то в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби органът по приходите обосновано е приел, че "Скай спорт 365 България" ООД е лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, за което е възникнало и задължението по чл. 7, ал. 1 от същия нормативен акт. Като не е изпълнило същото, дружеството е нарушило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с оглед на което законосъобразно административният орган е наложил регламентираните в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС принудителни административни мерки и е определил максималния срок за налагането им. Достигайки до обратния извод и отменяйки издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение, което страда от инвокираните касационни пороци и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което предявената срещу заповедта жалба бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,