Решение № 860 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2020 г.

Решение № 860 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Йорданова, против решение № 947 от 27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 141/2019 г. на Административен съд - Бургас, 2 състав, с което е отменена негова заповед № 2195 от 07.01.2019 г., по жалба на З. Костов. В касационната жалба са развити доводи, поддържани и в съдебно заседание от юрисконсулт Д. Йорданова, за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Заявява се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната по касация страна, в случай на отхвърляне на касационната жалба. Ответникът по касационна жалба - З. Костов, чрез пълномощника си адв. М. Иванова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение да бъде оставено в сила. В становище от 07.01.2021 г. претендира присъждане на разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съгласно договор за правна защита и съдействие - 600 лева за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на З. Костов за длъжността "старши митнически инспектор" в Митница Бургас, считано от 08.01.2019 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) с посочени в заповедта мотиви - поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, тъй като държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Последното обстоятелство не е спорно, в тази връзка самият служител е подал декларация до органа по назначаване, че е привлечен като обвиняем, а и се установява от постановление за привличане на обвиняем от 10.05.2018 г. по пр. преписка № 1328/2018 г. на Районна прокуратура - Бургас. В хода на съдебното производство са представени доказателства за прекратяване на наказателното производство с постановление от 04.02.2019 г. на мл. прокурор от РП Бургас по пр. пр. 3963/2017 г., което е отменено с постановление от 22.05.2019 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас и производството е върнато на РП - Бургас. При тези фактически данни, от правна страна решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че твърдяната от органа по назначаване обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е в резултат на настъпила законодателна промяна в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, но след обявяването на същата норма за противоконституционна с решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България (КС) по конституционно дело № 7/2019 г., обн. ДВ бр. 75/24.09.2019 г., е налице ново правно положение, което не позволява жалбоподателя да търпи последиците от действието на обявената за противоконституционна норма. Същата не следва да се прилага, като в тази връзка съдът се е позовал на решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. (с присъединено към него дело № 12/2019 г., ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на КС и на решение № 4 от 14.05.2020 г. постановено по конституционно дело № 9/2019 г. на КС, съответно е приел, че издадената заповед е материално незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за значението на обявяването на противоконституционността на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ от Конституционния съд на Република България. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че: "Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. " С оглед на даденото от Конституционния съд правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на настоящия ответник по касация следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение на КС № 3 от 7.03.2019 г. по конституционно дело № 16/2018 г. Правилно решаващият съд е приел, че в подкрепа на изложеното са и мотивите на решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението е посочено: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето да е въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд "занапред", спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани правата на личността Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед, издадена при действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ, обявена за противоконституционна е незаконосъобразна. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на претендираните разноски за касационната инстанция. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева за настоящото производство. Претенцията е доказана по основание и по размер. Реалното заплащане на сумата за един адвокат е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, установяващ плащане в брой. Възнаграждението не е прекомерно, с оглед касационния характер на производството, действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед това, че размерът на възнаграждението е близък до минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лева, в който смисъл е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на касатора. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,