Решение № 6170 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2012 г.

Решение № 6170 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15239/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Стоян Христов Видулов, гр. София, против решение № 22 от 27.08.2012 г., постановено от Административен съд - Враца по адм. дело № 329/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли Върховният административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответниците - Районна прокуратура Бяла Слатина и Община Бяла Слатина не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба, защото съдът правилно въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в настоящия случай не се представят доказателства нито пък се навеждат твърдения за наличието на правото на собственост върху процесния язовир на други лица или на държавата и че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите тези имоти подлежат на концесиониране по реда, предвиден в закона. Крайният извод на съда, че цитираните в атакуваните пред него заповеди не създават правомощие на административния орган да ги издаде и че кметът е излязъл извън рамките на своята материална компетентност следва да бъде напълно споделен, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 22 от 27.08.2012 г. е обявена нищожността на заповед № 148 от 21.04.2010 г. и на заповед № 177 от 14.05.2010 г., издадени от кмета на Община Бяла Слатина, с първата заповед е открита процедура за отдаване под наем чрез публично оповестен търг с тайно наддаване на общински имот - язовир, представляващ ПИ № 000138 по КВС на землището на с. Соколаре общ. Бяла Слатина, а с втората е определен за спечелил търга заинтересованата страна Стоян Христов Видулов. За да достигне до този резултат, Административен съд - Враца е приел, че процесните язовири са актувани като публична общинска собственост, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото са представен акта за публична общинска собственост, който имат удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект. Съдът е взел предвид липсата на данни гореописания обект да е предназначен за напояване или да представляват елемент от напоителна система на територия на сдружение за напояване, за да се приложат разпоредбите на § 3 и § 4 от ПЗР ЗСН. Обжалваното решение е мотивирано с това, че в случая е приложим текста на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Първоинстанционният съд е обсъдил, и дори за прилагане на друг ред за отдаване под наем, следва да е налице предварително взето решение на Общинския съвет съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, независимо дали такава съществува в издадената местна Наредба за РПРУОИ. При така изложените съображения следва да се направи изводът, че цитираните в заповедите разпоредби не създават правомощие на ответника да ги издаде. След като процесният язовир изобщо не е могъл да бъде обект, предоставян под наем по реда на ЗОбС, с издадените заповеди Кметът на Община Бяла Слатина е излязъл извън рамките на своята материална компетентност, нарушил е материално-правни разпоредби и не е постигнал целите на закона, като е постановил нищожни административни актове. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение е обсъдено приложението на нормата чл. 14, ал. 7 ЗОбС, която е посочена като правно основание за издаване на акта на кмета Община Бяла Слатина, като точно е съобразено, че тя изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране обекти, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. При тези данни е осъществена обоснована и правилна преценка за нищожността на оспорените заповеди на кмета Община Бяла Слатина, доколкото процесния язовир не е обект, който може да се предоставя под наем по реда на ЗОбС. По изложените съображения настоящият състав приема, че административния съд е стигнал до правилни изводи като е приел, че в случая е налице толкова съществено нарушение на материалния закон, че то обуславя извод за нищожността на издадените акт от кмета на Община Бяла Слатина. Съдебното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,