Решение № 6544 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2011 г.

Решение № 6544 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Ралица Славчева Славова с адрес за кореспонденция в гр. Варна, против Решение № 874 от 21.06.2011 г. на Бургаски административен съд, по адм. д. № 2227 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № 1000624/9.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-314/04.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, с който на РЛ са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2003, 2004, 2005 и 2006 г. общо 100 191,27 лв. главница и 63 752,72 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в груби процесуални нарушения при извършването на ревизията, поради приобщаване на събрани доказателства в ревизионното производство на вече бившия съпруг на ревизираното лице. По същество РА не държал сметка, че жалбоподателката е живеела от доходите си от извършвана патентна дейност и не е укрила никакви доходи заедно с бившия си вече съпруг. Съдът неправилно приложил чл. 22, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс и не взел предвид, че след прекратяването на брака с бившия си съпруг, жалбоподателката не е получила никакъв дял от общото имущество. Още повече, че с бракоразводното решение било прието че Николай Нинов притежава 100 % дял в общото имущество т. е. съществувалата СИО е единствено плод и резултат от приноса на съпруга, което по същество е определен изключителен принос на съпруга със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 29, ал. 3 от СК. В тази връзка, жалбоподателката поддържа, че не е данъчно-задължено лице за определените с РА задължения, защото не е участвала в придобиването на имуществото в резултат на укрити доходи. Твърди, че е живяла във фактическа раздяла със съпруга си още от 2003 г. до развода през 2007 и няма основание да носи данъчна отговорност за чужди действия. Съдът не обсъдил изобщо направеното възражение за погасителна давност на задълженията за 2003 г. за 25 369,92 лв. главница и 20 670,30 лв. лихви. Петгодишният давностен сред е изтекъл на 31.12.2009 г. по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени посочените данъчни задължения върху данъчна основа, формирана от превишението на извършените разходи над доказаните приходи, извършени през процесните данъчни периоди от съпрузите Ралица Славчева Славова и Николай Николов Нинов, преди прекратяването на брака им, като за жалбоподателката е прието, че дължи данък върху э идеална част от така формираната основа в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/. Не е било спорно, че съпругът на жалбоподателката е извършвал покупко-продажби на недвижими имоти през процесните периоди в режим на СИО. При ревизията, по повод на тези сделки, е констатирано превишение на направените разходи над доказаните от съпрузите приходи. За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел, че несъответствието между декларираните и получени доходи и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което е основание за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2. Последната е правилно определена с помощта на оценителна експертиза, приета в ревизионното производство. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че са недоказани твърденията на ревизираното лице за получаване на парични средства на заем и по дарение от родителите на съпрузите като оправдание за направените разходи. Не са представени разписки за предадени суми, съответно доказателства за връщане на заетите средства. Липсват и доказателства за произхода на средствата у лицата, посочени като заемодатели, съответно- дарители. В тази връзка, в ревизионното производство са представени фишове за работни заплати на бащата на жалбоподателката от края на 2005, 2006 и 2007 г., които не кореспондират с писмените обяснения, дадени от същото лице относно даването на пари на заем на съпруга на жалбоподателката. Липсват обяснения за начина, по който са предадени сумите, също и времето на даване на заема на съпруга не кореспондира с периода на доказаните приходи от заплати в чужбина. Отделно от това, правилно първоинстанционният съд е приел, че писмените декларации на посочените като заематели лица са частни писмени документи без достоверна дата, т. е. не притежават обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. С основание съдът се е позовал на презумптивната доказателствена сила на констатациите на РА относно размера на определената данъчна основа. В съдебното заседание от 22.03.2011 г., жалбоподателката се отказала от доказателствените си искания за назначаване на експертиза относно определяне на размера на посочената данъчна основа. Неоснователно е главното касационно оплакване във връзка с твърденията на жалбоподателката, че тя не е данъчно-задължено лице за посочените задължения, тъй като липсват всякакви доказателства във връзка с твърденията, че съпрузите са били във фактическа раздяла през целия ревизиран период и съпругата няма нищо общо с процесните покупко-продажби. Обосновано съдът е съобразил, че в нотариалните актове за покупко-продажба съпругата е участвала лично или чрез пълномощник и не е оспорила нито една от тези сделки. Бракоразводното съдебно решение от 26.11.2007 г. на Ямболски районен съд по гр. д. № 1678 по описа за 2007 г. също не е доказателство в подкрепа на тези твърдения, защото с него е утвърдено споразумение за имуществените отношения между съпрузите в период след ревизираните данъчни периоди. То не може да се приеме като решение по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс /съответен на чл. 28, ал. 3 СК (отм.), съгласно който при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг, тъй като процесното бракоразводно решение не е постановено в исков процес, а в производство по чл. 100 СК (отм.) за развод по взаимно съгласие /охранително производство/, при което съдът само утвърждава постигнато споразумение между съпрузите относно имуществените им отношения по повод на придобитото по време на брака имущество в режим на СИО. Основателно е единствено касационното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила поради необсъждане от страна на първоинстанционния съд на направеното възражение за неправилно прилагане на чл. 109, ал. 1 ДОПК и за погасяване на задълженията за 2003 г. по давност. Жалбоподателката е направила това възражение пред първоинстанционния съд, който изобщо не го е обсъдил, с което е нарушил правото на защита на страната. Посоченото налага отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта му за установените задължения за 2003 г. за 25 369,92 лв. главница и 20 670,30 лв. лихви и в съответната част за разноските, с която жалбоподателката е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 2 784,05 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение