Решение № 422 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1430/2014 г.

Решение № 422 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1430/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК и е образувано по протест на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново срещу решение № 107/02.07.2014 г. по внохд № 34/2014 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 4/16.01.2014 г. по нохд № 76/2012 г. на Плевенския окръжен съд. С тази присъда подсъдимият Б. Д. Д. е признат за невиновен в това, че на 14.07.2011 г. при управление на товарна композиция - т. а. "С" с прикачено към него ремарке нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост и в независимо съпричинителство с М. М. Б. причинил смъртта на М. Б., Теодора В. Д. и Ц. П. М., тежка и средни телесни повреди на К. К. К. и средни телесни повреди на И. С. И., поради което е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б. "б", вр. ал. 1 б. "б" и б. "в" от НК. В протеста, поддържан в съдебно заседание се изтъкват доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Повереникът на частните обвинители М. Б. и Р. Б. намира протестът за основателен и моли да бъде уважен. Останалите частни обвинители и техните повереници не се явяват и не изразяват становище по протеста. Защитата на подсъдимия счита, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и правилно е приложил материалния закон. Намира протестът за неоснователен и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери касационния протест за неоснователен, предвид следните съображения: Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и игнориране на съществени гласни доказателствени средства, довели до неизясняване на механизма на пътно-транспортното произшествие не се споделят от ВКС. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи липсата на обективните признаци на престъплението, в което е бил обвинен подсъдимия Д. Фактическите изводи са основани на съвкупната оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини не е отдадено доверие на показанията на свидетеля К. К., че прикаченото ремарке от товарната композиция частично се е намирало в лентата за движение на лекия автомобил. Съдът ги е намерил за недостоверни не само поради близките приятелски отношения на този свидетел със загиналия водач Б., но и поради явното им противоречие със заключенията и на трите АТЕ-зи. Прокурорът некоректно се позовава на показанията на св. И. И., който поради влошеното си здравословно състояние трудно е възприемал случващото се и заявеното в разпита му е без съществено значение за установяване на механизма на произшествието. Въззивният съд е изложил достатъчно убедителни аргументи защо кредитира с доверие показанията на свидетелите Б., П. и Ц., като не е налице заявеното в протеста противоречие в тези гласни доказателствени средства. От съдържанието на показанията на последните двама свидетели се установява тяхната еднопосочност относно следите от задиране по асфалта, т. нар. "деруги"- и двамата заявяват, че те са резултат от местенето на ремаркето на следващия ден, след катастрофата. Неоснователен е доводът на прокурора, че механизмът на произшествието е неизяснен, защото съдът неправилно е ценил петорните експертизи, но не и тройната автотехническа експертиза. Аргументите в подкрепа по това възражение изцяло покриват оплакване за необоснованост на съдебния акт, а както е известно необосноваността не е касационно основание. Настоящият касационен състав установи, че основната част от мотивите на апелативния съд е посветена на обсъждане именно на автотехническите експертизи, предвид изключителната им значимост за установяване на основния правнорелевантен и спорен по делото факт- този за мястото на удара между двете превозни средства. Подробно и с убедителни съображения съдът е обосновал защо не кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза и защо формира изводите относно мястото на удара и механизма на ПТП въз основа на петорната експертиза, която има характер и на арбитражна. Върховният касационен съд споделя изцяло аргументите на апелативния съд и не счита за необходимо да ги повтаря. Приема, че събирането и оценката на доказателствата е извършено в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, поради което липса основание да се счита, че вътрешното убеждение на съда е било опорочено. Решението съдържа отговор на възраженията на прокурора и е изготвено в съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. На основата на приетите фактически положения, които сочат на липсата на обективните признаци на престъплението, в което е обвинен Д., материалният закона е приложено правилно. В касационния протест не са изложени конкретни възражения по правото, извън вече обсъдените за допуснати процесуални нарушения при установяването на фактите, поради което и ВКС не намира за нужно да предлага отговор. Атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение