Решение № 6844 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2014 г.

Решение № 6844 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145 АПК, във вр. с чл. 250 ЗМВР (отм.) Образувано е по жалба на Петьо Николов Петров от гр. София против заповед № К-2755/14.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и заявление рег. № РЯ-3070/27.02.2014 г. е прекратено служебното му правоотношение като началник на отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР-Смолян, категория Б, по собствено желание. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на приложимия закон и нарушение на административнопроизводствените правила - налице е порок във волята му при депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание поради упражнен натиск. Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Узунова изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР отм. по желание на служителя, оформено със заявление рег. № РЯ-3070/27.02.2014 г. Съдебният контрол на заповедта за уволнение е ограничена в рамките на посочените в заповедта обстоятелства, налагащи прекратяването на служебното правоотношение и преценката на законосъобразността на заповедта за уволнение следва да се извърши само с оглед на тези обстоятелства при спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, относно предмета на съдебната проверка. Обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи съобразно предоставената му с чл. 246, т. 1 ЗМВР отм. компетентност издава заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от категория "Б", каквато категория притежава жалбоподателя. При издаването й е спазена законоустановената писмена форма като в съответствие с императивната норма на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) отм. В текста й се съдържат: наименованието на органа, който я издава, правните и фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение, начинът и срокът за обжалване и изпълнение. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР отм. служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание на служителя. Съгласно чл. 260 ППЗМВР отм. прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР отм. се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването, чрез началника на съответното структурно звено. В случая по отношение на жалбоподателя Петьо Николов Петров е изпълнена процедурата на чл. 260 ППЗМВР отм., тъй като видно от заявление рег. № РЯ-3070/27.02.2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Смолян е видно, че то е отправено до министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, съгласно чл. 185 ЗМВР отм., чрез директора на ОД на МВР-Смолян, който заявява своето съгласие със заявлението. Последното е подписано от жалбоподателя Петров. В обстоятелствената част на заявлението са описани подробно причините (финансови, социални и други), които мотивират жалбоподателя да поиска да му бъде прекратено служебното правоотношение, считано от 01.04.2014 г. Изразеното желание на жалбоподателя да бъде освободен от заеманата длъжност е с посочено и изписано текстово разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР отм. Следователно заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон. При издаване на обжалвания индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 270, ал. 1 ППЗМВР отм. заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 01.04.2014 г. Заповедта е издадена в едномесечния срок съгласно чл. 247, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗМВР отм. Неоснователен е доводът в жалбата, че е налице порок във волята на жалбоподателя при формулирането и депозирането на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание, поради упражнен върху жалбоподателя натиск. Причините, мотивирали жалбоподателя да подаде писмено искане за освобождаване по собствено желание не могат да бъдат предмет на преценка при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт. Разпитаните по делото свидетели - Маринов и Мидов не опровергават извода за законосъобразност на оспорения акт. Действително в показанията си свидетелите установяват преживяното неудовлетворение от страна на жалбоподателя в резултат на преместването му на държавна служба от директор на ОД на МВР-Хасково на по-ниска длъжност в системата на МВР в гр. Смолян и споделените от Петров със свидетелите лични проблеми, свързани с тази промяна. Показанията са относими обаче към издаването на заповедта за преназначаване и изразеното несъгласие с този акт, който е подлежал на самостоятелен съдебен контрол. Впоследствие изразеното волеизявление за напускане по собствено желание е формирано в субекта по вътрешното му убеждение, като никакви външни фактори не биха могли да го принудят да го направи, ако той не желае това. Съставеното, подписано и подадено заявление, с изявлението, направено в него, представлява писмено доказателство за изразената от подателя му воля. Предвид изхода на съдебния спор жалбоподателят следва да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. По изложените съображения, Върховният административен съд - Пето отделение на основание чл. 172, ал. 2 АПК