Решение № 5768 от 1.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. Образувано е по касационна жалба от Дентален център 1 Сливен ЕООД, гр. Сливен, чрез пълномощника адв. Д. Орманов, против решение 6 от 30.01.2023 г. по адм. д. 376/2022 г. по описа на Административен съд Сливен. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на Дентален център 1 Сливен ЕООД срещу заповед за налагане на санкция РД-09-1375/19.09.2022 г. на директора на РЗОК Сливен, с която на жалбоподателя по т. 1 и т. 2 от административния акт са наложени две санкции финансова неустойка в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 147, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности /НРД за ДД/ за 2020-2022 г. В касационната жалба се изложени твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени обжалвания акт и вместо него да се постанови отмяната на оспорената заповед, или да се върне делото на друг състав. Неправилно съдът е приел, че дружеството е извършило визираните в заповедта нарушения на условията и реда за предоставяне на денталната помощ по вид, несъответстващ на договорената. Не са взети предвид всички факти и обстоятелства по случая и са изведени заключения, които се оспорват от касатора. Не е отчетено от съда, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Това означава, че още с постъпването на извършената дентална дейност и отчетена като служебен избор, е трябвало да бъде отказано плащането, когато отчетът на лечебното заведение не отговаря на визираните условия и критерии в НРД за ДД за 2020-2022 г. Не се изяснява в хода на административното и съдебно производство, дали председателят на съответната Районна колегия на Български зъболекарски съюз /РК на БЗС/ не е посочил Дентален център 1 Сливен ЕООД да извърши денталните дейности въз основа на служебен избор, без съгласието на директора на РЗОК - Сливен. Съдът не е съобразил в решението и това, че директорът на РЗОК - Сливен е наложил финансова санкция, без да събере необходимите доказателства, и да обсъди всички възражения на санкционираното лечебно заведение, независимо че същият действа при условията на обвързана компетентност в хипотезата по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. В нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е събрал необходимите доказателства. Не е изяснено дали действително съответната институция е изпратила пациента в хипотезата на служебен избор или не, тъй като дейностите са за специалист хирург по орална хирургия. В мотивите на заповедта не се съдържа и твърдение, че дейността не е реално извършена, а се твърди че е платено повече, т. е. не е по общия ред, а не се споменава каква е причината да се плати, а не да се откаже първоначално. Това административният орган е следвало да направи още при отчета на извършената специализирана дентална дейност, за да избегне касационното производство, тъй като ако не е било платено на дружеството, то същото нямаше да бъде санкционирано. Това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички правнорелевантни факти за ангажиране на отговорността съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Нарушен е и принципът на истинност, съгласно чл. 7, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от АПК принципът на служебното начало, изискващ от административния орган да постанови своето решение след изясняване на действителните факти по случая, доказателства, които органът е длъжен да събере, дори когато няма искане от заинтересованите лица. Конкретно проявление тези две основни начала е регламентирано в нормите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Същите създават задължение за административния орган да се произнесе след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, като за тази цел необходимите доказателства следва да се събират служебно. Претендира разноски. Ответникът по касация директорът на РЗОК Сливен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор, чрез гл. юрк. М. Динева, изразява становище за неоснователност на оспорването. Съгласно чл. 2 от сключения договор с лечебното заведение, изпълнителят се задължава да извършва дентални дейности в полза на всяко здравноосигурено лице /ЗОЛ/, потърсило дентална помощ, а възложителят се задължава да закупува и заплаща специализирани дентални дейности съгласно приложение 3 към чл. 1 от Наредба 9 от 2019 г. и НРД за денталните дейности за 2020-2022 г., посочени в т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 на чл. 2 от договора. В раздел IV Цени, ред и условия за заплащане на изпълнителя - чл. 16, чл. 18, чл. 21 и чл. 25 са посочени съответно цените, които възложителят заплаща за дейностите по чл. 2, като съгласно чл. 19 от договора за лицата, задържани под стража, възложителят заплаща на изпълнителя изцяло хирургичните дентални дейности по договорените пакети и обеми по заложени по-високи цени. Позовава се на чл. 85 от НРД за МД 2020-2022 г., според който за лицата задържани под стража, лишените от свобода, които нямат достъп до дентална медицинска помощ, поради липса на лекар по дентална медицина, работещ в съответното заведение, изборът на лекар по дентална медицина се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на РК на БЗС, съгласувано с ръководителя на съответната структура. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба 2/22.03.2010 г., за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинската помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицински център в мястото за лишаване от свобода. В чл. 135, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, законодателят е установил, че лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, а в чл. 137, ал. 1 от ЗИНС е разписано, че при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В случая извършената специализирана медицинска дейност е отчетена като дейност, извършена на две лица, които попадат в обхвата на чл. 85 от НРД за ДД за 2020-2022 г. и същата е била заплатена на завишени цени, посочени в чл. 19 от индивидуалния договор, въпреки, че в първоинстанционното производство се доказва, че тези две лица не са включени в списъка за лицата, за които е осъществен служебен избор. Доколкото се установява, че такъв избор е направен само за лицата от ДПЛУИ селище [наименование], съдът е направил правилен извод, че за двете ЗОЛ от затвора в [населено място], за които извършената дентална дейност е отчетена като за служебен избор, тя е неправилно отчетена и дружеството е нарушило задължението си по сключения ИД да предоставя дентална помощ по вид и обем, съответстващи на договорената съгласно НРД за ДД 2020-2022 г. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване, както и за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. От фактическа страна е установено, че със заповед от 06.07.2022 г. директорът на РЗОК-Сливен е наредил да се извърши проверка на Дентален център-1 Сливен ЕООД, със задача контрол за спазването на договорения обем дентални дейности по пакет Първична дентална помощ за м. февруари и м. април 2021 г. от доктор Н. Йосифов по отношение на две ЗОЛ. Проверяващите са установили, че по отношение на двете ЗОЛ дентална помощ е била оказана, но е следвало да бъде отчетена по общия ред, а не като оказана на лица, попадащи в хипотезата на чл. 85 НРД за ДД 2020-2022 г. Съответства на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на санкции от 19.09.2022 г. на директора на РЗОК е материално законосъобразен административен акт. Правилно съдът е приел, че изпълнителят на специализирана медицинска помощ по дентална медицина не е изпълнил договорените условия и ред за оказване на дентална помощ, отчитайки денталната дейност за 2 лица, които са извън списъка с лица, за които е осъществен служебен избор и което съставлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и по чл. 84, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 85 от НРД за ДД 2020-2022 г. Денталната дейност е била отчетена по завишени цени, предвид на което са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед за налагане на санкция финансова неустойка. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на Дентален център 1 Сливен ЕООД срещу заповед за налагане на санкции РД-09-1375/19.09.2022 г. на директора на РЗОК Сливен, с която на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, чл. 165, ал. 3, във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г. и Арбитражен протокол 2/12.08.2022 г. на Арбитражната комисия за разглеждане на арбитражни спорове при РЗОК Сливен, за извършени две нарушения по изпълнение на ИД със НЗОК 200481/03.02.2020 г. са наложени две санкции финансова неустойка в размер на по 50 лева всяка, на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г. По делото не се спори, че жалбоподателят Дентален център 1 Сливен ЕООД има сключен с НЗОК индивидуален договор с 200481/03.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична дентална помощ. Със заповед РД-09-1028/06.07.2022 г. на директора на РЗОК-Сливен, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, чл. 61 и чл. 62 от НРД за ДД 2020-2022 г. и Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО, е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение за първична медицинска помощ по дентална медицина Дентален център 1 Сливен ЕООД, по изпълнение на ИД 200481/03.02.2020 г., в срок от 06.07.2022 г. до 29.07.2022 г., вид и обхват на проверката тематична, и задача: да се осъществи контрол върху представената за отчет дентална дейност за м. февруари 2021 г. и м. април 2021 г. от д-р Н. Йосифов по отношение на посочените две ЗОЛ. За резултата от проверката е съставен протокол РД-13-03-164/28.07.2022 г. Проверена е денталната дейност на д-р Йосифов, който е представил за отчет оказана дентална помощ на 2 броя ЗОЛ, за които е отразил в подадения отчетен файл, че същите са SPEC DOMOVE хипотезата по чл. 85 от НРД за ДД 2020-2022 г., предвиждащ за лицата, настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, за лицата, задържани под стража, лишените от свобода, които нямат достъп до дентална медицинска помощ, поради липса на лекар по дентална медицина, работещ в съответното заведение, изборът на лекар по дентална медицина се осъществява служебно от директора на съответната РЗОК и председателя на съответната РК на БЗС, съгласувано с ръководителя на съответната структура. Проверяващият орган е констатирал, че с Протокол от 04.02.2020 г., подписан от директора на РЗОК-Сливен и председателя на РК БЗС, е извършен служебен избор за обслужване от Дентален център 1 Сливен ЕООД на настанените лица в ДПЛУИ [наименование] [населено място], Община Сливен, съгласно представен от директора на упоменатата институция списък с лица, за периода на действие на НРД на ДД 2020-2022 г. или до осъществяване на нов такъв. След датата на постъпване на протокола в РЗОК Сливен, не е постъпило искане за осъществяване на друг избор. След направена съпоставка с предоставения от директора на ДПЛУИ [наименование] [населено място], списък с лица, за които е осъществен служебен избор за обслужване от Дентален център - 1 Сливен ЕООД, органът е установил, че 2 броя ЗОЛ /ЗОЛ Я. Младенова със здравноосигурителна книжка /ЗОК/ 09843605, отчетено с Амбулаторен лист /АЛ/ 000053/04.02.2021 г. и ЗОЛ И. Филипов със ЗОК 03241761, отчетено с АЛ 000156/29.04.2021 г./, не фигурират в същия списък. Следователно, за тях няма осъществен служебен избор, респективно не са изпълнени изискванията на чл. 85 от НРД за ДД 2020-2022 г. и представената за отчет дентална помощ за тези 2 ЗОЛ е в нарушение на НРД за ДД 2020-2022 г., като за тези дейности неоснователно са получени суми от НЗОК от касатора. Описаното представлява две нарушения по изпълнение на Индивидуалния договор с НЗОК: чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО; чл. 85 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 2 от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 19 от ИД на СИДП. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 2 от НРД за ДД 2020-2022 г., изпълнителите на дентална медицинска помощ предоставят дентална помощ по вид, обем и качество, съответстващи на договорената. Съгласно чл. 19 от Индивидуалния договор за Специализирана извънболнична дентална помощ /ИД за СИДП/, за лицата настанени в домове за медико-социални услуги, за децата, настанени в специалните училища и домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, включително и след навършване на 18 години, и за лицата, задържани под стража, възложителят /НЗОК/ заплаща на изпълнителя /ЛЗ/ изцяло хирургичните дентални дейности по договорените пакети и обеми по цени, съгласно НРД за ДД за 2020-2022 г., описани изчерпателно по букви А /т. 1-3/ и Б /т. 1-4/ от същата разпоредба. За нарушенията е съставен протокол за неоснователно получени суми РД-13-03-165/28.07.2022 г. Касаторът е подал възражение срещу протокола за проверка с рег. 29-04-2#77/02.08.2022 г. С протокол 2/12.08.2022 г. Арбитражната комисия по чл. 75 съгласно заповед 1194/09.08.2022 г., е разгледала по т. 1 постъпилото възражение, като не е стигнала до решение поради равен брой гласове 3:3. Въз основа на изложеното, е издадена процесната заповед за налагане на санкции с РД-09-1375/19.09.2022 г. на директора на РЗОК Сливен. Заповедта е издадена на основание чл. 76, ал.3 от ЗЗО, съгласно който в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. Заповедта е потвърдена от Административен съд Сливен, който е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по случая, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдил е твърденията и възраженията на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да се повтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице съставомерност на извършените нарушения на НРД за ДД 2020-2022 г., тъй като извършените от ЛЗ дентални дейности за посочените по-горе 2 ЗОЛ не попада в хипотезата на чл. 85 от НРД за ДД 2020-2022 г. във връзка с чл. 19 от ИД. Двете ЗЗОЛ не попадат в списъка с лица, за които е проведен служебен избор, т.е. те са извън обхвата на тези разпоредби и отчетените на тяхно основание дейности, са съответно недължимо платени от НЗОК и неоснователно получени от касатора. Както е констатирал и административният орган и първоинстанционният съд, по отношение на тези лица няма осъществен служебен избор, респективно не са изпълнени изискванията на чл. 85 от НРД за ДД 2020-2022 г. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като по отношение на него е правен предходен служебен избор, то следва същият да се приеме за относим и по отношение на действащия ИД със НЗОК и обхвата на НРД за ДД 2020-2022 г. При извършване на проверката, административният орган е положил необходимите усилия служебно да установи конкретно по отношение на кои лица е бил осъществен такъв служебен избор за периода на действие на НРД за ДД 2020-2022 г. и процесните 2 ЗОЛ не са били сред тези лица. Представената за отчет дентална помощ за тези 2 ЗОЛ е в нарушение на НРД за ДД 2020-2022 г., като за тези дейности неоснователно са получени суми от НЗОК от касатора. С извършените нарушения е нанесена щета на бюджета на НЗОК, изразяваща се в заплащане на парични суми на ЛЗ, които не са били дължими или са дължими в по-голям размер от полагащите се по закон за осъществените дентални дейности по отношение на въпросните 2 ЗОЛ. Правилно е проведена процедурата по извършване на проверка на ЛЗ, съставяне на протокол за проверка и протокол за неоснователно получени суми. На касатора е дадена възможност да реализира адекватно и своевременно правото си на защита, като подаде възражение срещу протокола за проверка и обори констатациите в него, от която същият се е възползвал. Възражението е разгледано от Арбитражна комисия, съставена със заповед на директора на РЗОК Сливен. Следователно в производството по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно, въз основа на така установените факти е издадена процесната заповед за налагане на санкции, като в същата са наложени такива в минимално предвидения от чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г. размер от 50 лева. Правилен е изводът на Административен съд Сливен, че оспорващото дружество е извършило визираните в заповедта нарушения на условията и реда за предоставяне на дентална помощ, изразяващи се в предоставяне на дентална помощ по вид, несъответстващ на договорената, поради което законосъобразно е понесло отговорността за санкциите, наложени на основание и в съответствие с размерите, посочени в чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД 2020 2022 г. Предвид изложеното, не се установяват твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за касационното производство са претендирани от ответника и следва да му се присъдят в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,