Решение № 6702 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС) срещу Решение 5465/24.08.2023 г. на Административен съд - София-град (АССГ) по адм. д. 4331/2023 г. С обжалваното решение АССГ отменя по жалба на Столична община Решение от 10.09.2021 г. на РУО на ОПОС, в частта по т. 1, с която не са верифицирани средства в размер на 16 488,37 лв. по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) Д-34-39/08.11.2016 г. по процедура BG16M1OP002.1-007- Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че решението на РУО не излага действителната и пълна фактическа обстановка и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са нарушили правото на защита на бенефициера Столична община. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на АДБФП, съгласно т.3.7. от който физическото изпълнение на дейностите е за срок от 36 месеца, а не 41 месеца. В срока по т.2.3 от договора от 41 месеца, на който се позовава съдът, се включва срокът за физическо изпълнение на дейностите, както и срокът за отчитане, а допустими съгласно условията на договора са само разходите, направени в срока за изпълнение на проекта. Сочи, че констатация за надвишаване на максималната продължителност на срока за изпълнение на дейност 3 Организация и управление на проекта е направена още при извършената от УО на ОПОС окончателна проверка на място в периода 28-30.07.2021 г. Представените за верификация разходи за възнаграждения на екипа за управление на проекта (ЕУП) и осигуровки за сметка на работодателя за периодите от м. 02/2020 г. до м. 12/2020 г., не отговарят на документите по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и не подлежат на верифициране, защото са извършени в период, в който изпълнението на проекта е спряно. Сочи, че спирането на изпълнението на проекта е по инициатива на бенефициера, съгласно писмо изх. СОА16-ПП00-7-(176)/25.10.2019 г. до УО на ОПОС, а с писмо изх. 1-007-0001-1-286/30.10.2019 г. на РУО на ОПОС бенефициерът е уведомен, че на основание чл. 29, ал. 2, т. 4 от Условията за изпълнение на проект по процедура Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община, срокът за изпълнение на дейностите по проекта спира да тече, считано от 23.07.2019 г. В същото писмо органът изрично е посочил, че на основание чл. 29, ал. 8 от Условията за изпълнение (УИ), за периода на спиране на изпълнението плащания по АДБФП не се дължат. В тази връзка се оспорва изводът на съда, че не са изложени аргументи какви са последиците от спирането на изпълнението по проекта. След възобновяването на изпълнението на проекта от 13.01.2021 г., срокът за изпълнение на дейностите е удължен до 15.05.2021 г., респективно до 15.10.2021 г., който срок включва отчитането. В тази връзка сочи, че без периода на спирането, изпълнението на проекта е следвало да приключи на 18.11.2019 г. Позовава се на чл. 29, ал. 8 от АДБФП, съгласно който за периода на спирането от 23.07.2019 г. до 13.01.2021 г. плащания по АДБФП не се дължат, поради което разходите през този период не подлежат на верифициране. Заключава, че независимо от спирането на изпълнението на дейностите, срокът за изпълнение не може да надвишава максимално допустимия срок за изпълнение на проекта, който съгласно т.3.7. от АДБФП е 36 месеца. Извършени над максималната продължителност разходи са такива, които не отговарят на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, т.е. на Насоките за кандидатстване (НК) по горепосочената процедура. С оглед гореизложеното, касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал фактите и обстоятелствата по делото, което е довело до постановяването на неправилно решение необосновано и в противоречие с материалния закон. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените за двете инстанции разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В допълнителна молба от 07.02.2024 г. процесуалният представител гл. експерт А. заявява съгласие за даване ход на делото по същество в отсъствие на представител на касатора, поддържа касационната жалба и искането за разноски. Ответникът по касационната жалба Столична община, чрез пълномощника ст. юрисконсулт А. Константинов, излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание ответникът се представлява от ст. юрисконсулт П. Тодоров. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение от 10.09.2021 г. на РУО на ОПОС, в частта по т. 1, в която не са верифицирани средства в общ размер от 16 488,37 лв. Столична община е бенефициер по АДБФП Д-34-39/08.11.2016 г., номер в ИСУН BG16M1OP002-1.007-0001-C01, за изпълнението на проект Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община, финансиран по процедура BG16M1OP002-1.007 Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община, приоритетна ос Води по ОПОС 2014-2020 г. Максималната стойност на БФП по договора е 4 434 000 лв., срокът за изпълнение на договора е 41 месеца от влизането му в сила (т.2.3.). Договорът влиза в сила в 14 дневен срок от подписването му на 08.11.2016 г., като срокът за изпълнение на дейностите е от 22.11.2016 г. до 15.05.2021 г., съгласно договореното от страните. Изпълнението по договора включва три основни дейности: дейност 1 Подготовка на РПИП за територията на Столична община, идейни проекти за ВиК инфраструктура и прилежащите към нея съоръжения и подготовка на документи за последващо кандидатстване; дейност 2 Осигуряване на информация и публичност по проекта; дейност 3 Организация и управление на проекта. За периода от 23.07.2019 г. до 13.01.2021 г. срокът за изпълнение на дейностите по проекта е бил временно спрян, за което УО е бил уведомен с писмо изх. СОА16ХХ00-7-(173)/25.10.2019 г. В писмото се сочат възникнали извънредни обстоятелства, които оказват влияние върху изпълнението на проекта, а именно: получени на 23.07.2019 г. коментари и насоки от инициативата Jaspers (Joint Assistance to Support Projects in European Regions), че се налага извършване на преработка на представените до момента доклади. В писмото бенефициерът се позовава на чл. 29, ал. 2, т. 4 (извънредни обстоятелства) от Условия за изпълнение на одобрения проект по процедура Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община по ОПОС 2014-2020 г. (УИ, приложение 2 към АДБФП) намеса на трета страна, която има изключително важна роля, за спиране на срока за изпълнение на дейностите по проекта, считано от 23.07.2019 г. С писмо изх. 1-007-0001-1-285/30.10.2019 г. РУО уведомява Столична община, че изпълнението е спряно и следва да уведоми незабавно УО при отпадане на основанията за това, както и че съгласно чл. 29, ал. 8 от УИ, плащания по АДБФП не се дължат. В периода, в който изпълнението е спряно, по проекта е извършвана работа от страна на ЕУП, назначен със Заповед СОА17-РД91-294/31.07.2017 г. на кмета на Столична община, изменяна неколкократно. Със Заповед СОА19-РД91-398/03.12.2019 г. на кмета на Столична община срокът за изпълнение на задачите на екипа е удължен до приключването на проекта. За извършената от ЕУП работа срещи, консултации, преглед на документи и кореспонденция с Jaspers, са съставяни отчетни форми, а изплатените на екипа суми са осчетоводени. Окончателното становище на Jaspers по проекта е получено в Столична община на 13.01.2021 г., като УО е уведомен за отпадане на обстоятелствата, наложили спиране на проекта, на 19.01.2021 г. с писмо изх. СОА16-ПП00-7(235)/19.01.2021 г. Изпълнението на проектните дейности е възобновено, считано от 13.01.2021 г. На 15.06.2021 г. бенефициерът подава чрез ИСУН 2020 пакет отчетни документи 6 - окончателно искане за плащане (ОИП), на обща стойност 2 222 671,66 лв. В ОИП се съдържа искане за възстановяване на платените на ЕУП суми за извършена работа в периода м. 01/2018 г. м. 05/2021 г., включително времето, през което проектът е бил спрян. Във връзка с ОИП е изготвен окончателен доклад за изпълнение на проекта от 20.08.2021 г., в който се сочи, че са постигнати целите му. В резултат на разглеждане на пакета отчетни документи по ОИП е постановено обжалваното Решение от 10.09.2021 г., с което РУО на ОПОС на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ не верифицира средства в размер на 16 488,37 лв. от БФП, разбити по пера в четири точки, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Конкретните суми са отнесени към възнаграждения за ЕУП по бюджетни редове IX.34.1; IX.34..2; IX.34.6 и IX.34. 7, съответно за периоди от месец февруари до месец декември 2020 г. В мотивите си органът приема, че в ОИП бенефициерът е представил отчети за работа на членовете на ЕУП за периода 01.01.2018 г. - 15.05.2021 г., т.е. за 40,5 месеца. По предходно искане за плащане органът е верифицирал разходи за екипа за периода м. август - м. декември 2017 г. (5 месеца). При тези данни органът приема, че общата продължителност по дейност 3 "Организация и управление на проекта" е 45,5 месеца, което е с 9,5 месеца повече от максимално допустимия срок от 36 месеца за физическо изпълнение на дейностите, съгласно т. 3.7 от административния договор. Поради това мотивира извод за недопустимост на този разход, тъй като не отговаря на документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и конкретно на т. 18 Минимален и максимален срок за изпълнение на проекта от утвърдените Насоки за кандидатстване по процедурата. Констатация за надвишаване на максимално допустимата продължителност на дейност 3 е направена по време на извършената от УО на ОПОС окончателна проверка на място в периода 28.07.2021 г. 30.07.2021 г., отразена в Констативен протокол обр. q.9 от Процедурния наръчник на ОПОС приложение към окончателния доклад. При така установената фактическа обстановка, АССГ приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма. Приема, че от формална страна актът съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали органа за издаването му, но същите не отразяват действителната и пълна фактическа обстановка. Непълнотата, според съда, засяга съществени за правилното решаване на въпроса с допустимостта на разходите по ОИП обстоятелства, поради което заключава, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушаване правото на защита на бенефициера. Въз основа на установените факти, съдът приема, че не може да се направи извод, че са налице сочените от органа основания за отказ от верификация на разходите по т. 1 от решението, поради което достига до извода, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът анализира посочените от органа правни основания за постановения отказ от верификация чл. 64, ал. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. т. 18 от Насоките за кандидатстване (НК) по процедурата за предоставяне на БФП, като приема, че изводът на органа за недопустимост на разходите за периода м. февруари м. декември 2020 г., е немотивиран с оглед позоваването на т. 18 от НК. Сочи, че разпоредбата е относима в по-голямата си част към начина, по който следва да се подготви и подаде заявлението за кандидатстване, а за допустимостта на разходите е относимо само следното изискване: Допустими за финансиране са единствено разходите, извършени за физическо изпълнение на дейностите по проекта. Сочи, че в акта си органът не твърди, че неверифицираните от него разходи не се отнасят за физически изпълнени дейности по проекта. Приема, че от изложените от органа обстоятелства не става ясно как е изчислен срокът, с който се надвишава максимално допустимия срок от 36 месеца за физическо изпълнение на дейностите по проекта, взето ли е предвид спирането на изпълнението в периода 23.07.2019 г. 13.01.2021 г., кога е прието, че е започнало изпълнението на дейност 3 и кога е завършило. Според съда, не става ясно защо точно посочените разходи за периода м. 02/2020 г. м. 12/2020 г. не са приети за допустими, а са одобрени разходите за последващите периоди до 15 май 2021 г. Сочи, че твърдение, че разходите не са допустими на основание чл. 29, ал. 8 от УИ, т.е. за времето на спиране на изпълнението на проекта, е изложено едва в писмените бележки на пълномощника на ответника, но такова твърдение не се съдържа в административния акт и не може да се въведе за пръв път в съдебното производство. Сочи, че в мотивите на обжалваното решение не е коментирано изобщо какви са последиците от спирането на проекта в периода 23.07.2019 г. 13.01.2021 г. по отношение плащанията към екипа за извършената през този период работа. Така мотивиран съдът формира краен извод, че актът е незаконосъобразен, тъй като е необоснован от фактическа и правна страна, и го отменя, като осъжда Министерство на околната среда и водите за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и от формална страна съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактически и правни основания. Правилно първоинстанционният съд приема, че от изложените от органа фактически и правни основания не може да се направи обоснован извод за недопустимост на отказаните за верификация разходи. От съдържанието на мотивите към оспорената т.1 от решението на РУО на ОПОС може се изведе, че единственото основание за отказ е че общата продължителност на дейност 3 Организация и управление на проекта от 45,5 месеца, е с 9,5 месеца повече от максимално допустимия срок от 36 месеца за физическо изпълнение на дейностите, посочен в т.3.7. от АДБФП, което е в противоречие с т.18 от НК по процедура BG16M1OP002.1-007 Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община, утвърдени на основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ или според органа е налице основанието чл. 57, ал. 1, т. 2 с.з. В действителност чл. 57 ЗУСЕФСУ регламентира условия за допустимост на разходите, поради което соченото от органа правно основание по т. 2 от ал. 1 на същия член, следва да се тълкува в смисъл, че разходът е недопустим, тъй като не е налице едно от сочените от закона условия за неговата допустимост, поради което и същият не подлежи на възстановяване от безвъзмездна финансова помощ. Условията по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ са кумулативно дадени. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. Със Заповед РД-ОП-69/31.05.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС са утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16M1OP002.1-007 Подготовка на регионално прединвестиционно проучване за водоснабдяване и канализация на територията на Столична община. В т.13 от НК са посочени допустимите за финансиране дейности, като съгласно подт.13.5. кандидатът трябва задължително да включи в проектното предложение следните видове допустими дейности: за организация и управление на проекта (подт.13.5.1.) и мерки за информация и комуникация (подт.13.5.2.). В подт.13.5.1. е посочено, че бенефициерът е пряко отговорен за управлението на проекта и осигуряване качественото изпълнение на заложените дейности. Той следва да предвиди достатъчно механизми за вътрешна оценка и контрол, както и за мониторинг на напредъка и предприемането на корективни мерки, при необходимост, което следва да бъде видно от предвидените квалификация и отговорности на отделните членове от екипа. Конкретният бенефициер следва да определи екип за управление на проекта, включващ ръководител на проекта и членове. Членовете на екипа за управление на проекта следва да покриват функциите по подготовка на документите, необходими за извършване на плащания и за верификация на разходите, мониторинг и докладване, изпълнение на мерки за информация и комуникация (публичност и визуализация), съхранение на документите по проекта, както и функции по координация на дейностите по проекта. В тази връзка не се спори, че от кмета на Столична община е издадена Заповед СОА17-РД91-294/31.07.2017 г., изменяна неколкократно, с която е определен екип за управление на проекта. В т.14 от НК са дадени категориите разходи, допустими за финансиране. В бележка под линия е посочено, че в случай че е приложимо, се посочват и недопустими разходи, както и съответната информация съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.). В т.14.3. от НК е дадено детайлно описание на допустимите категории разходи. Разходите за организация и управление са посочени като непреки разходи, съответстващи на раздел ІХ, бюджетен ред 34 от бюджета на проекта. Посочено е, че след влизане в сила на акта по чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ (настоящ ЗУСЕФСУ), за да бъдат допустими за финансиране разходите ще трябва да отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и на изискванията, произтичащи от разпоредбите на посочения акт (подт.14.2.). В указанията за изготвяне на бюджета в подт.14.5. от НК е посочено, че при попълване на бюджета, кандидатът следва да укаже за всеки бюджетен ред към коя дейност от т. 7. План за изпълнение/Дейности по проекта от формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020 се отнася планираният разход, както и да има предвид нормативно определените ограничения в размера на някои категории разходи. Такива са въведените с ПМС 119/2014 г. (обн. ДВ. бр. 44 от 27 май 2014 г., отм. с § 3 от ПЗР на ПМС 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. - ДВ, бр. 61 от 5 август 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.) ограничения на размера на разходите за организация и управление, които не следва да надвишават 10% от общите допустими разходи по проекта. Изрично е посочено в подт.14.4. Недопустими разходи, че разходите за организация и управление на проекта над нормативно определеното процентно ограничение се считат недопустими. В т.18 от НК е посочено, че максималният срок за изпълнение на проекта, който кандидатът трябва да предвиди, е 41 месеца, и включва 36 месеца за физическо изпълнение на дейностите по проекта, който срок не спира да тече, освен в случай че в нормативен акт е предвидено спиране на срокове, което би имало за резултат спиране и последващо възобновяване на срока за физическо изпълнение, както и включва 1 месец след изтичането на срока за физическо изпълнение, в който бенефициерът следва да изготви и внесе искане за окончателно плащане по проекта и самият срок от 90 дни за документално приключване на проекта и окончателно плащане на верифицираните разходи от страна на управляващия орган. Както правилно установява и първоинстанционният съд, посочено е, че допустими за финансиране са единствено разходите, извършени за физическо изпълнение на дейностите по проекта. В т.2.3. от АДБФП срокът за изпълнение на проекта е определен на 41 месеца, считано от датата на влизане в сила на договора. Договорът влиза в сила в 14 дневен срок от подписването му, следователно изпълнението на проекта стартира от 22.11.2016 г. В т.3.7. от договора е посочено, че в срока по т.2.3. се включва периодът от време, необходим за физическо изпълнение на дейностите, включени в проекта, който е 36 месеца, а в т.3.8. че в срока по т.2.3. се включва и сроковете за подаване на искането за окончателно плащане, за верификация на включените в него разходи и за извършване на плащането към бенефициера, определени в условията за изпълнение, както и период от 1 месец, в който срокът за извършване на плащането спира да тече, в случаите по чл. 61, ал. 2 от условията за изпълнение. Съвкупното тълкуване на изложените по-горе разпоредби води до извода, че разходите за организация и управление са непреки разходи, предвидени в процентен размер от размера на преките допустими разходи и включват възнаграждения за екипа за управление на проекта (брутни суми отнесени към съответната дейност в случая дейност 3), осигуровки за сметка на работодател (към дейност 3) и др. По отношение на срока за изпълнение на дейностите по организация и управление следва извод, че същият принципно надвишава продължителността на срока за изпълнение на онези дейности, пряко свързани с реализацията на проектното предложение и генериращи преки разходи. Това е така, тъй като съгласно Насоките за кандидатстване, дейността по организация и управление на проекта включва и времето за отчитане на неговото изпълнение подаване на искане за окончателно плащане, към което бенефициерът задължително подава окончателен технически и финансов отчет (арг.: чл. 31, ал. 1, т. 2 от Условията за изпълнение), все дейности, които са част от дейност 3 Организация и управление. В тази връзка, немотивиран с оглед разгледаните разпоредби на Насоките за кандидатстване и сключения между страните АДБФП се явява изводът на органа, че общият отчетен срок за изпълнение на дейностите по организация и управление на проекта надвишава с 9,5 месеца максимално допустимия срок от 36 месеца за физическо изпълнение на дейностите, посочен в т.3.7. от АДБФП, доколкото общата продължителност на проекта е 41 месеца, в това време се включва и периодът за изготвяне и подаване на окончателно искане за плащане и същото следва да бъде изготвено след приключване на изпълнението на основните дейности по проекта, имащи пряко отношение към неговата реализация и постигането на заложената цел (индикатори за изпълнение, посочени в т.2.2.3 от АДБФП). Вярно е, че съгласно т.2.2.2. от АДБФП проектът е с три основни дейности, една от които Организация и управление на проекта, но това само прави разпоредбите на АДБФП по отношение на сроковете, а оттам и извода на органа, вътрешно противоречив. От страна на органа не са изложени никакви аргументи, защо се приема, че отказаните за верификация разходи са за дейности, които не са физически изпълнени, с оглед позоваването на т.18 от НК. Правилно в тази връзка съдът констатира, че единственото изискване, което би могло да бъде отнесено към допустимостта на разходите е условието, че такива са единствено разходите, извършени за физическо изпълнение на дейностите по проекта. Напълно нелогично е да се приеме, че за срок от 36 месеца дейностите по организация и управление ще се считат за физически изпълнени, но за всеки период над тази продължителност до подаването на ОИП те не са такива. От друга страна, доколкото разходите за организация и управление са предвидени като процентен размер от размера на преките допустими разходи, органът не сочи нито окончателно установения размер на преките допустими разходи, нито дали за разходите за отказаните периоди, е налице надвишение по отношение на всички отчетени към ОИП разходи за организация и управление. Същевременно, съдът установява, че периодът на изпълнение на проекта е бил спрян на основание чл. 29, ал. 2, т. 4 от УИ възникнали извънредни обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на АДБФП или го правят трудно или рисковано от момента на възникване на съответното обстоятелство до отпадането му. Както сочи и касаторът, съгласно чл. 29, ал. 8 от УИ, за периода на спиране на изпълнението плащания по АДБФП не се дължат. Видно от периодите, за които от страна на бенефициера са претендирани разходи за организация и управление, а именно м. 02/2020 г. - м. 05/2020 г., м. 06/2020 г. м. 07/2020 г., м. 08/2020 г. м. 09/2020 г. и м. 10/2020 г. м. 12/2020 г., или общо за 11 месеца, всички те са именно в периода на спиране на изпълнението на проекта от 23.07.2019 г. до 13.01.2021 г. От една страна, в т.1.1. до т.1.4. от диспозитива на решението на РУО се сочи, че се отказва верификацията на разходи за общо 11 месеца, а в мотивите на акта е посочено, че надвишението на максимално допустимия срок за изпълнение на дейност 3 е 9,5 месеца, което прави заявените разходи недопустими. Но ако надвишението е само за 9,5 месеца, то органът е отказал за 1,5 месеца повече разходи, без при това да уточни за кои точно 9,5 месеца от 11-те месеца се отнася надвишението. На следващо място, именно с оглед периодите, за които се претендират разходите, съдът правилно установява, че отчетените от ЕУП дейности са извършвани в периода на спиране на изпълнението на проекта. За да откаже верификация на тези разходи, органът обаче не се позовава на основанието по чл. 29, ал. 8 от УИ на АДБФП, за да се приеме, че не се дължи тяхното възстановяване (плащане). Както правилно сочи съдът, въвеждането на твърдение за недопустимостта на предявените разходи на това основание едва в съдебното производство не е допустимо и не може да обуслови законосъобразност на волеизявлението на органа. В тази връзка, от изложените в решението мотиви не може да бъде направен еднозначен извод нито за фактическите, нито за правните основания на органа да откаже верификация на заявените разходи за възнаграждения на ЕУП и осигуровки за сметка на работодателя дали това са основания, свързани с условията за допустимост на непреките разходи, каквато категория са процесните, или това са основания, свързани с условията за допустимост на преките разходи, към които има отношение и разглеждания от органа максимално допустим срок от 36 месеца за изпълнение на дейностите. Ирелевантно за настоящото производство е по какъв начин следва да бъде преодоляно противоречието в разпоредбите на Насоките за кандидатстване и сключения АДБФП по отношение на сроковете, доколкото органът въобще не е изложил мотиви за начина на изчисление на сроковете досежно отделните категории допустими разходи. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т.е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В конкретния случай, за първи път пред решаващия съд органът прави опит да въведе фактически твърдения и правни основания за упражнената от него воля, които не са изложени в административния акт, нито в свързан с него документ, който е част от административната преписка. Доколкото се сочи, че по отношение на процесните разходи не е налице условието за допустимост по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходите не съответстват на НК, то изложените от органа фактически основания не съответстват на единственото условие от тези насоки, към които органът реферира това по т.18 от НК. Неизлагането на относими и достатъчни мотиви е в нарушение на изискването на чл. 59, ал.1 АПК за мотивираност на акта и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта. Наличието на противоречиви мотиви несъответствие между фактическите и правни основания, сочени от органа, от своя страна, води до противоречие на акта с материалния закон основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Дори и да са налице достатъчно доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство, които да водят до извод за недопустимост на разходите на някое от посочените в акта или допълнително въведени от органа основания, то това не означава, че органът няма задължение да изложи фактическите основания в самия акт, респ. не санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Процесуалното задължение за мотивиране тежи върху водещия производството административен орган и съдът не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания или да приеме, че актът може да бъде допълнително мотивиран след постановяването му в хода на осъществяваната от него съдебна проверка за законосъобразността му. По изложените съображения, съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на РУО на ОПОС и като го е отменил, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Тъй като производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по инициатива на бенефициера, то преписката следва да бъде изпратена на органа за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора, претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е основателна, но само по отношение на настоящото касационно производство. С обжалваното съдебно решение в полза на Столична община са присъдени разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, което прави искането в тази част недопустимо. На основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Столична община юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,