Решение № 6255 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12238/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив (ОД МВР - Пловдив), против Решение 1871/ 31.10.2023 г., постановено по адм. д. 1446/ 2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Според касатора първоинстанционното решение в осъдителната му част е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което моли то да бъде отменено, като бъде решен спорът по същество и бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за неимуществени вреди. Алтернативно оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и моли да той да бъде намален, като счита, че обезщетението не е съобразено с конкретния случай, трайната съдебна практика и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като представя договор за правна защита и съдействие в условията на чл. 38 от същия закон. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за допустимост на касационната жалба и неоснователност по същество, с оглед на което изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение ОД МВР - Пловдив е осъдена да заплати на А. И. П. сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея през периода 07.06.2022 г. до 06.06.2023 г. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед за задържане, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.12.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 10.00 лв. разноски за държавна такса, съответно да заплати на процесуалния представител на П. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед за задържане на лице рег. 1177333-30/ 07.06.2022 г., издадена от служител на отдел Икономическа полиция при ОД МВР - Пловдив, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е постановено задържане на А. П. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане във 02 РУ към ОД МВР Пловдив, като от този административен акт са настъпили неимуществени вреди за ищцата. Последната е оспорила цитираната заповед пред съда, като с Решение 3977/ 28.11.2022 г., постановено по гражданско дело 8440/ 2022 г., по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), заповедта е отменена. Решението на ПРС е влязло в законна сила на 14.12.2022 г. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Л., близка приятелка на А. П., от които се установява психологическото и емоционално състояние на последната, времето на задържане, присъствието на детето ѝ по време на задържането и обиска. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че след като Заповед за задържане на лице рег. 1177333-30/07.06.2022 г., издадена от служител на отдел Икономическа полиция при ОД МВР - Пловдив, е отменена с Решение 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело 8440/ 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в законна сила на 14.12.2022 г., то е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъобразен акт на орган на МВР. Съдът е счел за доказани и претърпените болки и страдания в резултат на незаконното задържане на А. П., което е оставило отпечатък върху психиката ѝ. Счел е, че самият престой в помещение за временно задържане в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. Стигнал е до извода, че конкретните негативни последици за г-жа П., произлезли в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане, по несъмнен начин се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка Л., съответно, че те са се състояли в негативни емоции - създаден у нея психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и познати в град Пловдив и най-вече пред детето ѝ, присъствало при пристигане на служители на ОД МВР - Пловдив в дома ѝ, притеснение и страх от случващото се, уронване на доброто ѝ име и личното ѝ достойнство, понижаване на жизнения ѝ тонус, като са оказали влияние върху цялостното ѝ емоционално състояние, тъй като тя се е затворила в себе си, загубила съня си, не излизала от дома си, освен при необходимост, не е работила през процесния период. Съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилите вреди, поради и което определил обезщетение в размер на 1200.00 лв., като е посочил, че при определяне размера на претендираните от ищцата неимуществени вреди, е съобразил, че по време на задържането от органите на МВР П. е била на 32 години (възрастта, в която човек е натрупал опит, създал е деца, изградил е авторитет пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е имало за нея травмиращ характер, макар последното да е било само за 24 часа; в гр. Пловдив, макар и голямо населено място, събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават публично достояние, а фактът на задържане на едно лице от полицията означава за обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво противоправно деяние; липсата на каквито и да било данни ищцата да е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Добавил е, че незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло върху психиката на П. до степен да затрудни социалните ѝ контакти, като е извел, че тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да се приеме, че интензитетът на породените страдания и негативни преживявания е бил в значителна степен завишен, включително и с оглед конкретното им въздействие и възприятие от ищцата. Съобразил е продължителността на периода на увреждането от 07.06.2022 г. (датата на издаване на отменения административен акт) до 06.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) и е определил посочения размер от 1200.00 лв. за справедлив и съответен на установените неимуществени вреди, като е отхвърлил иска за горницата над 1200.00 лв. до претендирания от 2000.00 лв. размер. Съответно, спрямо този размер на главния иск, е уважил и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2022 г. датата на влизане в сила на Решение 3977/ 28.11.2022 г., постановено по гр. дело 8440/ 2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, до окончателното изплащане на главницата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати нарушения на закона при постановяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Административният съд правилно е приел, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от конкретната незаконосъобразна заповед, установена като такава с влязло в сила съдебно решение. В процесния случай по делото безспорно са доказани, както претендираните от ищцата неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тях и незаконосъобразния акт, поради което и правилно съдът е уважил частично иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е възражението, че вредите не били доказани, тъй като липсвали медицински данни за тях и съответно съдебно медицинска експертиза. Налице са дадени под клетва свидетелски показания, които в своята последователност са логични и представят в дълбочина и яснота преживяното от ищцата и нейното състояние в резултат на незаконосъобразната заповед и задържането ѝ, поради което правилно съдът ги е кредитирал и е обосновал въз основа на тях своите изводи. Касаторът счита, че можело да са налице и други негативни въздействия през този период, които да са довели до стрес и притеснения, но не представя доказателства в тази насока. Настоящият състав счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, с оглед на което при определяне размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. По делото безспорно е доказано, че П. е понесла неимуществени вреди, състоящи се в психологически и емоционални болки и страдания. Те са понесени от незаконния акт и задържането, извършено въз основа на него. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и отражението му върху А. П., поради което не се явява завишен, а същевременно е в състояние да компенсира вредите, претърпени от нея. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените отменителни основания. С оглед изхода от спора и своевременно предявеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация с представен договор за правна защита и съдействие в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 (близки) от Закона за адвокатурата, на основание чл. 38, ал. 2 от с.з., адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на процесуалния представител на А. И. П., адв. С. Донков, член на Адвокатска колегия - Пловдив, с рег. 1600099940, на основание чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева). С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,