Решение № 8690 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2019 г.

Решение № 8690 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4848/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "БТВ Медиа груп" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 3232/6.03.2019 г., постановено по адм. дело № 603/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-47/13.11.2017 г., издадена от СЕМ, с който на основание чл. 166, ал. 2, т. 3 и т. 9 ДОПК вр. с чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" ЗРТ вр. с чл. 12, т. 2, чл. 13, ал. 2 ТТРТД е установено публично държавно вземане в размер на 246. 60 лв. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочи, че решаващият състав не е съобразил, че таксата надзор не е съобразена с евентуалните административни разходи, които СЕМ ще реализира, а такива в случая не са извършвани. Намира, че след като е упражнил правото си по чл. 8, ал. 4 от ТТРТД чрез уведомление до СЕМ, че не осъществява дейност по съответното удостоверение за регистрация, то такса не се дължи. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяване на друго, с която оспореният АУПДВ бъде отменен и претендира присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Съветът за електронни медии, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "БТВ Медиа Груп" ЕАД тричленният състав е приел следното от фактическа и правна страна: С Решение № РД-05-211/14.12.2016 г. СЕМ е извършил регистрация на "БТВ Медиа груп" ЕАД като доставчик на линейна медийна услуга / телевизионен оператор/, като в Първи раздел на Публичния регистър се впише телевизионна програма с наименование "BTV International". На "БТВ Медиа груп" ЕАД е издадено удостоверение № ЛРР-02-4-012-07, в което като начална дата е отбелязана -01.12.2016 г. и безсрочност на регистрацията. На 31.03.2017 г. дружеството е подало до СЕМ уведомление по чл. 8, ал. 4 ТТРТД, че не осъществява дейност по това уведомление. Във връзка с доклада на Дирекция "Обща Администрация" СЕМ е инициирала производство по установяване на публични държавни вземания на доставчиците на медийни услуги, като до "БТВ Медиа груп" ЕАД е изпратено уведомление от 7.06.2017 г., в което е посочено, че дружеството дължи на основание чл. 12, т. 2, чл. 13, ал. 2 ТТРТД сумата от 246. 60 лв. за периода 14. 2. -31.12.-2016 г. На 27.06.2007 г. от "БТВ Медиа груп" ЕАД е изпратено становище, че на основание чл. 8, ал. 5 ТТРТД същото не дължи годишна такса надзор по посоченото удостоверение. На 13.11.2017 г. колективният орган е издал оспорения АУПДВ. При тази фактическа установеност тричленният състав е достигнал до извода, че при издаването на оспореният АУПДВ е спазен материалният закон. Това заключение е обосновано с липсата на доказателства, че регистрацията на дружеството е заличена, поради което за периода от регистрирането му като доставчик на линейна медийна услуга до заличаването й същото дължи таксата по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" ЗРТ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми тричленният състав е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав правилно е преценил, че спорът между страните се концентрира върху материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. В този аспект дължимата преценка налага съобразяване на приложимата разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ, която предвижда, че радио- телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Периодът, за който таксата се дължи, нейният размер, срокът и начинът за заплащането й се определят в приетата от Министерски съвет Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност/ ТТЗРТ/. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТЗРТ, в случаите, когато доставчикът на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги не осъществява дейност по издадена индивидуална лицензия, той ежегодно, не по-късно от края на март на текущата година, писмено уведомява за това Съвета за електронни медии. Алинея 5 от същата норма сочи, че доставчиците на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги, които не осъществяват радио и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия и са уведомили Съвета за електронни медии по реда на ал. 4, не дължат годишна лицензионна такса. Във връзка с формирала се противоречива практика на ВАС по прилагането на горепосочените разпоредби, с Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ВАС по т. д. № 5/2014 г., ОСС, І и ІІ колегия са приели, че годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 година. В мотивите на тълкувателното решение изрично е разяснено, че задължението за годишната лицензионна такса за надзор се погасява с изтичане на срока на лицензията; с отнемането й; с прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице – едноличен търговец и предсрочно по искане на лицензианта. Разпоредбата на чл. 125д от Закона за радиото и телевизията регламентира случаите, при които Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията на оператора. До заличаването годишната такса за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за радиото и телевизията се дължи, включително при неосъществяване на дейността от регистрирания оператор. Горните доводи сочат, че независимо от обстоятелството, че дружеството е изпратило уведомление по чл. 8, ал. 4 ТТЗРТ, то след като СЕМ не е издала решение за заличаване на регистрацията за доставяне на аудио- визуална услуга с наименование "bTV International" годишната такса за надзор по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" ЗРТ е дължима. Като е установил същата съобразно предвидения в чл. 12, т. 2 от ТТЗРТ размер, СЕМ е издал законосъобразен АУПДВ, оспорването срещу който следва да бъде отхвърлено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че посочените от оспорващия решения на ВАС не подкрепят тезата му във връзка с уведомлението по чл. 8, ал. 4 ТТЗРТ, а са в унисон с мотивите и крайния извод на настоящия състав. При този изход на спора и направеното искане, в полза на СЕМ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия