Решение № 2759 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2011 г.

Решение № 2759 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лалка Стефанова Янкова срещу решение № 2809 от 10.06.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 27-ми състав по адм. д. № 4637/2007 г. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област София за одобряване на план на новообразуваните имоти за м. "Чоланица", м. "Умни дол" в землището на с. Долни Лозен и в. з. "Чикерица", землището на с. Горни Лозен, район "Панчарево", Столична община. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед и в тази част и преписката да се върне за ново произнасяне със задължителни указания по отношение на отреждането на имот за жалбоподателката. Срещу същото решение е подадена и касационна жалба от Седефка Величкова Кираджийска, Красимира Дойчинова Вучкова, Виктор Иванов Вучков, Благовеста Георгиева Кираджийска, Десислава Йорданова Кираджийска и Елисавета Йорданова Кираджийска. С тази касационна жалба решението е обжалвано в частта, с която е отменена оспорената заповед за одобряване на план на новообразуваните имоти по отношение на предвиденото отреждане за имот 99190.702.52 с площ от 170 кв. м, разположен в границите на стар имот № 31 в м. "Чикерица" ("Шабаница"), в землището на с. Горни Лозен. С тази касационна жалба са релевирани доводи, че за тази част обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане да бъде прогласено за нищожно решението в обжалваната част, алтернативно да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено като неправилно и за тази част делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с дадени указания по отношение на прилагането на материалния закон. Ответникът - областен управител на Софийска област, представляван в производството от юрк. Ангелов, излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Заинтересованите страни Васил Стойков Юруков и Добрена Николова Юрукова, с представено по делото писмено становище излагат доводи за неоснователност на касационната жалба на Лалка Стефанова Янкова. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-15-201 от 13.08.2007 г. на областния управител на област София за одобряване на план на новообразуваните имоти за м. "Чоланица", м. "Умни дол" в землището на с. Долни Лозен и в. з. "Чикерица", землището на с. Горни Лозен, район "Панчарево", Столична община. Заповедта е била оспорена в частта, касаеща отреждането над 600 кв. м за ПИ 52; в частта, в която бивш имот 31 по предварителна скица не е нанесен в плана и не е вписан в регистъра, в частта, с която не е отредена разликата между 2 167 кв. м и 3 581 кв. м, колкото е площта по помощния план на бившия имот 31. Съдът е отменил частично оспорената заповед в частта и относно имот 99190.702.52 с площ от 170 кв. м, разположена в границите на стар имот № 31; относно частта с площ от 538 кв. м от стар имот 31, представляваща разликата между площта и конфигурацията на имота, установена по стар кадастрален план от 1954 г. /изработен по аерофотоснимки/ и площта и конфигурацията на имота по помощния план и относно площта от 254 кв. м, за която в таблицата за дължимото обезщетение е посочено "ОСЗ" и в тази част преписката е върната областния управител на област София за ново произнасяне, при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част оспорването е отхвърлено. За да отмени частично оспорената заповед, съдът е приел, че по отношение на ПИ 52 е установено, че правото на ползване върху него е било трансформирано в право на собственост за бившия ползвател Дойчо Кираджийски, относно 600 кв. м. Разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. Следователно, предвиждането по ПНИ за имот 52 с площ от 770 кв. м, е незаконосъобразно. Част от имот 52 засяга стар имот № 31 на жалбоподателката. Разликата от 170 кв. м не е достатъчна за образуване на нов имот, но може да бъде придадена към имот 48 по ПНИ, който се възстановява на жалбоподателката и е в непосредствено съседство с имот 52. В частта, с която одобрения план на новообразуваните имоти е отменен относно частта с площ от 538 кв. м от стар имот 31, представляваща разликата между площта и конфигурацията на имота, установена по стар кадастрален план от 1954 г. /изработен по аерофотоснимки/ и площта и конфигурацията на имота по помощния план и относно площта от 254 кв. м, за която в таблицата за дължимото обезщетение е посочено "ОСЗ", съдебното решение не е обжалвано и за тази част е влязло в сила. В останалата част съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до този извод, съдът е приел, че по отношение на частите от имоти № № 61, 58, 53 и 19 е налице конкуренция на правата между бивши собственици, а не между ползвател и бивш собственик. При отреждане на ПИ № № 19, 53 и 58 за наследниците на Петър Юруков е отчетено, че части от тях се намират върху бившия имот 30 на Юруков, съседен на бившия имот 31 по помощния план. От друга страна, ПИ 48 и 62, възстановени на жалбоподателката, попадат върху бившия имот 31. Имот № 61, част от който попада в границите на бившия имот на жалбоподателката, се възстановява на наследници Филип Пулийски. От друга страна, част от имот 57, който се възстановява на жалбоподателката, попада в бившия имот № 32 на Пулийски. На следващо място съдът е приел, че при одобряване на плана на новообразуваните имоти следва да са приложи чл. 28, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ - имотите да имат излаз на улица, да са спазени изисквания за площ и техническите изисквания за правилна форма на имотите. В случая посочените норми са спазени и именно те не позволяват възстановяване в стари възстановими граници на целия реституиран терен. Поради това съдът е стигнал до правен извод, че отреждането на посочените поземлени имоти е осъществено при спазване на нормативните изисквания. При положение, че са спазени нормативните и техническите изисквания за новообразуваните имоти, въпрос на целесъобразност е кой имот на кого от бившите собственици с конкуриращи права ще бъде отреден, така че да бъдат удовлетворени всички претенции. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването за част от терена, признат за възстановяване на жалбоподателката. Съдебното решение в двете обжалвани части е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. При тази законова рамка, правилно съдът е установил релевантните за спора факти. Обоснован е правния извод на решаващия съд, че при отреждането за имот 99190.702.52 не са спазени законовите изисквания, които гарантират правата на собствениците с възстановено право на собственост. При уреждане на колизията между правата на ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост и правата на собствениците с възстановено право на собственост, законодателят е предвидил ограничение за отреждане на имотите на бившите ползватели, до което се ограничава предвидената за тях преференция. За тези правоимащи се отреждат имоти с площ до признатите права, в случая до 600 кв. м, като за разликата до действително ползваната земя е предвидена възможност за отреждане на имоти на собствениците с възстановено право на собственост. Ограничението новообразуваните имоти да са с площ над 250 кв. м се отнася за случаите при които се отрежда отделен имот. В случая се касае за разлика под 250 кв. м, но за която има възможност да се присъедини към друг имот отреден за бившия собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ нов имот за бившия собственик може да се образува от една или повече разлики, като в случая императивното изискване е площта да е над 250 кв. м. Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че в случая отреждането на имот за бившите ползватели с площ над 600 кв. м е в нарушение на изискването на закона, поради което за тази оспорена част, правилно заповедта е отменена и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че по отношение на разликата от 170 кв. м те са придобили собственост, поради изтичане на придобивна давност. С плана на новообразуваните имоти се отреждат имоти по отношение на които собствеността е придобита по точно определен начин - с издаване на заповед за трансформиране на право на ползване в право на собственост или след приключило реституционно административно производство по реда на ЗСПЗЗ. Допустимо е отреждане на имот и за собственици, които се легитимират с акт за собственост. Извън тези основания законодателя не е предвидил възможност за отреждане на имоти на лица, които се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Настоящият състав прецени за неоснователни доводите за нищожност и недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в писмена форма и по допустима за разглеждане жалба. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Лалка Янкова за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, в частта с която частично е отхвърлено оспорването. Основния довод на този касационен жалбоподател касае допусната несъразмерност при намаляване на отредените имоти за собствениците с възстановено право на собственост. С касационната жалба се интерпретира приетото заключение на тройната съдебно техническа експертиза, но не се взема предвид факта, че съдът частично е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени указания отнасящи се до включване в отредени за жалбоподателката новообразувани имоти допълнително на 170 кв. м от имот 99190.702.52, както и по отношение площ от 254 кв. м, за които са дадени указания да се посочат конкретни графични данни, като попадащи извън обхвата на ПНИ. По помощен план имот № 31 на жалбоподателката е с площ от 3043 кв. м. Общата площ на отредените с ПНИ имоти за жалбоподателката е 2 166 кв. м и след като към тях се включат частите, за които съдът е отменил оспорената заповед процентното съотношение между установената собственост и предвиденото отреждане с плана на новообразуваните имоти се променя в положителна посока. В тази връзка следва да се отбележи, че по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза частите от имота, за които е установено, че са включени в предвидени улици е общо 298 кв. м, които се определят за обезщетяване. При тези факти разликата, която не се отрежда на жалбоподателката е 145 кв. м, което е по-малко от 250 кв. м - необходима минимална площ за образуване на нов имот. Тази разлика не може да се индивидуализира като съседна на вече отреден за жалбоподателката имот, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 7, изр. 2 от ППЗСПЗЗ. Въпреки, че не е предмет на касационното производство следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед и за частта с площ от 538 кв. м по конфигурацията на имота, установена по стар кадастрален план от 1954 г. С тази разлика и предвиждането по конфигурацията на имота по плана на новообразуваните имоти общо за жалбоподателката е признато право на отреждане на имоти с обща площ от 3 581 кв. м, което в пълна степен отговаря на признатото право на възстановяване. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение