Решение № 7583 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2010 г.
ВАСVI отделение08.06.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Отменя решение № 81 от 3.11.2009 г. по административно дело № 4963/2009 г. на Административен съд София-град, 2-ро адм. отделение, 32 състав в частта, с която е отхвърлена жалбата на директора на РУСО - Кърджали против ЕР № 1569 от зас. № 199 от 29.12.2008 г. на НЕЛК по вътрешни болести, в частта му, с която са потвърдени издадените при действието на НМЕР (отм.) 7 болнични листове и в отменената част връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Оставя в сила решение № 81 от 3.11.2009 г. по административно дело № 4963/2009 г. на Административен съд София-град, 2-ро адм. отделение, 32 състав в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7583 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Стоянова Шенкова - директор на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, срещу решение № 81 от 3.11.2009 г., постановено по административно дело № 4963 от 2009 г. по описа на Административен съд София-град, 2-ро адм. отделение, 32 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Експертно решение (ЕР) № 1569 от зас. № 199 от 29.12.2008 г. на НЕЛК по вътрешни болести. Ответниците по касационната жалба - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД, гр. Кърджали и Сабри Мохамед Керим от с. Скалище, община Кърджали, не са ангажирали становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АССГ по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), е оспореното от Гергана Стоянова Шенкова, в качеството й на директор на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, ЕР на НЕЛК по вътрешни болести № 1569 от зас. № 199 от 29.12.2008 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД, гр. Кърджали № 1787 от зас. № 100/3.03.2007 г. и са потвърдени 17 болнични листове посочени по номера, както следва: № 6141289/23.09.2003 г., № 6123210/27.10.2003 г., № 6123234/24.11.2003 г., № 6123250/22.12.2003 г., № 8874700/21.05.2004 г., № 6127627/22.06.2004 г., № 8874622/19.07.2004 г., № 6127640/17.08.2004 г., № 8874654/17.09.2004 г., № 6127671/26.04.2005 г., № 8877847/25.05.2005 г., № 8878784/27.06.2005 г., № 8880627/25.07.2005 г., № 13543764/28.08.2006 г., № 13543751/24.07.2006 г., № 13543733/21.06.2006 г. и № 13543710/22.05.2006 г. С постановеното от АССГ решение № 81 от 3.11.2009 г. по адм. дело № 4963/2009 г. жалбата на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали е преценена за неоснователна и е отхвърлена. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното ЕР е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 103 от ЗЗ и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и не противоречи на материалния закон. Направен е извод, че потвърдените от НЕЛК 17 болнични листове са законосъобразни, тъй като 10 от тях са издадени при действието на Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР) (обн. ДВ, бр. 61/25.07.2000 г., отм. бр. 47/7.06.2005 г.), когато липсва забрана за издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност на лице, което е с призната ТНР и получава пенсия за инвалидност. По отношение на издадените при действието на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) (обн. ДВ, бр. 47/7.06.2005 г., отм. бр. 36/14.05.2010 г.) 7 болнични листове съдът е приел, че попадат в изключението на чл. 12, т. 6 на Наредбата - налице са данни за обостряне на основното заболяване на Сабри Мохамед Керим, за което с ЕР № 0844 от зас. 053/10.04.2003 г. и ЕР № 0977 от зас. 061/19.04.2005 г. и двете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" АД, гр. Кърджали, му е определена 88% трайно намалена работоспособност (ТНР) по причина общо заболяване, при което е допустимо издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност на лице с трайно намалена работоспособност за същото заболяване. Съдът е посочил, че с изброените доказателства по делото - амбулаторни листове, епикризи, вкл. с № ИЗ 17758/305 - се установява по безспорен начин настъпилото обостряне на основното заболяване на Сабри Мохамед Керим, поради което правилно болничните листове са потвърдени от НЕЛК. Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е преценена за неоснователна и е отхвърлена жалбата на директора на РУСО - Кърджали против ЕР на НЕЛК в частта му, с която са потвърдени като законосъобразни издадените при действието на НЕР (отм.) болнични листове, поради което в тази част обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. При липса на изрична нормативно установена забрана за издаване на болничен лист за временна неработоспособност на лице с установена ТНР няма основание да се приеме, че издадените до отмяната на НЕР процесни болнични листове са незаконосъобразни. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 59 от НЕР (отм.). С тази разпоредба се регламентира периодът, за който следва да се издава болничен лист за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, но не съдържа забрана за издаване б. л. за временна нетрудоспособност на лице с признат процент ТНР. Хипотезите, обхванати от нормативната забрана за издаване на болничен лист за временна неработоспособност, изрично са посочени в чл. 50, т. 1-3 от НЕР (отм.) и сред тях не са предвидени случаите на установената трайна нетрудоспособност. Недопустимо е последните да бъдат обхванати от приложното поле на забранителната норма на чл. 50 от НЕР (отм.) чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 59 от същата Наредба. Ако законодателят искаше да предвиди трайната неработоспособност като основание да не се издава болничен лист за временна неработоспособност, това той щеше изрично да постанови, както това е направил с нормата на чл. 12, т. 6 НМЕР (отм.) и чл. 12, т. 6 на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ - приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.). В останалата част на решението си, обаче, Административен съд София-град необосновано е приел за доказано наличие на обостряне на основното заболяване на Сабри Мохамед Керим и е възприел за законосъобразно оспореното ЕР на НЕЛК в частта, с която са потвърдени издадените при действието на НМЕР (отм.) болнични листове за временна неработоспособност. Въведено с нормата на чл. 12, т. 6 от НМЕР (отм.) основно положение, продължено с чл. 12, т. 6 на сега действащата НМЕ, е да не се издава болничен лист за временна неработоспособност за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност (с последната редакция на нормата е въведено ограничение 50 и над 50% ТНР). Изключение от това начало е прокарано във втората част на цитираната разпоредба, според която когато са налице обективни данни за обостряне на заболяването болничен лист може да бъде издаден от лекуващия лекар и ЛКК. За да може да се приложи изключението трябва да е налице предвиденото във втората част условие - обективни данни за обострянето на заболяването, за което на лицето е определена трайно намалена работоспособност. Липсва ли предвиденото от закона условие, лекуващият лекар и ЛКК не може да издават болнични листове на лица с трайно намалена работоспособност, а издадените ще са незаконосъобразни. Кога са налице обективни данни за обостряне на заболяването, е фактически въпрос и той следва да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства. За установяване на наличие на обостряне на заболяването са необходими специални знания в областта на медицината, които по презумпция съдът не притежава. Най-подходящо е заключението на медицинска експертиза, която да даде компетентно мнение на лекар-специалист относно данните, вписани в амбулаторните листове, епикризите и другите приложени към медицинската преписка документи. Вещото лице следва да даде заключение каква е била снетата анамнеза по време на прегледите и различава ли се тя с тази в експертното решение на ТЕЛК за определената на лицето 88% ТНР. Общоизвестна е практиката, когато лице с установена трайна неработоспособност приема лекарства постоянно, то трябва да се явява ежемесечно при личния си лекар, за да му бъдат изписани такива, за което съответно се пуска амбулаторен лист. При обостряне на заболяването би следвало изписаните за лечението му дози и лекарства да са различни от постоянно приеманите в нормалното му състояние на трайно намалена работоспособност от 88%. Тези съществени за решаване на делото обстоятелства не са установени от съда по надлежния ред, а именно чрез възлагане на съдебно-медицинска експертиза. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че решението на АССГ следва да се отмени в частта, с която е прието, че издадените при действието на НМЕР (отм.) болнични листове правилно са потвърдени с ЕР на НЕЛК и в тази част е отхвърлена жалбата на директора на РУСО - Кърджали. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото да се върне на Административен съд София-град в отменената част за ново разглеждане от друг съдебен състав, а в останалата част обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 12, т. 6 НМЕР