Решение № 208 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 184/2009 г.

Решение № 208 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 184/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Гроздан Илиев Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на С. З. М. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за проверка на постановеното от Окръжен съд - Кюстендил (КОС) определение от 16.02.2009 г. по в. ч. н. д. № 539/08 г., с което е извършено групиране на наказанията на осъдения по шест влезли в сила присъди. В съдебното заседание пред настоящата инстанция М. и назначеният му служебен защитник поддържат искането, като излагат доводи за допуснато съществено нарушение на закона поради непълно групиране на наказанията по всички влезли сила присъди. Защитникът на осъдения е на становище, че наказанието по н. о. х. д. № 64/02 г. на Районен съд - Л. (ЛРС) следва да се групира с това по н. о. х. д. № 1187/04 г. на Районен съд - Д. (ДРС). Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира искането на М. за основателно, атакуваното определение за подлежащо на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от окръжния съд, тъй като не са събрани достатъчно данни относно изтърпяването на наказанието по н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. За периода 1990 г. - 2007 г. С. М. е осъждан 6 (шест) пъти за извършени престъпления от общ характер по н. о. х. д. № 449/90 г. на РС - Кюстендил (КРС), н. о. х. д. № 106/94 г. и н. о. х. д. № 123/96 г. на ДРС, н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС, н. о. х. д. № 948/02 г. и н. о. х. д. № 1187/04 г. на ДРС. Кюстендилски окръжен съд (КОС) с определение от 16.02.2009 г., постановено по в. н. ч. д. № 539/2008 г., предмет на искането за възобновяване на наказателното производство, е отменил прекратителното определение на ДРС № 1* от 13.11.2008 г. по ч. н. д. № 1026/2008 г. и е оставил без уважение молбата на С. З. М. за кумулиране на наказанията, наложени му по всички влезли в сила присъди, групирани в две отделни съвкупности: Първа съвкупност - от наказанията по н. о. х. д. № 123/96 г. и н. о. х. д. № 106/94 г. на ДРС, като е приведено в изпълнение и наказанието по н. о. х. д. № 449/90 г. КРС. Втора съвкупност - от от наказанията по н. о. х. д. № 1187/04 г. и н. о. х. д. № 948/02 г. на ДРС, групирани с определение № 1225/29.10.2007 г. на ДРС по ч. н. д. 1274/07 г. (влязло в сила на 29.02.2008 г.), като е наложено наказание в размер на 7 (седем) години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване и е приспаднато изцяло изтърпяното наказание по н. о. х. д. № 948/02 г. в размер на 1 (една) година лишаване от свобода. В диспозитива на цитираното определение, КОС не е посочил, че в първата съвкупност е включено и наказанието по н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС. Този пропуск обаче, не води до ограничаване правата на осъдения, свързани с най-благоприятното за него групиране на наложените му с отделните присъди наказания. С присъда от 25.10.1996 г. на ДРС, влязла в сила на 8.11.1996 г., постановена по н. о. х. д. № 123/96 г. на основание чл. 25, ал. 1 НК на С. М. е определено едно общо наказание по присъдите по н. о. х. д. № 123/96 г. и н. о. х. д. № 106/94 г. в размер на 2 (две) г. и 6 (шест) месеца, увеличено на основание чл. 24 НК с 4 (четири) месеца. Наказанията, наложени на М. по н. о. х. д. № 106/94 г., н. о. х. д. № 123/96 г. на ДРС и н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС са били предмет на ново групиране и определяне на общо наказание в друго производство по чл. 304, ал. 1, т. 1 (стар) НПК, образувано по предложение на РП - Л. С определение от 2.08.2002 г. по н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС са групирани наказанията по тези присъди, като е определено едно общо наказание в размер на 2 (две) г. и 10 (десет) месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказанието, наложено на М. по н. о. х. д. № 449/90 г. КРС. Определението е влязло в сила на 9.08.2002 г. Видно от приложената на стр. 48 от ч. н. д. № 1026/2008 г. на ДРС справка, издадена от Главна дирекция "И", С. М. е изтърпял общо определеното наказание по н. о. х. д. № 106/94 г., н. о. х. д. № 123/96 г. и н. о. х. д. № 64/02 г. от 2 г. и 10 месеца лишаване от свобода на 21.02.2008 г., от когато търпи наказанието, определено по втората от посочените по-горе съвкупности, между които не са налице условията за приложението на чл. 25 НК. Това е така, защото престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на М. по н. о. х. д. № 1187/02 г. на ДРС, е извършено на 10.10.1998 г., т. е. след като спрямо подсъдимия са влезли в сила присъдите н. о. х. д. № 449/90 г., н. о. х. д. № 106/94 г. и н. о. х. д. № 123/96 г. Изтърпяното от осъдения наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода, определено по н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС е погълнато от кумулацията на наказанията, извършена по това дело и № 106/94 г. и н. о. х. д. № 123/96 г. Затова повторното му групиране с най-тежкото наложено наказание на М. в размер на 7 (седем) години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1187/02 г. на ДРС е лишено от правно основание. Освен това възраженията на осъдения и защитника му за непълното групиране на всички влезли в сила присъди, постановени срещу М. не кореспондират и на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си във връзка с изясняване правното положение на осъдения, като е изискал бюлетин за съдимост на М., заверени преписи от влезлите в сила, постановени спрямо него присъди и извършени предишни кумулации, както и подробни справки от Главна дирекция "И." относно изтърпените наказания (стр. 10, 37 и 48). Достатъчно данни относно осъжданията на М. и изтърпените от него наказания е събрал и КОС. Въпросът за общото наказание винаги може да бъде пререшен в случаите, когато при определянето му не са взети предвид всичките престъпления, за които подсъдимият е осъден. В настоящия случай именно поради липса на нови осъждания, които биха могли да бъдат предмет на последващо групиране, КОС е оставил без уважение молбата на осъдения. Извън вниманието на представителя на Върховната касационна прокуратура са останали не само достатъчното данни относно изтърпяването на наказанието по н. о. х. д. № 64/02 г. на ЛРС, но и фактът, че с решение № 690/05 г. по н. д. № 37/05 г. на ВКС, II н. о. е отменено въззивното решение на КОС, постановено по в. н. о. х. д. № 569/2003 г. в частта, с която е изменена присъдата на ДРС по н. о. х. д. № 948/02 г., като по отношение на С. З. М. е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1 НК. Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което