Решение № 5192 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2016 г.

Решение № 5192 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Тера" АД гр. Ч. бряг срещу Решение № 484/08.12.2015 г., постановено по АХД № 732/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, с което е потвърден обжалвания Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 150991500005049/18.06.2015 г., издаден от ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 394/28.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е извършил мотивирана преценка за приложимостта на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в писмено становище по касационната жалба оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 150991500005049/18.06.2015 г., издаден от ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 394/28.09.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. По делото е установено невнасяне на ДДС за данъчни периода по справки - декларации от м. 04.2014 до 05.2015 г., а неизпълнението от страна на дружеството на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност. Поради изложеното, съдът е приел, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС и административният орган, в условията на оперативна самостоятелност, е имал основание да прекрати регистрацията. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че дружеството не е внесло ДДС за посочените подробно в РД периоди по справките - декларации по ЗДДС. Р. на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изложил подробни съображения относно потвърждаването на обжалвания акт. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил подробни мотиви по отношение на законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства, съдът правилно е приел, че в случая е доказано, че задълженото лице системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС. Р. за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС за данъчни периоди от м. 04.2014 до 05.2015 г. включително сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Административният съд правилно е приел, че при издаване на акта за дерегистрация по ЗДДС не са допуснати процесуални нарушения. Приходният орган е описал конкретно справките - декларации, по които се следва внасяне на ДДС, като е посочил размера на неизпълнените задължения, както и момента на възникване на задълженията. Неоснователно е твърдението на касатора, че органът по приходите не е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност. Дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати загуба на данъчни приходи от данъчно-задължено лице, което начислява данък без намерение да го внася в бюджета. С оглед системното невнасяне на данък от страна на задълженото лице, органът по приходите, правилно е дерегистрирал касатора по ЗДДС. С дерегистрацията на дружеството ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК, защото размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. В случая конкретните икономически причини, довели до невнасянето на ДДС в бюджета, не водят до незаконосъобразност на обжалвания акт. Това е така, тъй като за да се приложи разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, е необходимо единствено да се установи, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, а в случая по делото не е било спорно, че дружеството не е изпълнило задължението си да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справките декларации за спорните данъчни периоди, а и по-късно. Съобразно изложеното, решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,