Решение № 114 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 644/2008

Решение № 114 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 644/2008, IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Д. т. М. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 75/2007 г. Ответната страна О. Т. не е взела становище. Ответниците по жалбата, в качеството им на помагачи на ответника О. Т., М. М. С. и Т. Г. С., със съдебен адрес в гр. Р., не са взели становище по жалбата. При касационната проверка се установи следното: Силистренският окръжен съд с въззивно решение от 14.11.2007 г. по гр. д. № 75/2007 г. е отхвърлил предявеният от Д. М. против О. т., иск за признаване за установено, че издаденото удостоверение за наследници на Г. /Гануца/ К. К., № 1023/03. 06. 1992 г., е неистинско. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, след като първото въззивно решение, постановено от Силистренския окръжен съд на 19.07.2004 г. по гр. д. № 226/2003 г., е отменено от касационния съд, с решение от 28. 2. 2007 г. по гр. д. № 2723/2004 г. Решаващият съд е отхвърлил установителния иск за неистинност на удостоверението, тъй-като е приел, че то отразява вярно наследствените връзки между наследодателката на ищцата Г, починала през 1947 г. и лицето Г. т. С., конституиран по делото като трето лице - помагач на ответника, починал на 12.03.2006 г. и заместен от наследниците му М. С. и т. С. Изводите и решението на Силистренския окръжен съд са правилни. Делото е образувано по искова молба на М., с която е конкретизирано основанието на иска - вписване в удостоверението на неверни обстоятелства относно действителните наследниците на Г. К., чрез дописване на лицето т. Х. С. за неин наследник, който е оставил за свой наследник Г/ третото лице - помагач на ответната община/ и по този начин ищцата е лишена от правото на единствен наследник на нейната баба Г. К. С оглед на така заявения предмет на спора, решаващият съд правилно е преценявал истинността на удостоверението от 3.06.1992 г. относно наличието на наследствени права на лицата, посочени като наследници на Г. К. След цялостна преценка на доказателствата, съдът точно е констатирал, че след смъртта на Г. /Гануца/ К. на 18.11.1947 г., нейното наследство е преминало към сина й т. К., починал на 21.02.1959 г. и оставил двама наследници - преживялата го съпруга М ищцата М, негова дъщеря от друг брак. Установено е, че след смъртта на М. К., починала през 1982 г., нейното наследство, представляващо 1/2 ид. ч. от наследството на т. К. е преминало у Г. т. С., племенник на М. К. - син на нейния брат Т, починал през 1962 г. Съдът е приложил точно нормативните правила за наследяване по закон и обосновано е приел, че Г. Т. С. е наследник на Г. /Гануца/ К., което прави несъстоятелно твърдението на ищцата, че вписването му като наследник е невярно. Съдът правилно е оставил без уважение доводите на ищцата, че предмет на спора не е установяване на родствени връзки и наследствени права, а истинността на удостоверителен документ във връзка с процедурата и формата на издаването му. Както е казано по-горе, самата ищца е заявила като основание на иска, невярното удостоверяване, според нея, на обстоятелството, че Г. С. е наследник на Г. К., с което той я лишава от правото й на неин единствен наследник. Същността на спора за признаване или отричане истинността на удостоверението е установяване на факта, дали лицето Г. С. е наследник на Г. К. След като този факт е установен от съда, твърдението за неистинност на удостоверението е опровергано. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд