Решение № 6775 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9536/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Д. с постоянен адрес в София, [жк], [адрес], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. С. Петкова, срещу Решение 5450/21.08.2023 г. по адм. дело 2891/2023 г. по описа на Административния съд София-град, поправено с Решение 5472 от 25.08.2023 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Б. Д. срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР) иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв., претърпени вследствие на юридически нищожно задържане на ищеца със Заповед 227зз-1758/17.08.2022 г., издадена от орган при 03 Районно управление (РУ) СДВР, както и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.08.2022 г. до окончателното му плащане. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактическата обстановка по делото и не е изяснил релевантни за конкретния случай факти и обстоятелства, в резултат на което е формирал необосновани правни изводи за неоснователност на предявената искова претенция. Сочи аргументи, че Заповед 227зз-1758/17.08.2022 г., издадена от орган при 03 РУ СДВР, е нищожна. Иска отмяната на атакувания съдебен акт. Претендира сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Ответникът СДВР, със седалище и адрес на управление в София, ул. Антим I 5, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В писмени бележки от 19.01.2024 г., чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. М. Димитрова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По съществото на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд София-град е сезиран с искова молба от Б. Д. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищецът е предявил срещу СДВР при МВР искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. за периода от 17.08.2022г. до датата на исковата молба, изразяващи се в стрес, обида, унижение, чувство за несправедливост, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване и изгубено време за престой в помещение за задържане, причинени му вследствие на юридически нищожно задържане със Заповед 227зз-1758/17.08.2022 г., издадена от орган при 03 РУ СДВР, за която, на основание чл. 204, ал. 3 АПК, е поискано да бъде прогласена за нищожна в производството по ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от момента на увреждането 17.08.2022 г. до окончателното й плащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 17.08.2022 г., около 17:45 ч., ищецът е управлявал собствения си лек автомобил, марка Фолксваген Голф с рег. [рег. номер], сив на цвят, движещ се в София, от ул. Суходолска към ул. Западна, като автомобилът е спрян за проверка от контролните органи поради забелязано рисково движение на водача по пътното платно предприета рискова маневра, изразяваща се в неправилно изпреварване на автобус от градския транспорт. След спиране на автомобила и установяване самоличността на водача, със същия е проведена беседа, в рамките на която той е проявил видимо притеснение. На разпореждане да представи всички документи на автомобила, вкл. свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), Д. е отговорил, че нямали право, какви са били те сбирщина полицаи, ще бъдат уволнени и ще се видят в съда. След докладване на случая, проверяващите са поискали съдействие от екип на Отдел Пътна полиция (ОПП) при СДВР за тестване на водача за алкохол и наркотични вещества. На място е пристигнал екип, като водачът е тестван с техническо средство DRUG teste 5000 ARME 0069. Пробата му, 080 е положителна за амфетамин. Автомобилът е дерегистриран. В 20:20 ч. полицейски служител и проверяваното лице се насочили към Военномедицинска академия за даване на кръвна проба от водача. След това, ищецът и полицаите се насочили към 03 РУ СДВР за оформяне на необходимата документация. Със Заповед за задържане на лице, рег. 227зз-1758 от 17.08.2022 г., издадена от А. Алиев, ст. полицай във 02 сектор към отдел Специализирани полицейски сили при СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), Д. е задържан в 03 РУ СДВР, в 19:50 ч. Освободен е на 18.08.2022 г., в 13:00 ч. Във връзка с положителната проба на ищеца за амфетамин, са издадени Заповед 2978/17.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, буква б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (л. 109 от първоинстанционното дело) и Заповед 2979/17.08.2022 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, буква б ЗДвП (л. 111, пак там), обжалвани пред съд и отменени с Решение 7195/28.11.2022 г. по адм. дело 8262/2022 г. и Решение 8062/29.12.2022 г. по адм. дело 8264/2022 г., и двете по описа на Административния съд София-град. С тези ПАМ е постановено отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на автомобила на ищеца. Заради управлението на собствения му автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози нарушение на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП, на Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, 754905/17.08.2022 г. л. 119, пак там. Административнонаказателното производство е прекратено поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По случая е образувано ДП 1372/2022 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. 32442/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП). По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна химико-токсилогична експертиза на проби кръв и урина, взети от Б. Д. (л. 122-124, пак там), заключенито от която не установява наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта и урината на ищеца. От прокурор при СРП е издадено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2022 г. л. 134 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел предявения от Д. иск за неимуществена обезвреда с цена 1000, 00 лв. за допустим, а по същество за неоснователен. Кредитирал е изцяло данните, съдържащи се в Докладна записка на ст. полицай П. Атанасчиков (част от ДП 1372/2022 г. по описа на 03 РУ СДВР) л. 98-99 от адм. дело 2891/2023 г. по описа на Административния съд София-град, за която подчертал, че не е оспорена и представлява писмено доказателствено средство по чл. 127 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Посочил е, че изложеното в нея съответства на гласните доказателствени средства, дадени след образуване на досъдебното производство. Приел е, че поведението на ищеца е установено при проверката, като същото не съответства на твърденията му, че е спрян за проверка, без да е извършил каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата. Преценил е, че след като ищецът е бил на изследване във Военномедицинска академия към 20:46 ч., същият не е бил ефективно задържан в помещение на 03 РУ СДВР в изпълнение на заповедта за задържане. Като се позовал на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и на чл. 5, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се мотивирал, че преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол в производството по ЗОДОВ. Формирал е извод, че при извършване на проверката на ищеца, са спазени административнопроизводствените правила, като същата е проведена от дежурните полицейски служители при упражняване на предвидено в закон правомощие. Приел е, че законността на извършената проверка не води до извод, че в резултат на нея, Д. е претърпял неимуществени вреди. Посочил е, че дори той да е изпитал твърдените в исковата молба негативни изживявания, същият е възприел неправилно, че контролът от полицейските служители е незаконен. Аргументирал се е, че след като установеното от съдебната химико-токсилогична експертиза за липса на употреба на наркотици в конкретния случай доказва твърденията на Д., че не е употребил наркотици, докато е шофирал на процесната дата, не би следвало той да е имал негативни преживявания, свързани с доказване на твърденията му. На следващо място съдът е обсъдил твърденията на ищеца за нищожност на Заповед 227зз-1758/17.08.2022 г., издадена от орган при 03 РУ СДВР. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР, доколкото тестът за наркотици на ищеца, непосредствено след управлението на МПС, е бил положителен. Подчертал е, че положителният тест, в случая, представлява индиция, че лицето е употребило наркотици, което, от своя страна, представлява престъпление. Тълкувал е нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в смисъл, че полицейските органи имат право да задържат лице при наличието на данни, че то е извършило престъпление, без да е доказано извършването на това престъпление с доказателствените средства, предвидени в НПК. Посочил е, че конкретният случай касае задържане на лице, поради съмнение за извършено престъпление в процес на установяване. Счел е, че съмнението за шофиране след употреба на наркотици представлява тежко престъпление, което създава значителна опасност за участниците в движението по пътищата. Преценил е, че задържането на ищеца не е несъразмерно и в противоречие с целта на закона. Приел е, че проверката за обоснованост на мотивите на заповедта следва да се извърши в производството по оспорването й с искане за отмяна като незаконосъобразен (унищожаем) административен акт, какъвто процесният случай не е. Счел е, че след като ищецът е участвал в изследването за употреба на наркотични вещества с техническо средство, той е узнал за резултата от него. Според съда, след като ищецът е бил наясно с последиците от резултата от теста, той доброволно се е подложил на изследване във Военнномедицинска академия с цел да опровергае и докаже обратното. Обосновал се е, че не е налице нарушаване на чл. 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. Формирал е решаващия извод за липса на неправомерно административно поведение на национална институция, респ. за липса на основания за прогласяване на нищожността на Заповед 227зз-1758/17.08.2022 г., издадена от орган при 03 РУ СДВР. Допълнил е, че се явява безпредметно обсъждането дали са налице останалите две условия за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претърпени неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с твърдения за нищожен акт. С тези мотиви, е отхвърлил предявената от Д. главна и акцесорна искови претенции. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Искът е предявен в хипотезата на чл.204, ал.3 АПК. Ищецът твърди, че вредите му произтичат от нищожно задържане. Установено е по делото, че задържането на ищеца е станало по силата на Заповед за задържане 227зз-1758/17.08.22г. издадена от орган при 03 РУ-СДВР. Правилен е изводът на административния съд, че въпросната заповед за задържане не е нищожен административен акт. При формирането му, административният съд е приложил правилно материалния закон - чл.72 и сл. ЗМВР спрямо установеното по делото. Изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган е обоснован и е в съответствие с приложимата правна норма. Административният съд обосновано е преценил, че при задържането на ищеца, чието правно основание е издадената заповед, не са допуснати такива нарушения, които да опорочават акта, респективно изпълнението му до степен на нищожност. Липсата на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ вр. с чл.204, ал.3, хипотеза първа АПК- нищожен акт е достатъчна за отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Решението на АССГ като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на делото в касационното производство и своевременно заявеното искане от ответника в това производство, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният състав следва да се произнесе по това искане. Ответникът - СДВР е участвал в касационното производство чрез представяне на писмени бележки от юрк. Димитрова. Предвид обема на участие на ответника, както и предвид обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна сложност, на СДВР следва да се присъди минимума от 100 лева по приложимата разпоредба от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд