Решение № 222 от 21.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2018 г.

Решение № 222 от 21.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 556 от 4.07.2018 г., по касационната жалба на Контролтест ООД [населено място], представляван от управителите А. и П., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 8463 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 7321 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 47344 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 2106/2016 г. на СРС за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ с признаване за незаконно на уволнението на С. С. С. и присъждане на обезщетение, в размер на 3 120 лв., за периода 1.02.2015 г. - 1.08.2015 г., на основание чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва считано от 24.03.2015 г. и са присъдени разноски. Обжалването е допуснато досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ и възражението за прихващане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса: 1. Дали при незаконно уволнение, извършено преди изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, следва да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за периода, следващ датата на която срокът на предизвестието е изтекъл и 2. за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните и да им укаже за кои от твърдените от тях факти не следва да сочат доказателства. По първият въпрос е констатирана възможност за противоречие на въззивния съд с постановени по чл. 290 ГПК решения № 104 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 1833/2009 г. на ІV г. о. и № 180 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 804/2010 г. на ІІІ г. о., а по втория с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но касаторът се представлява. Процесуалният му представител поддържа касационната жалба, излага доводите си и представя писмено становище. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в частта досежно иска по чл. 334, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с уважаване на направеното възражение за прихващане. Прави искане за присъждане на дължимите разноски във всички инстанции. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти: Ищецът С. С. е заемал длъжността "Дефектоскопист" в Контролтест ООД. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 62 от 3.02.2015 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Заповедта е издадена във връзка с подадена от него, на 29.01.2015 г., молба за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, в която изрично е посочил: "В случай, че молбата ми не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ". Върху същата, на 31.01.2015 г., работодателят е поставил резолюция "Да", след което е издадена заповед № 62, надлежно връчена на работника на 3.02.2016 г. Фактът на подаване на молбата от страна на ищеца, датата на входирането й пред работодателя и желанието му за прекратяване на трудовото му правоотношение са установени по делото с гласни доказателства. Показанията на свидетеля Ц., който е бил пряк ръководител на ищеца са, че по време на нощната смяна, на 28 срещу 29.01.2015 г., докато С. С. е изпълнявал трудовите си функции на обект в "Л. Н." Б., лично му е предал молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение, за да я занесе в С., като му е казал, че си търси друга работа. Свидетелят е входирал молбата на С. на 29. 01., като на 31. 01. е разбрал, че същата е уважена. При тези данни, въззивният съд е приел прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, поради липса на установено съвпадение на насрещните волеизявления на страните относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В подадената молба от 29.01.2015 г., ищецът не е посочил датата, от която желае да настъпи прекратяването и доколкото се касае до съществен елемент, по който няма постигнато съгласие, работодателят неправомерно, еднолично е определил 31.01.2015 г. като дата за прекратяване на договора. Решаващите мотиви на въззивният съд са, че за да е налице състава на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е необходимо - след като едната страна отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, другата не само да вземе отношение по предложението, но и да уведоми за волята си другата страна, в седемдневен срок, като при пропускане на срока, необоримо се презумира липса на приемане. Относно съдържащото се в молбата от 29.01.2015 г. изявление: "в случай, че молбата ми не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1", въззивният съд е счел, че то би могло да "произведе действие, ако работодателят не беше направил изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, независимо от неговата незаконосъобразност". Посочил е, че последващото признаване от съда на незаконосъобразността не може да заличи изявлението на работодателя, поради което "не може да се счита за настъпило друго прекратително основание относно трудовоправната връзка". С тези мотиви е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Отделно е счел за недоказано възражението на работодателя за прихващане с равностойността на работното облекло и средства, които са били предоставени на ищеца и не са върнати от него. Изводите на въззивният съд досежно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 КТ поради несъвпадане на насрещните волеизявление /в случая поради липса на изразена воля/ относно датата на прекратяване, се споделят от настоящия съдебен състав, като подробните доводи за това вече бяха изложени в определение № 556 от 4.07.2018 г., постановено по чл. 288 ГПК. Независимо от това, с оглед разбирането си, че волята на ищеца, съдържаща се в представената от него молба да отправи едностранно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение на основание чл. 326 КТ, следва да бъде съобразена, настоящият съдебен състав допусна касационно обжалване по въпроса - дали при незаконно уволнение, извършено преди изтичане на срока на отправеното от служителя предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, следва да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за периода, следващ датата на която срокът на предизвестието е изтекъл. По същият намира следното: Работодателят дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ при наличие на следните предпоставки: незаконно уволнение, вреда за обезщетяване, съизмерима с брутното трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това, че е останал без работа и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. За наличието на причинна връзка е необходимо оставането без работа да е именно поради признатото за незаконно уволнение, а не по други причини. Когато оставането без работа не е поради признатото за незаконно уволнение, какъвто е случаят, при който незаконното уволнение е настъпило преди изтичане на срока на отправеното от работника или служителя предизвестие, по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода, следващ датата на която срокът на предизвестието е изтекъл, не се дължи, защото няма причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В този случай оставането без работа е по волята на страната, която е отправила предизвестието си по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение. Имайки пред вид така даденият отговор на поставеният въпрос, настоящият съдебен състав намира за неправилен постановения въззивен акт в частта, с която в полза на ищеца е присъдено, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетение в размер на 3 120 лв., за периода 1.02.2015 г. - 1.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015 г. С оглед конкретните факти по делото, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ само в размер на 520 лв. /брутното му трудово възнаграждение/, за периода 1.02.2015 г., датата на незаконосъобразното му прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 1 КТ до 1.03.2015 г., на която дата изтича 30-дневният срок на отправеното от него до работодателя предизвестие. Член 326, ал. 1 КТ предоставя на работника или служителя субективно право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, което се упражнява по негова лична преценка, съобразно собствените му интереси и се реализира посредством ясно и безусловно изразена воля, адресирана до работодателя. В случая писменият текст, съдържащ се в подадената от ищеца до работодателя молба от 29.01.2015 г. "в случай, че молбата ми" по чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ "не бъде приета, същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1", съставлява ясно и безусловно изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата е достигнала до работодателя, видно от неговата резолюция"Да" на 31.01.2015 г., или 30 дневният срок на предизвестието е изтекъл в края на м. 02. 2015 г., когато и е прекратено трудовото правоотношение, въз основа на подаденото от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. С оглед на изложеното, след посочената датата, ищеца не разполага с право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за незаконното си уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Преценката за частична основателност на иска по чл. 225, ал. 1 КТ /в размер на 520 лв., за период от един месец/ изисква произнасяне по направеното от ответната страна, с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност, възражение за прихващане със сумата от 542. 76 лв., представляваща стойността на предоставени на ищеца движими вещи. Фактът на получаването им от С. С. е установен въз основа на представени два броя приемо-предавателни протокола от 13.03.2014 г. и от 17.10.2014 г., подписани от двете страни, от които е видно, че на посочените дати той е получил: комплект зимно работно облекло, комплект лятно работно облекло, обувки, каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя Р., въже с две куки и карабина. В същите изрично е записано, че "полученото работно облекло и лични предпазни средства подлежат на връщане при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на три години". Връщането на изброените вещи, след прекратяване на трудовото правоотношение, не е доказано. За установяване стойността на вещите, работодателят е представил нарочен "списък на разходите за закупуване на материали", в който са посочени техните цени. Последните не са били оспорени от ищеца. При тези факти, първоинстанционният съд е преценил възражението за прихващане като недоказано поради неустановяване на насрещно вземане, а въззивният съд приемайки за установено вземането, тъй като ищецът не е доказал връщането на предоставените му вещи, е счел възражението за недоказано поради неустановяване на стойността на вещите. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава възраженията си и в случая това е направено от работодателя. Неговите доказателства не са оспорени от противната страна. При липса на оспорване и на ангажирани други доказателства от ищеца и при липса на дадени от въззивния съд изрични указания за подлежащи на установяване на нарочни факти или за предприемане на процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, следва да се приеме, че възражението е доказано. Направеният извод налага да се извърши прихващане на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 520 лв. с дължимата от ищеца сума от 542. 76 лв., стойност на получените от него, въз основа на два приемо-предавателни протокола от 13.03.2014 г. и от 17.10.2014 г., движими вещи, въз основа на което предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора, направеното искане от касатора и на основание чл. 78 ГПК, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно изхода от спора. Същите възлизат на 2 232 лв. /1 700 лв. за адвокатско възнаграждение -1500 лв. за първата и 500 лв. за касационната инстанции и 532 лв. държавни такси-112 лв. пред въззивната и 420 лв. пред касационната/. От тях, С. С. следва да бъде осъден да заплати 1 116 лв., пред вид отхвърлянето на единият от двата иска. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение