Решение № 11011 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2013 г.

Решение № 11011 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Бургас и от "ЯВИСТ-КАРАМАНОВИ 2005" ЕООД - гр. Бургас, с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ул. "Сливница" 2, ет. 3 - ляв, с управител Румен Караманов. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас обжалва Решение № 876/2012 г., постановено по адм. дело № 350/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 02-00-900999/02.11.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-329/28.12.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробно развити оплаквания в жалбата в подкрепа на наведените касационни основания. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА за посочения период. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "ЯВИСТ-КАРАМАНОВИ 2005" ЕООД, с ЕИК 102932933 и с управител Румен Караманов обжалва решение № 876/2012 г., постановено по адм. дело № 350/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас изцяло в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 02-00-900999/02.11.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-329/28.12.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а заедно с това и за отмяна на обжалвания РА в посочената част. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас и за неоснователност на подадената от дружеството касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по съществото им намира следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 02-00-900999/02.11.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-329/28.12.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас. С ревизионния акт за данъчни периоди 01.06.2007 г. - 30.06.2007 г.; 01.10.2007 г. - 31.10.2007 г.; 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г.; 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г.; 01.02.2008 г. - 28.02.2008 г.; 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г.; 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г.; 01.07.2008 г. - 31.07.2008 г.; 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г.; 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г.; 01.01.2009 г. - 31.01.2009 г. и 01.02.2009 - 28.02.2009 г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 378 377 лв. по фактури подробно описани в ревизионния акт и доклада към него, издадени от доставчиците ЕТ "Терматон - Тончо Тонев-Стоян Недялков", "Строй Билдинг" ЕООД; "Петров 2" ЕООД и "Профи стил 2008" ЕООД. Предмет на процесните фактури е извършване на СМР съгласно договор. За данъчни периоди 01.04.2007 г. - 30.04.2007 г.; 01.05.2007 г. - 31.05.2007 г.; 01.07.2007 г. - 31.07.2007 г.; 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г.; 01.09.2007 г. - 31.09.2007 г.; 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г.; 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г.; 01.02.2008 г. - 28.02.2008 г.; 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г.; 01.04.2008 г. - 30.04.2008 г.; 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г.; 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г.; 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. е определен допълнително за внасяне ДДС в общ размер 48 659,92 лв. В частта по ЗКПО за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. са определени допълнително за внасяне корпоративен данък съответно в размери 32 631,40 лв. и 103 976,86 лв. Върху задълженията за данъци са начислени и определени за внасяне, и лихви. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, поради което е правно валиден и поражда действие. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази насока са изложени мотиви по отношение на констатациите на органа по приходите. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит съдът в мотивите е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите по доставките, извършени от "Петров 2" ЕООД и "Профи стил 2008" ЕООД. Относно доставките, произхождащи от доставчиците ЕТ "Терматон - Тончо Тонев-Стоян Недялков" и "Строй билдинг" ЕООД (с изкл. на ф-ра № 192/30.07.2008 г.) първостепенният съд е приел, че неправилно с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тях. В тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурите, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По отношение на допълнително начислен ДДС за данъчни периоди 01.04.2007 г. - 30.04.2007 г.; 01.05.2007 г. - 31.05.2007 г.; 01.07.2007 г. - 31.07.2007 г.; 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г.; 01.09.2007 г. - 31.09.2007 г.; 01.11.2007 г. - 30.11.2007 г.; 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г.; 01.02.2008 г. - 28.02.2008 г.; 01.03.2008 г. - 31.03.2008 г.; 01.04.2008 г. - 30.04.2008 г.; 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г.; 01.06.2008 г. - 30.06.2008 г.; 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. е определен допълнително за внасяне ДДС в общ размер 48 659,92 лв. съдът счита, че в тази част ревизиращия орган допълнително е доначислил ДДС в противоречие с материалния закон. За данъчни периоди 01.04.2008 г. - 30.04.2008 г. и 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. обжалваният РА е изменен, защото при формиране на резултата за тези периоди участва отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от доставчиците "Петров 2" ЕООД и "Профи стил 2008" ЕООД, за които съдът приема, че не са реално извършени и незаконосъобразно доначисляване на ДДС поради определянето с ревизията на различна пазарна цена на продадените недвижими имоти. За данъчни периоди 01.07.2008 - 31.07.2008; 01.08.2008 г. - 31.08.2008 г.; 01.09.2008 г. - 30.09.2008 г.; 01.10.2008 г. - 31.10.2008 г.; 01.01.2009 - 31.01.2009 г. и 01.02.2009 - 28.02.2009 г. жалбата против РА е отхвърлена. По изложените съображения относно определени задължения по ЗКПО съдът в мотивите си е приел за данъчен период 01.01.2007-31.12.2007 г. ревизионният акт следва да се отмени като незаконосъобразен, за данъчен период 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - следва да се измени, защото част от изводите на ревизиращия орган, касаещи разходите по ф-ри, издадени от "Строй билдинг" ЕООД - № 114/29.032.2008 г. с данъчна основа 276 800,00 лв., № 179/30.06.2008 г. с данъчна основа 25 100,00 лв. и № 133/31.03.2008 г. с данъчна основа 96 150,00 лв. са неправилни. По жалбата на "ЯВИСТ-КАРАМАНОВИ 2005" ЕООД. Жалбата е частично основателна. А. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Петров 2" ЕООД - една фактура за м. септември 2008 г. и "Профи стил 2008" ЕООД - четири фактури за м. 12.2008 г., м. 01 и 02.2009 г., имащи за предмет доставки на услуги - СМР по договори. За да отхвърли жалбата в тази й част съдът е приел, че не е доказано настъпило данъчно събитие поради липса на доказателства за реалното им извършване. Изводите на съда са необосновани. От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че при осчетоводяване на издадените фактури са изпълнение изискванията на чл. 71 вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, ДДС по тях е начислен и заплатен. Налице са договорни отношения между РЛ и "Петров-2" ЕООД по силата на договори за изпълнение на СМР от 01.09.2008 г., относно обект вилна сграда за временно обитаване в гр. Созопол "Елпида", както и между Рл и "Профи стил 2008" ЕООД относно обект сезонна жилищна сграда в к. к. "Слънчев бряг" - "Абелия". По силата на тези договор РЛ е възложител, а доставчиците са изпълнители на СМР. Съгласно двустранно подписани протоколи обр. 19, в които са индивидуализирани вида на СМР, количество и цени, уговорените СМР са приети. Фактурите са издадени в съответствие с протоколите - като периоди, количества и цена. Съдът е следвало да разпредели правилно доказателствената тежест, да извърши обоснована преценка по спорните въпроси - извършени ли са уговорените услуги, налице ли е краен резултат, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и като обсъди съвкупно всички доказателства да даде отговор относно реалността на доставките. Отчитайки, че не са събрани доказателства относно наличния краен резултат на услугите и за извършени последващи облагаеми доставки с тях, съдът е приел, че липсва данъчно събитие, данъкът е начислен неправомерно, поради което е отхвърлил жалбата в тази й част. Решението в тази си част е необосновано. По силата не неоспорените писмени доказателства е установено приемането на договорените СМР, поради което към този момент следва да се приеме, че същите са извършени. От друга страна е установена техническа и кадрова възможност и на двамата доставчика за извършване на същите СМР. По отношение на доставчика "Петров 2" ЕООД е установено, че за релевантния период има потвърдени сключени трудови договори с подадени уведомления с 8 лица, а за доставчика "Профи стил 2008" ЕООД - сключени потвърдени договори с уведомления за 19 лица. Ирелевантно за установяване на кадровия ресурс са обстоятелствата относно начисляването и заплащането на осигуровки и заплати от работодателя по тези договори. Без значение е дали РЛ е главен изпълнител, възложител или подизпълнител, тъй като възложената дейност по извършване на СМР е в рамките на развиваната от него икономическа дейност. Не са събрани и представени доказателства в подкрепа на извода, че услугите не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Предвид изложеното дотук касационният съд намира за необосновани изводите на АС Бургас, че извършването на реални доставки по издадените от тези двама доставчика фактури е недоказано. Ето защо правото на приспадане на данъчен кредит по тях незаконосъобразно е отказано от приходните органи. С оглед всички събрани доказателства се налага извода за реалност на доставките. Не се установява неправомерно поведение от страна на получателя на услугите, не са налице твърдения и данни за данъчна измама, поради което дружеството-получател не може да носи отговорност и да бъде санкционирано с непризнаване на данъчен кредит за поведение на доставчика, вкл. и относно непредставяне при насрещна проверка на изискани от същия документи, което поведение РЛ няма нито правомощия, нито задължения да контролира. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно непризнатото право на приспадане на ДК по фактурите, издадени от "Петров 2" ЕООД и "Профи стил 2008" ЕООД и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата като се отмени РА в тази му част. Б. Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли досежно решението на АС Бургас в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на ДК по фактура № 192/30.07.2008 г. за продадени строителни материали на стойност 100 345,00 лв., издадена от "Строй билдинг" ЕООД, с ДДС - 20 069 лв. В жалбата не са изложени конкретни оплаквания относно правилността на решението в тази му част. При служебна проверка за материална законосъобразност не се констатираха пороци на решението в същата част. Фактурата не е представена в хода на извършената ревизия, нито на съдебното производство, вкл. и на вещото лице. Обоснован е изводът, че щом същата не е налична в счетоводството и не е представена, то тогава лицето не притежава данъчен документ със съдържанието по чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а оттам е липсва необходима предпоставка за упражняване на правото на приспадане на ДК по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Не са били представени и доказателства, удостоверяващи придобиването и транспортирането на строителните материали от доставчика. В. Касационната жалба е основателна в частта, в която се обжалва решението на АС Бургас, с което е потвърдена законосъобразността на РА досежно допълнително начислен ДДС в общ размер на 93 553,88 лв. и съответните лихви за данъчни периоди м. м. 04,07,08,09,10,12.2008 г. и м. 01.2009 г. В тази част решението на съда следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени ревизионният акт относно допълнително начислен ДДС за м. 04.2008 г. в размер на 18254,11 лв., за м. 07.2008 г. в размер на 19 558,30 лв., за м. 08.2008 г. в размер на 3911,67 лв., за м. 09.2008 г. в размер на 14 668,73 лв., за м. 10.2008 г. в размер на 9779,15 лв., за м. 12.2008 г. в размер на 15 972,61 лв. и за м. 01.2009 г. в размер на 11409,01 лв., ведно със съответните лихви. Според приходните органи ДДС се дължи по повод постъпили плащания от Елена Румянцева по разплащателна сметка на РЛ в периода м. 04.2008 г. - м. 01.2009 г. Като основание за преводите от Рига е посочена покупко-продажба на недвижими имот по договор от 21.03.2008 г. между РЛ и "А енд Е Къмпани". РЛ не е издавало фактури във връзка с плащанията, не е включило същите в дневник за продажби и в СД по ЗДДС. При тези данни приходните органи са приели на основание чл. 86 ЗДДС и чл. 25, ал. 6 ЗДДС, че по плащанията данъкът е станал изискуем, поради което като не е начислен от РЛ, то същият се начислява като задължение по РА. Тези изводи на приходните органи, възприети изцяло от съда при същата фактическа установеност, са необосновани. Само и единствено поради наличните плащания и посоченото в тях основание не може да се обоснове извод, че същите са извършени по облагаема доставка на услуга, така както е приел съдът. В тази връзка не е изследвано и установено настъпило ли е данъчно събитие, а именно извършването на услугата, която не е индивидуализирана като такава нито от приходните органи, нито от съда. Настъпването на данъчно събитие и облагаемостта на доставката са предпоставките, които следва да са налице, за да се обложат плащанията с ДДС. В случая ревизията по ЗДДС не е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради което в тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките за дължимост на данъка, в частност наличието на реално извършена доставка. Не са събрани доказателства в този смисъл, поради което изводите на АС Бургас за законосъобразност на РА в тази му част се явяват неправилни. По тези съображения решението следва да се отмени в тази си част. Г. Касационната жалба е частично основателна в частта на решението на АС Бургас, в която се отхвърля жалбата на дружеството в частта на ревизионния акт по ЗКПО за данъчен период 2008 г. ФР на дружеството е увеличен със сумите на разходите по шест фактури - № № 114/29.03.2008 г., 179/30.06.2008 г., 133/31.03.2008 г. и 192/30.07.2008 г., издадени от "Строй билдинг" ЕООД, № 47/29.09.2008 г., издадена от "Петров 2 " ЕООД и № 31/30.12.2008 г., издадена от "Профи стил 2008" ЕООД. Приходните органи са счели, че предвид нереалността на доставките, отразените стопански операции във фактурите не са вярно отразени, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани, поради което ФР следва да се увеличи с разходите по тези фактури. Изводите на приходните органи, макар и направени в производство по облагане по аналог, при формирана данъчна основа по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, са незаконосъобразни. С оглед изложеното досежно същите фактури / с изключение на фактура № 192/ в частта на решението по облагането по ЗДДС на РА, е приета реалност на извършените доставки. Ето защо първичните документи се явяват надлежно и редовно издадени, ДДС е правомерно начислен, съответно направените разходи са документално обосновани, спазен е принципът на съпоставимост на приходи и разходи. Ето защо като е отменил частично РА в частта по ЗКПО за 2008 г. относно увеличения ФР във връзка с фактурите издадени от "Строй билдинг" ЕООД /без фактура № 192/ АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В частта на решението, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта по ЗКП досежно увеличения ФР относно фактурите, издадени от "Петров 2 " ЕООД и "Профи стил 2008" ЕООД, същото се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се уважи жалбата в тази й част. Съобразява се приетата по-горе в настоящото решение реалност на доставките и оттам документална обоснованост на разходите по фактурите, издадени от тези двама доставчика. Жалбата е неоснователна относно определения за внасяне корпоративен данък за 2008 г. в размер на 12826 лв. и съответните лихви, от която сума 2792 лв. е декларираният и невнесен от лицето корпоративен данък с ГДД за 2008 г., а 10 034 лв. е дължимият данък върху увеличението на финансовия резултат с непризнати разходи по фактура № 192/30.07.2008 г. за продадени строителни материали на стойност 100 345,00 лв., издадена от "Строй билдинг" ЕООД. С оглед непредставяне на фактурата и на основание чл. 28, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО липсата на първичния счетоводен документ е основание разходите по нея да не се признаят за данъчни цели, поради което с тези разходи се увеличава ФР на дружеството. Положителният ФР се облага с корпоративен данък 10%. При постановяване на решение по съществото на спора РА следва да се отмени в частта по ЗКПО за 2008 г. в размера му над 12 826 лв. и съответните лихви. В размера до 12 826 лв. обжалваното решение и РА се явяват законосъобразни. По жалбата на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Бургас Жалбата е неоснователна. По отношение на доставчиците ЕТ "Терматон - Тончо Тонев-Стоян Недялков", "Строй Билдинг" ЕООД правилно първостепенният съд е приел, че изискванията по ЗДДС са изпълнени не само по отношение на наличието на издаден валиден данъчен документ, който съдържа изискуемите реквизити, отчитането му в регистрите по чл. 124 и подаването на справка декларация, както от получателя, така и от доставчика, по които факти няма спор по делото, а и по отношение реалното извършване на доставката услуги - СМР и материали. Установен е строителният обект, в който са влагани процесните услуги. Такъв строителен обект реално съществува, за него по делото е установено, че са издадени строителни книжа и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Според тези книжа възложителят на строежа "Сим - инвест" ООД гр. Смолян е сключил договор с настоящия жалбоподател, като последния в качеството на главен изпълнител е приел да изпълни строежа, а за осъществяването му е наел двама подизпълнители - процесните двама доставчици. Всички тези данни са установени по делото, както с надлежни писмени доказателства - удостоверение за въвеждане в експлоатация, договори за възлагане на СМР, така и със заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. От същата експертиза е установено, че отчетените в протоколите обр. 19 СМР по вид, количество и цена, съответстват на фактурираните по процесните фактури, а същевременно такива строителни дейности по вид са извършвани за изграждане на строеж "Роуз резидънс" в к. к. Слънчев бряг. В счетоводството на жалбоподателя е установено придобиването на строителни материали, които по вид и количество отговарят на вложените в строежа. Липсата на аналитично отчитане не може да се вмени като недостатък на счетоводното отразяване, тъй като не представлява нарушение на ЗСч. С други думи по делото са установени всички данни, които с оглед естеството на доставката могат да се установят от ревизираното лице, настоящ жалбоподател. Вещото лице е потвърдило, че технологично е възможно изграждането на съответните етапи от строителството за сроковете, материализирани в актовете, съставени по време на строителството. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява наред с това, че процесните СМР са действително извършени на обектите, които са проверени на място от вещото лице. Този факт се установява и от представените протоколи от възложителите и изпълнителя, протоколи за приемане на СМР. При съобразяване на събраните писмени доказателства по време на ревизията и в хода на съдебното производство, както и при позоваване на заключенията на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за неправилни изводите на приходните органи за липса на реални доставки. Обстоятелството, че от страна на дружествата не са спазени изискванията на осигурителното и трудовото законодателство е неотносимо към спора по главния факт. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо това не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. Съдът е обсъдил тези доказателства при преценката за реалността на процесните доставки и за наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесните обекти. Това означава, че по всички тях е налице данъчно събитие свързано с доставката на тези СМР от което следва, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото му на данъчен кредит, обратно на приетото от съда. По изложените съображения следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че фактури издадени от ЕТ "Терматон - Тончо Тонев-Стоян Недялков", "Строй Билдинг" ЕООД материализират осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗДДС, надлежно документирана с първични счетоводни документи и осчетоводена на база представените първични документи, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Решението в тази негова част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът счита, че в тази част ревизиращите органи са доначислили допълнително ДДС в противоречие с материалния закон, тъй като необосновано е прието, че отразената в съответните нотариални актове продажна цена не съответства на пазарната такава за същия период. Позовавайки се на назначената от него експертиза органът е определил пазарната цена на всеки от имотите, взета като данъчна основа по ДДС (определената от експертизата цена е сбора между данъчната основа и ДДС), въз основа на която е определен и дължимия данък, който е приспаднат от начисления от жалбоподателя за съответната продажба. Така е определена данъчната основа за всеки от тези данъчни периоди като е доначислен ДДС. Изводите в тези случаи на ревизиращия орган почиват само на предположения, които изхождат от твърдението на този орган, че пазарната оценка на имоти от същия вид през периода, в който е извършена съответната продажба, които имат сходно местоположение и характеристики, е по-висока от пазарната цена, посочена в процесните за тези периоди нотариални актове. Липсват каквито и да е други данни, преки или косвени, от които да се установява или които да са индиция, че договорената между несвързаните лица цена е различна от отразената в нотариалния акт. За тези периоди ревизиращият орган не е установил плащане по банков път или по друг начин, който да оставя писмена следа, която да индицира за наличие на договорки между същите страни относно по-висока продажна цена. След като тези доставки са реално осъществени не може да става дума за формално документиране на сделки, както твърди ревизиращия орган, т. е. удостоверените с фактурите издадени през 2007 г. от доставчиците от ЕТ "Терматон" и "Стройбилдинг" ЕООД доставки на услуги след като са реално извършени са довели до осъществяване на разходи, които са отчетени от жалбоподателя при деклариране на дължимия по ЗКПО данък. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение в тази му част. С оглед изхода на спора, оценяемия материален интерес, данните за направени разноски от страните в двете съдебни инстанции, при еднократна дължимост на юрисконсултско възнаграждение за съдебната фаза на производството в размер до минималния за един адвокат, решението на АС Бургас следва да си отмени в частта, в която в полза на бюджета на приходните органи е присъдена сума за разноски в размер на 9592 лв. Решението следва да се остави в сила в частта, в която са присъдени разноски в полза на дружеството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение