Решение № 14060 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2019 г.

Решение № 14060 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Станева, Р. Янев и Г. Панчуков, чрез адв. Дюлгерова като процесуален представител, против решение № 2336/30.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2244/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № РД-0700-218/4.06.2018 г. на кмета на община Бяла. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - кметът на община Бяла и областният управител на област с административен център Варна, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът - Е. Великова счита касационната жалба за основателна. Моли решението на административния съд да бъде отменено. Ответниците - Р. Петров, Р. Петров, Н. Петров, Д. Янев, Р. Томова, М. Вельвич, Н. Неделчев и С. Георгиева не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд от жалбоподателите е оспорена заповед №РД-0700-218/04.06.2018 г. на кмета на община Бяла, с която на основание чл. 16, ал. 6 във вр. с ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), влязъл в сила подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР) на местност "Акча Ач", с. Господиново, одобрен с решение № 38 - 358 по протокол № 38/16.04.2009 г. на общински съвет - гр. Бяла, заповед № РД - 18 - 105 от 28.11.2016 г. на изп. директор на АГКК и решение № 01/15.01.2018 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ, е наредено държавата като собственик съгласно акт за държавна собственост № 2270 от 22.02.1957 г. и наследниците на С. Неделчев като собственик съгласно нот. акт № 200/2005 г. на имот с идентификатор: № 24 от масив 37, местност "Акча Ач", в землището на с. Господиново, с площ от 6 092 кв. м и пазарна стойност в размер на 97 470 лева, да придобият право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 17323.59.1, с площ от 5444 кв. м, при описани граници, идентичен с УПИ I - 37024, кв. 48 по одобрения ПУП-ПР на местността, с пазарна стойност 108 880 лева. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Излага съображения, че с оспорения акт се конкретизира имота на жалбоподателите в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПР, процедиран на основание чл. 16, ал. 1-6 ЗУТ, отразява регулационния му режим, създаден с този план, като индивидуализира точно новообразувания УПИ с описание на границите и определяне на идентификатор съгласно § 5, т. 12 ДР ЗУТ. По отношение на възражението за неотразяване правата на съсобствениците в него приема, че следва да се изхожда от процентното съотношение, определено от документите за собственост, които за наследниците на С. Неделчев, сред които са и жалбоподателите, квотите са 3592/6092 кв. м., а за държавата, представлявана от областния управител на област Варна - 2500/6092 кв. м. Обосновава извод, че индивидуализираният имот в оспорената заповед е идентичен с новообразувания с плана, поради което са изпълнени изискванията на чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: От събраните по делото доказателства е установено, че ПУП за местността "Акча Ач" е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение на общински съвет Бяла от 16.04.2009 г., влязло в законна сила. Оспорването му от наследодателя на жалбоподателите с искане за обявяване на неговата нищожност в частта по отношение на ПИ 037024, за който установява право на собственост върху 3592 кв. м. ид. части от него, е отхвърлено с влязло в сила решение по адм. дело № 2854/2009 г. на Административен съд - Варна. По делото е установено, че към момента на одобряване на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ държавата се легитимира като собственик на 2500 кв. м. ид. части от същия имот въз основа на акт за държавна собственост № 2270/22.02.1957 г. ПИ 037024 по КВС на землище на с. Господиново е урегулиран с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, като за него е отреден УПИ I-24, който е записан в регистъра към него на С. Неделчев, наследодател на жалбоподателите и държавата. Предвид влизането в сила на одобрения по реда на чл. 16, ал. 1 ПУП не следва да се обсъждат наведените от касаторите доводи за неговата незаконосъобразност. Същият е стабилен административен акт и не е предмет на настоящото производство. Въпросът относно неговата валидност е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Инцидентен съдебен контрол по отношение на решението на общинския съвет, с който планът по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е одобрен, е недопустим. Той е предпоставка за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, каквато е и оспорената в първоинстанционното производство. С този административен акт се индивидуализира точно новообразуваният урегулиран поземлен имот. В случая с оспорената заповед са описани границите и е определен идентификатор на новообразувания УПИ (§ 5, т. 12 ДР ЗУТ). Съдът законосъобразно приема, че при постановяването й административният орган е обвързан от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. При наличие на съсобственост върху поземления имот, каквато безспорно е установена към момента на влизане в сила на плана, съсобствениците придобиват собствеността върху новообразувания УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от датата на влизането в сила на плана. Предвид тези данни е правилен изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, вкл. и в частта, в която като собственик на имота наред с наследниците на С. Неделчев е посочена и държавата. Със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответния новообразуван УПИ, но собствеността се определя съобразно данните, залегнали в регистъра към кадастралната основа, на която е изработен. Административният орган има правомощието да отрази в административния акт само изрично посочените в закона обстоятелства. Дяловете на съсобствениците от имота се определят съгласно титулите за собственост и не попадат сред обстоятелствата, които волеизявлението на органа в производството по цитирания текст може да установява. Пред касационната инстанция са представени влязло в сила на 13.01.2020 г. решение по гр. дело № 16783/2018 г. на РС – Варна, с което е отречено правото на собственост на държавата върху имота, предмет на акт за държавна собственост от 1957 г. и заповед на областния управител на област с административен център Варна от 16.01.2020 г., с която същият е отписан от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост. Тези обстоятелства обаче не влияят на законосъобразността на оспорената заповед, защото на първо място са настъпили след одобряване на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и след издаване на заповедта, а актът по ал. 6 на същата разпоредба има за предмет точно индивидуализиране на новообразувания УПИ съгласно влезлия в сила план, каквото е и волеизявлението на органа. Съответствието на заповедта с материалния закон се преценява към момента на издаването й съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. На следващо място следва да се има предвид, че с влезлия в сила съдебен акт е уважен предявен от наследниците на Р. Йоргакиев, сред които и жалбоподателите, отрицателен установителен иск срещу държавата, като по отношение на ищците е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че държавата не е собственик на 2500 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор 17323.59.1. Това решение е неотносимо към спора, тъй като с него жалбоподателите не установяват собственически права спрямо тази част от имота. Мотивите на влезлия в сила съдебен акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, за да може да се приеме, че техният наследодател е изключителен собственик на целия имот. Въз основа на новонастъпилите факти жалбоподателите разполагат с възможността да заявят изменение на кадастралния регистър към одобрената кадастрална карта на с. Господиново, съответно на действащия регулационен план по отношение на УПИ I - 37024, кв. 48. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с приложението на чл. 16, ал. 5 ЗУТ. Разпоредбата е относима към процедурата по одобряване на ПУП, който в случая е влязъл в сила преди приемането й с ДВ, бр. 13/2017 г. Отделно от това сочената от касаторите хипотеза по т. 3 от същата норма не е налице, тъй като не се касае за образуван с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ съсобствен УПИ за два имота, собственост на различни лица, а за такъв, отреден за един поземлен имот, който е собственост на различни субекти. От изложеното следва, че законосъобразно оспорената заповед е приета за съответна на относимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявените искания от процесуалните представители на ответниците кмета на община Бяла и областен управител на област с административен център Варна за присъждане разноски за тази инстанция, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят такива в размер на 600 лева - в полза на община Бяла, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лева - в полза на Областна администрация – Варна, представляващи юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения и на основание чл. 21, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,