Решение № 3769 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2018 г.

Решение № 3769 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране чрез председателя й - И. Иванов, против решение № 441 от 22.01.2018 г. по адм. дело № 7870/2017 г. на Административен съд - София град. С него е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе с решение по жалба на "Екобулкос" ЕООД и преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Екобулкос" ЕООД със седалище в с. Тодоричене, обл. Ловеч, чрез процесуален представител адвокат Христов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се с обоснованост на извода на съда, че законът за енергетиката и Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/ изискват комисията да отговори на жалба, с която е сезирана, с мотивирано решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Екобулкос против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба вх. № Е-12-00-803 от 2.05.2017 г. Възраженията му касаят наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Въз основа на представената административна преписка, съдът е изложил приетите за установени факти. Първият от тях е подадена от дружеството в качеството му на производител на електрическа енергия от ВЕИ жалба срещу "ЧЕЗ Електро България" АД в качеството му на лицензиант - краен снабдител за непостигане на съгласие относно размера на цената, по която би следвало са се изкупува произведената ел. енергия. Разногласията между страните са в две насоки: първата е относно конкретното решение на регулатора в изпълнение на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ, което намира приложение при определяне на цената. Втората е относно размера на пропорционалното намаление или процента на безвъзмездно финансиране от размера на инвестицията. Търговското дружество е приложило писмени доказателства за качеството си на производител на ел. енергия, както и разменена кореспонденция и издадени първични счетоводни документи между него и крайния снабдител. След получаване на жалбата - на 11.05.2017 г. комисията е изпратила до "ЧЕЗ Електро България" АД писмо (с копие до "Екобулкос" ЕООД), с което е поискала изразяване на становище по подадената жалба от производителя на ел. енергия от възобновяеми източници. В отговор до КЕВР е постъпило писмо с изх. № СЕ-DOC-747-1/18.05.2017 г. (л. 21 и сл.) на "ЧЕЗ Електро България" АД, с което дружеството е посочило, че производителите на електрическа енергия от ВИ, ползвали безвъзмездно финансиране по европейски и национални схеми, следва да предоговарят с крайния снабдител приложимата по сключените договори преференциална цена за изкупуване на произведената електрическа енергия в срок до 31.07.2015 г. При определянето на новата цена, "ЧЕЗ Електро България" АД е възприело и приложило единствено възможния в случая подход, а именно определяне на цената в зависимост от процента на безвъзмездна финансова помощ, отразен в договора на производителя със съответната финансираща институция. В случая с ФтЕЦ "Тодоричене 1", собственост на "Екобулкос" ЕООД, процентът на финансиране, съгласно чл. 1. 1 от представения Договор № 11/312/00851 от 12.10.2010 г. (л. 10-л. 15) с Държавен фонд "Земеделие" определен на 77%. В съответствие с техническите характеристики на централата – ФтЕЦ с инсталирана мощност над 30 до 200 kW и съгласно Решение на КЕВР № Ц-14/01.07.2014 г., новата преференциална цена, приложима от 01.08.2015 г. на основание § 18, ал. 3 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, е определена в размер на 100. 41 лв. /MWh, за която нова цена производителят е уведомен. Слев получаване на писмото, комисията не е извършвала никакви други действия по образуваното производство. Същевременно не се е произнесла с решения по спора. При тези данни по делото, съдът е приел, че правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби се съдържа в разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 142 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Те я задължават да се произнесе по постъпила пред нея жалба с изричен акт. Счел е за безспорно доказано, че по жалбата на "Екобулкос" ЕООД, входирана в КЕВР с № Е-12-00-803/11.05.2017 г., не е постановено решение, нито преписката е прекратена. Приел е, че КЕВР е дължала произнасяне по жалбата в двумесечния срок по чл. 22, ал. 4 от ЗЕ от постъпването й. Непроизнасянето в този срок е възприето от административния съд, като мълчалив отказ, който е счетен за незаконосъобразен. По изложените съображения го е отменил и е върнал преписката за изрично произнасяне в изпълнение на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Правомощието на КЕВР да разгледа жалбата произтича от чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, а срокът за произнасяне е визиран в ал. 3 и ал. 4 на същия законов текст. Същото правомощие на Комисията е уредено и в чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3, към чийто ред е направено препращане в чл. 22, ал. 7 от ЗЕ. Комисията не се е произнесла по жалбата, въпреки задължението й по чл. 147 от Наредба № 3. След като е била длъжна да се произнесе, но не е сторила това, по силата на законовата фикция на чл. 58 от АПК е формирала мълчалив отказ, който също подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, според чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен, защото Комисията винаги дължи произнасяне с изричен акт, според чл. 147 от Наредба № 3. Съдът е изложил убедителни мотиви относно сроковете за произнасяне и началния им момент, съобразно данните по конкретната преписка. Срокът за произнасяне е започнал да тече по силата на чл. 22, ал. 4, изр. 1 ЗЕ и чл. 146, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. от деня на постъпване на жалбата (02.05.2017 г.), като общият двумесечен срок е изтекъл на 02.07.2017 г. От момента на изтичане на срока за произнасяне на комисията - от 02.07.2017 г., е започнал да тече едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за оспорване на мълчалив отказ. Жалбата е подадена на 03.07.2017 г., т. е. подадена е в срока за оспорване на мълчаливия отказ и след изтичане на срока за произнасяне на КЕВР, поради което същата се явява своевременно предявена. В конкретния случай жалбоподателят е сезирал комисията с жалба, като в определения от закона двумесечен срок не е получил решение по нея. Данните по делото сочат, че не е налице и хипотезата за удължаване на срока. Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЕ, при жалби по чл. 142, ал. 1, т. 1, 2 и 3, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок до два месеца след получаването й. Този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията, а със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца. По преписката липсват данни Комисията да е предприела действия по доброволно уреждане на спора или пък за събиране на допълнителна информация. Това са единствените хипотези, при които се допуска удължаване на срока. Неоснователен е доводът, изразен в касационната жалба на председателя на КЕВР, че след като жалбоподателят не е подал отговор до КЕВР, след получаване на становището на разпределителното предприятие, то по аргумент от чл. 142, ал. 4 от Наредба № 3, КЕВР не дължала произнасяне, защото е приела, че жалбоподателят е бил удовлетворен. В наредбата няма установено задължение за жалбоподателят да изрази становището си до КЕВР, след получаване на отговора по жалбата от лицензианта, в което да изрази дали е удовлетворен или не. Отговор по жалбата дължи само крайният снабдител. В касационната жалба е направено позоваване на определение № 8208 от 3.07.2015 г., постановено по адм. д. № 12837/2014 г. на Върховния административен съд, потвърдено с определение от петчленен състав, в подкрепа на тезата на касатора. То обаче касае различна хипотеза и е неприложимо към настоящия случай. По посоченото определение жалбоподателят е подал жалбата си до съда преди изтичането на двумесечния срок, в който КЕВР следва да се произнесе. В настоящия случай жалбата до съда е подадена след изтичането на двумесечния срок. По изложените съображения касацонната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Искането на ответната страна по касация за присъждане на направените разноски е основателно и следва да се уважи в доказания му размер - 300 лева за адвокатското възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,