Решение № 10086 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2020 г.

Решение № 10086 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4139/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД-гр. Бургас подадена чрез пълномощника адвокат Е. Кокаларова, против решение № 59 от 14.01.2020 г. по адм. дело № 2607/2019 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на санкции № РД-25-123/26.01.2018 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК), и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски. Ответникът- директорът на РЗОК- Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Дева Мария"ЕООД /УМБАЛ/ против заповед за налагане на санкции № РД-25-123/26.01.2018 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 280 и чл. 288, т. 6, а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година (НРД за 2017 г.) и на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за 2017 г., на дружеството е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 (двеста) лева. Съдът е приел, че заповедта за налагане на санкции е валиден административен акт, като издадена от директора на РЗОК –Бургас съобразно предоставената му от закона компетентност – чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в изискуемата се писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, подписана е от нейния издател. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата не е в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че жалбоподателят- " УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД съгласно сключеният договор № 020903/12.05.2017 г. с НЗОК от 12.05.2017 г. е изпълнител за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със заповед № РД-25-1923/11.12.2017 година, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК е разпоредил извършване на проверка във връзка с контрол на отчетените случаи по КП 217. 3 "Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници" за периода 1.04.2017 г. – 30.09.2017 г. Проверката е извършена на 12.11.2017 г., като резултатите от същата са отразени в констативен протокол № 1747/14.12.2017 година. Установено е, че за проверявания период е било отчетено и заплатено лечение по КП 217. 3 на здравно осигуреното лице, хоспитализирано в Отделение по ортопедия и травматология на лечебното заведение за периода 24.07.2017 г. – 1.08.2017 година. При съпоставка с т. II. 1 от алгоритъма на КП 217. 3 (случите, при които се хоспитализират пациентите за лечение) е констатирано, че проведеното оперативно лечение на ляв глезен и луксация на лява лакътна става не попада в обхвата на клиничната пътека, а полученото заплащане е в нарушение на НРД за 2017 г. Нарушението е квалифицирано по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО във връзка с чл. 280 и чл. 288, т. 6 а от НРД за 2017 г. Екземпляр от изготвеният протокол е бил връчен, срещу подпис, на упълномощен представител на лечебното заведение на 14.12.2017 г. В срокът по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО здравното заведение е подало възражение. С решение № 18/11.01.2018 година арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО се произнесла по направеното възражение като потвърдила констатациите на проверяващия екип. Предвид решението на арбитражната комисия и установеното в протокола от проверката, директорът на РЗОК-Бургас е издал обжалваната заповед на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 413, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. В изпълнение на дадените указания в Решение № 14151 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 14617/2018 г. на ВАС, съдът е възложил изготвянето на допълнителна експертиза, която да се извърши от вещото лице по допуснатата от съда съдебно – медицинска експертиза при първото разглеждане на делото. Експертизата е кредитирана в цялост. В заключението си експертът сочи, че от травматичните увреждания, описани в историята на заболяването (ИЗ) на пациента, отговарят на определението на термина за "политравма", тъй като са налице наранявания, настъпили в няколко части на тялото В съдебното заседание експертът е уточнил, че от компютърно – томографското изследване е констатирал прекъсване на тазовия пръстен в предния и задния отдел, което може да бъде наречено и "двойно прекъсване", като поради липса на разместване е било предприето консервативно (неоперативно) лечение. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Изпълнени са дадените указания на Върховния административен съд, дадени в отменително решение № 14151/23.10.2019 г. Оспорената заповед е издадена при спазване на процедурата по чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Оплакването на касатора за допуснати процесуални нарушения и по-конкретно, че в състава на комисията, извършила проверката не е включен специалист– травматолог, поради което не е налице необходимата професионална компетентност на същата, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 и 3 от ЗЗО в конкретния случай е спазена, тъй като не се изисква включването на такъв специалист в състава на комисията. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, правилно е кредитирал заключението на вещото лице и обосновано е приел, че проведеното лечение на пациента представлява изпълнение на алгоритъма на процесната клинична пътека 217. 3/217 Б. Ето защо, възражението на касатора, че хоспитализацията на пациента е следвало да бъде отчетена по клинична пътека 217 Б е неоснователно. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение