Решение № 12 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2019 г.

Решение № 12 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение № 591 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 968/2018 г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Жалбоподателят – Р. В. Б., чрез процесуалния си представител в касационната си жалба поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено в съответствие с процесуалния и материален закон и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. Б. срещу "Булгартрансгаз" ЕАД иск за отмяна на Заповед № БТГ – ЕИ / ЧР – изх. № 2/29.03.2018 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД, както и обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Прието е за установено въз основа на трудов договор № 2148033/18.10.2019 г. г., че между ищeца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно което ищеца е заемал длъжността "машинен оператор – КИП и А в КС дежурен", с акт за прекратяване № БТГ – ЕИ / ЧР – изх. № 2/29.03.2018 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД трудовият договор от длъжност "Началник КС П. "-ЮЗЕР И. -ръководен отдел на Р. Б. е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на пенсионна възраст, към момента на предизвестието ищецът е навършил 66 години и 8 месеца и е имал 31 години и 9 месеца трудов стаж. Прието е за установено, че към датата на връчване на процесните предизвестие и заповед за уволнение ищецът не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според въззивния съд, за да се реализира потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, за работодателя не е нужно предварително изявено желание на работника, а единствено придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Решаващия съд е счел, че са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Прието е че предпоставките за придобиване право на пенсия уредени в чл. 68 КСО. Съдът е приел, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение се е реализирало обективното основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл. 68, ал. 3 КСО/навършена пенсионна възраст/, при така установената фактическа обстановка съдебният състав е счел, че са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради което следвало да бъде споделен извода на Районен съд – Петрич в тази връзка, като решението следва да бъде потвърдено и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде отхвърлен, тъй като се е явява неоснователен. По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, с оглед обусловеността им от изхода по главния иск, въззивния съд приема, че с оглед неоснователността на главния иск, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ следва да бъдат отхвърлени без да се изследват останалите елементи от фактическия състав същият на съдебно предявените права на работника. Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, по отношение на работник придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият състав намира, че разрешения от въззивния съд правен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС. Според същата в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ в действащата след 01.01.2016 г. редакция, приложима в конкретния случай, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. – и в хипотезите на т. нар. "ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на чл. 68 КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2016 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя, а именно наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост/както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че прекратяването на трудовия договор на това основание може да стане и без заявено от работника или служителя желание за пенсиониране В случая обаче въззивният съд е противоречие с тази практика е приел, че това право работодателят може да упражни и спрямо лице, по отношение на което не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито право на ранно пенсиониране. Придобиването на правото на пенсия е уредено в разпоредбата на чл. 68 КСО, където са уредени две хипотези. Едната е съгласно ал. 1-3 на тази норма и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст и осигурителен стаж. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68 а КСО- пенсиониране до една година по-рано от възрастта по чл. 68 КСО. При прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в нормата, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая ищецът към момента на прекратяване на трудовия договор е навършил 66 години и 8 месеца, но е имал 31 години и 9 месеца трудов стаж, т. е. няма изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68 и 68 а КСО от 38 години и два месеца за мъжете. Настоящият състав предвид изложеното и на основание чл. 293 намира, че въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество. Работодателят незаконосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ спрямо лице, по отношение на което не е възникнало нито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито право на ранно пенсиониране. Извършеното уволнение е незаконно, поради което следва да бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. На жалбоподателят не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Предвид изложените съображеиня, съдът