Решение № 1933 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от КАЗАРИЯ ООД със седалище гр. Варна чрез адв. В. Стефанова срещу Решение 2376 от 13.12.2022 г., постановено по адм. д. 2481/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Стефанова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата , устно в хода по същество и в допълнително депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски и представя списък на сторените такива. Ответникът, Община Карлово, редовно призован, се представлява от адв. Щ. Царев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в отговор на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил изцяло предявения от касатора иск срещу Община Карлово за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди поради отменено Разрешение за строеж 163/06.12.2013 г., издадено от Главния архитект на Община Карлово, представляващи направени разходи за извършени СМР в размер на 200 000 лв., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, АС - Пловдив, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че освен наличието на първата от кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт Разрешение за строеж 163/06.12.2013 г., издадено от Главния архитект на Община Карлово, недоказани по делото остават останалите изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ реално настъпване на твърдените имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и отмененото като незаконосъобразно разрешение за строеж. Съдът е заключил, че претендираните загуби реално не са настъпили, тъй като обектът е изграден и съществуващ към момента. Вложените средства за построяването му не представляват вреда, а ако се приемат за такава, при извършване на строежа ищецът е действал недобросъвестно като е започнал и реализирал строеж , въпреки, че чрез управителните си органи е знаел или е следвало да знае, че не са представени всички необходими документи за завършване на процедурата по промяна на ПУП, съответно за издаване на законосъобразно разрешение за строеж. Според съда реални вреди за ищцовото дружество не са настъпили, тъй като обектът е изграден и съществуващ понастоящем като актив в имуществото на дружеството. Такива вреди биха настъпили при реалното премахване на строежа, каквото към момента не е сторено.Отделно от гореизложеното съдът е развил съображения и за това, че отмененият административен акт е бил благоприятен за дружеството, а обезщетение за вреди по ЗОДОВ може да се търси само при отмяната поради незаконосъобразност на тези административни актове, които са неблагоприятни за ищеца- накърняват негови права или създават за него задължения. При отмяната на благоприятстващ административен акт вредите за лицето, в чиято полза е издаден, са опосредени от волята му да се възползва от акта, т.е. те не са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно разрешение за строеж, ,т.е. липсва причинно-следствената връзка между тях и са налице предпоставките по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения, АС - Пловдив е заключил ,че поради липсата на две от задължително необходимите материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ реално настъпване на твърдените вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Обжалваното съдебно решение е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Обоснован е решаващият извод на АС - Пловдив за наличие само на първия елемент от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт и неосъществяване на другите два елемента от този фактически състав реално претърпяване на вреди и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отмененото като незаконосъобразно Разрешение за строеж 163/06.12.2013 г., издадено от Главния архитект на Община Карлово. Анализът на материалноправната и процесуалноправната уредба на отговорността на държавата и общините за вреди води до заключението, че правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При положение, че искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт, за което законът изисква правен интерес, логично следва изводът, че лицата, за които административният акт е благоприятен, към категорията на които принадлежи и ищцовото дружество - касатор, не са легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. Правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, за които издаденият административен акт /впоследствие отменен като незаконосъобразен/ създава задължения, засяга неблагоприятно техните субективни права или законни интереси. В конкретния случай КазарияООД - гр.Варна претендира вреди от отмененото като незаконосъобразно Разрешение за строеж 163 /06.12.2013г. на главния архитект на община Карлово, с което на дружеството е разрешено да построи Жилищна сграда и плътна ограда в собствения й УПИ ІІ-1734, кв.174в по устройствения план на гр. Карлово. Началникът на РДНСК е отменил това разрешение, тъй като същото е издадено въз основа на комбинирана скица, с която се допуска ново строителство, различно от предвиденото в действащия ПУП-План за застрояване, без това да е съобщено на собствениците на засегнатия съседен имот. Предвид горните факти, дружеството- касатор евентуално би претърпяло вреди не в резултат на издаден срещу неговите права и интереси административен акт, а от отмяната на издадено по негова инициатива и в негова полза разрешение за строеж.Безспорно е, че лицата, които ще черпят права от административен акт, желаят възникването на неговите правни последици. Видно от влязлата в сила след оспорването й по съдебен ред Заповед ДК-10-ЮЦР-07/02.02.2015г. на началника на РДНСК ЮЦР гр.Пловдив, разрешението за строеж е отменено като незаконосъобразно, от което следва,че ищцовото дружество черпи правата си от противоправен административен акт, което е в противоречие с основен принцип в правото никой не може да черпи права от противоправно поведение. По горните съображения настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на административния съд, че не могат да се търсят вреди от отменен като незаконосъобразен позитивен за ищеца административен акт. Следва да бъде споделен и вторият извод на АС-Пловдив за това, че направените от ищцовото дружество разходи за проектиране и построяване на сградата, съставляващи по същество размерът на претендираните от общината вреди, всъщност не са натъпили реално, доколкото сградата е съществуваща в патримониума на ищцовото дружество- от една страна, а от друга - тези разходи са сторени със знанието и по волята на КазарияООД, което е заявител както по отношение издаването на комбинираната скица с виза за застрояване, така и по отношение разрешението за строеж. Ищцовото дружество чрез представляващите го е знаело или е следвало да знае, че визата за строеж не съставлява копие от действащия ПУП-ПЗ, а с нея в противоречие с действащите законови разпоредби се изменя съществуващия план за застрояване на собствения на дружеството- ищец парцел, като, без да се запазва съществуващата сграда, се предвижда построяване на нова сграда на регулационната линия със съседния парцел, без тази виза за строеж да се съобщи на собственика на съседния имот, както е следвало. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на община Карлово следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които, с оглед своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК и във вр. с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22г. следва да бъдат определени на 3000 лв адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение