Решение № 15423 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2012 г.

Решение № 15423 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10561/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 245, ал. 1 вр. с чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 1 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. От Ася Стоянова Райкова от гр. Свиленград е подадено искане по реда на чл. 245, ал. 1 вр. с чл. 246, ал. 1 за отмяна влезлите в сила решения № 7156 от 21.05.2012 г. постановено по адм. д. № 1719/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение и решение № 676/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 40/2011 г. на Административен съд гр. Хасково с доводи, че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - без нейно участие, в качеството й на съпруга на жалбоподателя Мавро Атанасов Райков. Постъпило е и искане от Мавро Атанасов Райков за отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 вр. с чл. 239, т. 1 АПК на същите решения. Ответникът РДНСК - Южен централен район гр. Пловдив чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исканията Върховният административен съд, петчленен състав намира исканията за отмяна влезлите в сила решения за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледани по същество за неоснователни. По искането на Ася Райкова: Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателката. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита, по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК. Тъй като те не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. От изложеното следва, че горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова нямат сила по отношение на искателката. Обстоятелството, че е налице съпружеска имуществена общност върху строежа, разпореден за премахване, не води до придобиване качеството на заинтересована страна от съпругата в административното и съдебното производство, респ. до нарушаване на нейни права и интереси от неучастието й. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради - съпружеска имуществена общност, има само съпругът на чието име са записани. В случая имотът, в който съпруга на искателката е извършил незаконен строеж е частна общинска собственост и няма данни за вписване на сградата в имотния регистър. Спорът не е с вещноправен характер и с подаването на жалба от съпруга е реализирано действието на обикновено управление на общата вещ. По изложените съображения искателката не е била лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и решението няма сила за нея, тъй като е установително. По искането на Мавро Атанасов: Основанието на чл. 239, т. 1 АПК в конкретния случай не е налице. Представените от искателя писмени доказателства - писмо № II-24/12.01.99 г. на ДНСК, писмо № 2679/16.07.2012 г. на Община - Любимец и извадка от регистрация на първоначален документ- декларации по процедура за узаконяване. Така представените доказателства са неотносими в това производство. Те не представляват нови писмени такива от съществено значение за делото, които при решаването му да не са били известни на страните, поради което не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлите в сила решения. При това положение исканията на искателите са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 248, вр. с чл. 244 от АПК, Върховният административен съд,