Решение № 6926 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2015 г.

Решение № 6926 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пепа Христова Танчева от гр. София срещу решение № 7475 от 04.12.2014 г. по адм. дeло № 8523 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РО-470 от 29.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София град. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и нарушения на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-470 от 29.07.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град и потвърденото с него разпореждане № 5810223036/95 от 26.11.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на Пепа Христова Танчева от гр. София е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69а от КСО поради неизпълнение на условието за придобит 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град обосновано е приел за недоказано твърдението на жалбоподателката за действително придобит от нея осигурителен стаж на длъжност артист-балетист от 01.01.1975 г. до 31.12.1984 г. в Столична концертна дирекция, от 01.01.1985 г. до 30.06.1993 г. и от 01.01.1995 г. до 31.12.1996 г. в Столична агенция "Музика". Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства (трудова книжка, констативни протоколи за резултатите от извършени проверки и др.), при която е установено, че при отпускането и изменението на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване през 2008 г. същите периоди от време са били зачетени за осигурителен стаж, придобит в Общинско предприятие "Спортни имоти и прояви" - Кюстендил, в "Кюстендилски ансамбъл" и при други осигурители. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 69а от КСО (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) създава право на пенсия за балерини, балетисти и танцьори при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Недопустимо е установяването на осигурителен стаж да се извършва със свидетелски показания в съдебноадминистративното производство. В трудовата книжка на жалбоподателката, която съгласно чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, не е вписан придобит трудов стаж в Столична концертна дирекция и в Столична агенция Музика. В удостоверение по обр. УП-№ 30 с № 188/20.06.1984 г. е удостоверен трудов стаж на артист балетист в Столична концертна дирекция с продължителност една година, считано от 01.01.1974 г., когато лицето е било на възраст 15 години, при минимална възраст 16 години за приемане на работа. В удостоверение по обр. УП-№ 30 с № 74/10.05.1977 г. с издател Столична концертна дирекция не е посочено качеството на длъжностното лице, което го е изготвило и не е положен печат на издателя. Удостоверение по обр. УП-№ 30 с № 356/28.12.1984 г. е с посочен издател и положен печат на Столична концертна дирекция при положение, че към момента на издаване на документа дирекцията е била реорганизирана в Столична агенция Музика. Така издадените удостоверения не могат да служат като надлежни доказателствени средства по смисъла на чл. 40 от НПОС с доказателствена сила за установяване на осигурителен стаж. Удостоверение по обр. УП-№ 30 с № 184/14.09.1999 г., издадено от Столична агенция Музика, се отнася до трудов стаж от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г., който не е отразен в трудовата книжка, а разплащателни ведомости не са запазени. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Представените доказателства не установяват придобит от жалбоподателката трудов стаж и извършвано осигуряване с отчисления за осигурителни вноски. Както се сочи в жалбата и в писмената защита, работата е била извършвана на хонорар, възнагражденията са били изплащани въз основа на хонорарен лист и от тях е бил удържан само данък върху общия доход. По-голямата част от периодите дублират признат трудов стаж, придобит на пълно работно време в предприятия в гр. Кюстендил. Анализът на събраните доказателства насочва към извод, че жалбоподателката Танчева не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при изпълнение на условията на разпоредбата на чл. 69а КСО, действаща от 01.01.2011 г.: 25 години осигурителен стаж при прекратяване на трудовото й правоотношение на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации. Като е приел, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,