Решение № 2879 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2016 г.

Решение № 2879 от 9.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. и А. Т. К. чрез техния пълномощник и на Главния архитект на [район] чрез процесуалния му представител срещу решение № 2892/27.04.2016 г. по адм. д. № 11600/2015 г. на Административен съд -София град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора и алтернативно отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответницата по касационната жалба-Е. Е. В., намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Е. В., срещу виза за проучване и проектиране от 20.10.2015 г. на главния архитект на [район] - Столична община, с която е предвидено основно застрояване на нова жилищна сграда в УПИ [номер], допълващо застрояване на гараж, покриващ калкана на съществуващ гараж в УПИ [номер], надстройка на един етаж на съществуваща сграда -източен близнак и пристройка и надстройка на едноетажна пристройка при определени посочени параметри. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С визата се проектиране се променя начинът на застрояване от свободно в свързано застрояване. Начинът, по който са определени застроителните линии и при липсата на котирана дълбочина на застрояването ще се увеличи застроената част от общата регулационна граница между двата урегулирани имота, което е в противоречие с указанията, дадени по адм. д. № 8185/2014 г. на Административен съд София-град. Визата за проектиране е издадена след отменена такава и в изпълнение на указанията влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 8185/2014 г. Видно от решаващите мотиви по това дело, застрояването не е свободно, а свързано. В този аспект обжалваното решение е необосновано, тъй като всички доказателства сочат на наличие на предвидено свързано застрояване между двата имота по действащия ЗРП. Фактът на свободно застрояване съдът е приел въз основа на заключението на вещото лице, но същият, макар и релевантен и фундаментален за изхода на спора, не се подкрепя от доказателствата по делото. В съдебното решение съдът е дал точни и ясни указания, а именно: увеличава ли се застроената площ по общата регулационна линия при съобразяване дълбочината на застрояване с предвижданията на ЗРП; да се съобрази плътността и коефициента на интензивност по ОУП, да се определят вътрешните линии на застрояване. Съдът е приел, че при липсата на котирана дълбочина на застрояване ще се увеличи застроената площ на регулационната линия. Този извод се съдържа в заключението на вещото лице, според което застроителните линии, с които е отбелязано основното застрояване, са ограничителни. Заключението в тази част, както и в други части е оспорено пред първоинстанционния съд от настоящите касатори. В този смисъл изводът както на вещото лице, така и на съда, че се увеличава обема на застроената площ по общата регулационна линия е произволен, но е решаващ за отмяната на оспорената виза като материалнонезаконосъобразна. С оглед изтъкнатото решаващият съд не е установил всички релевантни за спора факти съобразно указанията в предходното, влязло в сила съдебно решение и съобразно обема на предвиденото с оспорената виза за проектиране застрояване. Касационната инстанция обаче е инстанция по прилагане на правото. Тя се произнася по приложението на закона спрямо установените от първата инстанция като инстанция по същество факти. Касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации. Само на това основание решението подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. На второ място, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на настоящите касатори пред първата инстанция. Заключението на вещото лице е противоречиво-заявява в съдебно заседание, че къщата е една и не може да се превърне в две отделни сгради в два имота. В т. 4 от заключението е посочено, че с визата се разделят имотите през съществуваща сграда, тоест има две сгради в два имота. Така депозирано, заключението е противоречиво и неясно. След като е оспорено, то съдът е следвало както да констатира противоречивите изводи, така и да назначи друга експертиза за уточняването им. Това не е сторено въпреки направеното оспорване, с което е допуснато съществено нарушение на процесуални норми, довело както до ограничаване правото на защита на страните, така и до неизясняване на релевантните за спора факти. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна. Решението е необосновано, в противоречие с процесуалния закон. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,