Решение № 14312 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2018 г.

Решение № 14312 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3793/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "С. И." ООД против решение № 430 от 22.01.2018 г. постановено по адм. дело № 9129 по описа за 2017 г. на Административен съд С. – град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни от посочените в нея съображения. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на "С. И." ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на републикански път № І-1, при действителен км 370+800 над/край тунел, обективиран в писмо № 53-00-4696 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, като дружеството е осъдено да заплати на председателя на УС на АПИ сумата от 200, 00 лв. - разноски по водене на делото. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение (РС) № 167 от 25.03.2003 г. е разрешено на "С. И." ООД да изгради 8 бр. РС над тунелите в обхвата на път І-1, включително на тунел при км 370+614 ляво и дясно. С разрешение № 707 от 07.07.2004 г. е разрешено на жалбоподателя да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път 1-1, км 370. 614 - дясно. Дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 707 от 07.07.2004 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на път 1-1, км 370. 614 - дясно. С констативен протокол № 115 от 13.06.2017 г. на служители при Областно пътно управление Б. е установено, че РС, разрешено с разрешение № 707 от 07.07.2004 г., е ситуирано на път І-1, "С. - К." км 370. 800 - над край тунел. Съоръжението функционира от 2004 г. Същото не е изградено в съответствие с изискванията на действащата към датата на издаване на първоначалното разрешение за специално ползване чрез изграждане на РС разпоредби на Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), тъй като е изградено над тунел. Не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП, поради което за РС не може да бъде издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация. Проведено е заседание на УС на АПИ, обективирано в протокол № 16631/2017 г. от 26.06.2017 г., с т. 2. 215. по което е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на път І-1 при км 370+800 над край тунел (по разрешение на км 370+614 - дясно). В тази връзка е постановен отказ на председателя на УС на АПИ, като е прието, че РС при км 370+616 дясно (действителен км 370+800) е изградено в целия си габарит над тунел. Поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. Съдът е посочил, че по делото е изслушано заключение на вещо лице, според което съоръжението, експлоатирано от дружеството съществува на място на републикански път І-1 на действителен км 370+800 и отстои на около 1, 5 м - 2 м от ръба над изхода на тунела посока север - юг. РС се намира на по-малко от 200 м преди тунела, тъй като е над самия му изход. Към момента положението му противоречи на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. От приложена по делото схема на монтираното рекламно съоръжение, съдът е установил, че РС е на км 370+800 на път 1-ви клас, над тунел. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП, е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда по протокол от заседание на УС на АПИ, при наличието на кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ (Правилника, приет с ПМС № 295/10.12.2009 г.) е взето решение за отказ да се преиздаде разрешение № 2236 от 07.08.2008 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на АМ І при км. 202+166 ляво (т. 2. 87). Отказът е обективиран в писмо с изх. № 53-00-4696 от 26.06.2017 г. на председателя на УС, който съгласно изричната норма на чл. 2, ал. 2 от Правилника, представлява Агенцията. Решението е недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е определен индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна е довело до неправилно конституиране на ответника в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 215. по Протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път І-1 при км 370+800 над край тунел (по разрешение на км 370+614 - дясно). Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4696 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Действително в това писмо е посочено, че то представлява индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и състава на АССГ, постановил обжалваното съдебно решение. Видно от представените по делото доказателства, обжалваният административен акт е приет именно с решението на УС на АПИ по т. 2. 215. от протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., като в т. 2. 235 от същия единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише цитираното писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния. Писмо изх. № 53-00-4696 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. По изложените съображения, като ответник в първоинстанционното съдебно производство не е конституиран и призован, респективно участвал органът, издател на акта – Управителния съвет на А. П. инфраструктура, а председателят на УС на АПИ. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта - в конкретния случай това е Управителният съвет на А. П. инфраструктура. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, АССГ е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорвания административен акт, а именно Управителния съвет на А. П. инфраструктура. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,