Решение № 12928 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2014 г.

Решение № 12928 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13908/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационната жалба на Недялко Серафимов Генчев, действащ като ЕТ "ГЕНЧЕВ-93 Недялко Генчев", срещу решение № 5081 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10152/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-160-2600/4076 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София в частта на постановения отказ от финансиране. Счита решението за неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му.

Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред административният съд се е развило по жалбата на Недялко Серафимов Генчев, действащ като ЕТ "ГЕНЧЕВ-93 Недялко Генчев", срещу уведомително писмо изх. № 02-160-2600/4076 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което, по подадено от него общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по СЕПП, СНДП И НР1 за общо 84 БЗС в землищата на с. Бабек, и с. Стрелци, му е отказано частично финансово подпомагане.

От приложените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № РД-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието е храните е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" като част от системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП), актуализиран за 2011 г.

При извършените административни проверки на подаденото заявление ДФЗ е констатирал наличие на площи, заявени за подпомагане от повече от един земеделски производител, за което Недялко Генчев е бил уведомен. В отговор негов пълномощник е подал декларация за изясняване принадлежността на площите отбелязване кои потвърждава и кои отказва, като за потвърдените площи е представил документи, доказващи правното основание за ползването.

След като е приел декларацията административният орган е издал оспорвания административен акт, в който е посочил, че:

1. за декларираните от земеделския производител за подпомагане по СЕПП 97.81 ха установената площ е в размер на 76.93 ха; установената площ, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е 76.74 ха, а недопустимата за подпомагане площ е в размер на 20.88 ха, което в процентно изражение, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., е 27. 14 %, поради което санкционираната площ е в размер на 76.74 ха и е отказал финансиране, на осн. чл. 43, ал. 4 ЗПЗП;

1. За декларираните от земеделския производител за подпомагане по СНДП 96.94 ха установената площ е в размер на 76.06 ха; установената площ, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е 75.87 ха, а недопустимата за подпомагане площ е в размер на 20.88 ха, което в процентно изражение, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., е 27.45 %, поради което санкционираната площ е в размер на 75.87 ха и е отказал и това финансиране.

1. По мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е оторизирана цялата заявена сума в размер на 221. 20 лева.

За изясняване на спора е изслушана експертиза.

С оглед на фактическата установеност съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна тъй като административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона.

Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението съдържа вътрешно противоречие в изложените мотиви, от които не може да се направи извод за волята на съда и заключението му, че оспорването е неоснователно.

Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е посочено, че администрацията действително не е изпълнила задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, като не е осигурила възможност на жалбоподателя да участва в отделни етапи на административното производство; не му е указвано да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС; фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора не са служебно изяснени от административния орган; нарушени са основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, но това не се отразявало върху правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган.

Не са обсъждани становищата на страните.

Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база кои доказателства. Макар и да са изложени просторни правни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретната, приета от съда фактическа обстановка въз основа на събрани по делото доказателства. Решението се основава на заключение на назначена по делото експертиза, което не е обсъдено в съответствие с изискването на чл. 202 от ГПК.

С решението си съдът е приел жалбата за допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, против подлежащ на обжалване административен акт в неговата цялост, въпреки че с оспорения акт е извършено оторизиране на част от поисканите от жалбоподателя суми за подпомагане. Решението е вътрешно противоречиво и от него не може да се изведе действителната воля на постановилия го съд.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,