Решение № 8553 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директора на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/, чрез юрк. Момчилов срещу Решение 1026/15.02.2024 г., постановено по адм.дело 4021/2022 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. С обжалваното решение, по жалба на И. И. Х. е отменено Уведомително писмо /УП/ изх. 02-220-6500/826 от 10.03.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор, в частта с която е прихваната сума в размер на 4640,72лв., представляваща начислени и неудържани санкции, съгласно УП с изх.02-220-6500/6485 от 05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.Счита, че съдът се е позовал на правни норми, които са били отменени към датата на постановяване на решението. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, като условие за изискуемост на задължението наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация И. И. Х. чрез процесуалния си представител адв.Стойкова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска се от съда обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е УП, с изх. 02-220-6500/826 от 10.03.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която е прихваната сума в размер на 4640,72лв., представляваща начислени и неудържани санкции, съгласно УП с изх.02-220-6500/6485 от 05.08.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят И. И. Х. на 05.05.2020 г. е подал заявление за подпомагане с УИН 22/030620/99482 за кампания 2020. Заявено е подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда- зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ- КЛЧ, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12) и Компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.2/НР1). Приложена е и Таблица на използваните парцели 2020 г. и декларации. На 05.05.2020г. е извършена автоматична проверка на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020г. (лист 57 и 58 от делото.) Съдът е приел, че няма данни, а и не се твърди от страните да е извършвана проверка на място респ. да е съставен доклад в тази връзка. На 10.03.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното УП с изх. 02-220-6500/826 от 10.03.2022., с което на жалбоподателя е отказано плащане на сума в размер на 4 640,72 лв., начислени и неудържани санкции съгласно УП с изх. 02-220-6500/6485 от 05.08.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С решение 573/02.02.2023г., постановено по адм. дело 3141/2022г. по описа на АССГ, влязло в сила на 10.03.2023 г., е отменено УП с изх. 02-220-6500/6485 от 05.08.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и преписката му е върната, за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане 2019 от И. И.. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд от правна страна е приел, че УП е издадено от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Направил е извод, че прихваната сума в общ размер на 4 640,72 лв. описана в колона 4 по таблица 2 от писмото, е извършено в противоречие със закона и без да са налице законово предвидените основания за това. Видно от пояснение под таблицата Прихваната сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ Земеделие. Съдът е посочил, че с оглед изложеното следва да е налице поне едно от посочените три основания, за да е допустимо и законосъобразно направеното прихващане, удържане на оторизираните суми. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че няма налице влязъл в сила АУПДВ, тъй като такъв въобще не е издаван, както и липсват други изискуеми вземания, които да са годно основание за удържане на оторизираната сума. Приел е, че видно от представените по делото доказателства на жалбоподателя е наложена санкция за бъдещ период с УП с изх. 02-220-6500/6485 от 05.08.2021 г. Това УП обаче е отменено с решение 573/02.02.2023 г., постановено по адм. дело 3141/2022 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 10.03.2023 г. и преписката е върната за ново произнасяне на ответника. Освен това няма данни въз основа на решението на АССГ по адм. дело 3141/2022 г. да е издадено ново уведомително писмо. При така установеното съдът е приел, че към момента на издаването на оспореното в това производство УП, а и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение не е налице влязло в сила уведомително писмо или друг акт, с който да са наложени санкции за бъдещ период. В заключение и след анализ на относимите материалноправни разпоредби съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическа и правна обстановка и след обсъждане доводите на страните и всички събрани в хода на делото относими доказателства е стигнал до извод, че УП незаконосъобразно. За да бъде извършено прихващане е необходимо наличието както на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, така и да са налице неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство аргумент от чл. 28 от Регламент за изпълнение 908/2014 г. с влязъл в сила акт. Правилно съдът е посочил, че основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е съществуването на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. В случая безспорно е установено, че задължението не е изискуемо, тъй като няма влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането да иска изпълнение на задължението си чрез прихващане. Съдът правилно е приел, че по делото липсват доказателства, че въз основа на решението на АССГ по адм дело 3141/2022 г. да е издадено ново УП. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент за изпълнение 908/2014 г.) и именно посочената разпоредба е относима в случая. Правилото на член 5б от Регламент /ЕО/ 885/2006 на Комисията /отм., в сила от 01.01.2015 г./ не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. В цитираната норма не е предвидено това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. В българското законодателство институтът на прихващането (компенсация) е уреден в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл.103 чл.105. Чрез прихващането се извършва взаимно погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Предпоставките за компенсация са установени в чл.103, ал.1 ЗЗД. Съгласно тази норма вземанията трябва да бъдат насрещни и еднородни, изискуеми и ликвидни установени по основание и размер. С оглед изложеното и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Същите следва да се присъдят в доказания размер на 850 лева реално заплатеното възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие Направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възражение от касатора за прекомерност е неоснователно като бланкетно направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение