Решение № 4246 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2017 г.

Решение № 4246 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2017 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Р. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Иванова срещу решение № 6509/10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9054/2017 г. от Административен съд София град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община (СО) – район "Триадица", в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на М. Р. срещу заповед № РТР17-РД56-184/20.07.2017 г. на кмета на СО - район "Триадица", с която е наредено на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на [улица] [населено място] да извършат демонтаж на настилката на прилежащата към ап. 7, ет. 6 тераса – собственост на жалбоподателката, и да поставят топлоизолация, хидроизолация и монтаж на нова настилка на същата тераса. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил следното:

Жалбоподателката се легитимира като собственик на апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица] със ЗП от 195, 70 кв. м., включващ и една открита тераса с площ около 70 кв. м., заедно със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съгласно нотариален акт № **, том ІV, рег. № 27075, дело № 86 от 30.11.2000 г.

На 20.09.2016 г. в район "Триадица" - СО е постъпило заявление от Ц. П. като собственик на ап. 8 секонд на ет. 5, който се намира под апартамента на жалбоподателя, съгласно нотариален акт № **, том VІ, рег. № 5567, дело № 988 от 21.12.2000 г. В заявлението е посочено, че в ап. 8 секонд има постоянен мухъл по таваните от теч от терасата на ап. 7. Същият се дължи на неподдържане на терасата и настилката, която се компроментира от големи кашпи с цветя, задържащ се сняг през зимата, който не се почиства, и поливане на цветята с маркуч. Поради това и на основание чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС е поискано да се издаде заповед, с която да се задължи собственикът на терасата да извърши ремонт. Установено е също, че на 21.02.2017 г. е извършена проверка по заявлението от специалисти от района, при която е установено, че терасата на ап. 7 се явява таван на част от хола на ап. 8 секонд. Фугите на терасата са видимо компроментирани, в двата й края съществуват два сифона, разположени са кашпи със зелена растителност, които допълнително натоварват конструкцията. На тавана в хола на ап. 8 секонд част от гипсовата мазилка е паднала, а в ъглите около колоните и гредите на коридора и кухненския бокс има следи от теч и мазилката на места е паднала и подкожушена. С протокол № 3 от 17.03.2017 г. на комисия по чл. 196 от ЗУТ по т. 3 от дневния ред е взето решение да се свика общо събрание на ЕС на сградата, в която се намират двата апартамента, на което да се вземе решение за извършване на неотложен ремонт на хидроизолацията и комините на сградата, като, считано до м. юни 2017 г., да се ремонтира терасата на жалбоподателя и да се изследва законосъобразността на монтираната чешма на терасата и ако същата не е отразена в проекта – да бъде премахната.

Констатирал е още, че на 13.06.2017 г. е подадено ново заявление от Ц. П., в което е посочено, че ОС на ЕС не е избрало фирма, която да извърши ремонта, и срокът, посочен в решението на комисията по чл. 196 от ЗУТ, няма да бъде спазен. Приложен е протокол от проведено общо събрание на 15.05.2017 г., на което е взето решение да се извърши оглед и да се изготви становище за състояние и оферти за ремонт на покрива на терасата на ап. 7 и на общата тераса, която е част от покривното пространство. Разпределението на сумите за покрива и общата тераса да е според идеалните части на собствениците, а разходите за ремонт на тераса на ап. 7 да се разпредели в съотношение 70% плащане от ап. 7 и 30% - разпределение между останалите.

На 22.06.2017 г. е извършена повторна проверка от специалисти при район "Триадица" - СО, на терасата на ап. 7, като е установено, че не са предприети мерки за отстраняване на проблема.

На 11.07.2017 г. е съставен констативен протокол № 1 от комисия от специалисти от район "Триадица" - СО, която е направила оглед на ап. 8 секонд. Установила е, че таваните на всички помещения на апартамента са в лошо общо състояние. В хола, коридора, кухненския бокс и други помещения част от мазилката на тавана е паднала. Има видими следи от теч и подкожушена мазилка във всички помещения, има влага и мухъл по таваните. Приложен е снимков материал. Над ап. 8 секонд се намират терасите на ап. 8 а и ап. 7. На терасата на ап. 8 а в момента на проверката е извършван ремонт, т. е. в тази част решението на комисията по чл. 196 от ЗУТ, макар и със закъснение, се изпълнява. Тъй като не е имало човек в ап. 7, неговата тераса е огледана от съседната на ап. 8 а. Установено е, че на терасата са разположени големи кашпи със зелена растителност, които допълнително натоварват конструкцията. Има монтирана чешма и маркуч за поливане. Фугите са компроментирани. Предписано е извършване на неотложен ремонт на терасата на ап. 7 чрез демонтаж на настилката на терасата и направа на топлоизолация, хидроизолация и монтаж на нова настилка.

В резултат на това на 20.07.2017 г. е издадена процесната заповед на кмета на СО - район "Триадица", с която е наредено на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на [улица] [населено място] да извършат демонтаж на настилката на прилежащата към ап. 7, ет. 6, тераса – собственост на жалбоподателката, и да поставят топлоизолация, хидроизолация и монтаж на нова настилка на същата тераса, както и е определен срок за доброволно изпълнение, след който ще се пристъпи към действия по принудителното й изпълнение по реда на чл. 49, ал. 5 от ЗУЕС. Заповедта е съобщена на професионалния управител на ЕС на 21.07.2017 г.

По делото от съда е изслушано и заключение на СТЕ, което съдът е кредитирал като обективно и съответно на останалите по делото доказателства.

При тази фактическа установеност съдът е приел жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от лице - адресат на оспорения акт в качеството му на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, но по същество за неоснователна. Съдът е счел, че в конкретния случай са налице предпоставките за издаване на заповед по реда на чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС, поради което направил правен извод, че издадената заповед е мотивирана и законосъобразна. Позовавайки се на заключението на СТЕ е приел, че става въпрос за неотложен ремонт по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС на таваните на ап. 8 секонд, по–голямата част от които се намират под терасата на ап. 7. Също така е приел, че процесната заповед е издадена въз основа на протокол от извършена проверка и е с необходимото съдържание и форма, посочени в закона. По тези съображения е счел, че оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор, като направените изводи са правилни. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че административният съд е достигнал до правилни и обосновани на доказателствата изводи. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС, тъй като ремонтът е "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУЕС, поради което е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС.

Основният спорен момент по делото е дали в случая се касае за "неотложен ремонт". Законът за управление на етажната собственост прави разграничение межди "необходим ремонт" и "неотложен ремонт", като редът за извършването им е уреден в чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС. "Необходим ремонт" по смисъла на § 1, т. 8 от ЗР на ЗУЕС е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. "Неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е разписана и процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост, като, когато ремонтните работи във връзка със състоянието на сградата и нейните конструктивни части са неотложни, е необходимо да бъде проведена процедурата по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. С решение на управителния съвет незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50, а когато във фонда липсват или наличните средства са недостатъчни, незабавно се свиква общо събрание за събиране на средства за извършване на ремонта. Съгласно ал. 3 на същия член, когато общото събрание не бъде свикано или не вземе решение за набиране на средства за извършване на ремонта, тогава възниква правото за уведомяване на кмета на общината и иницииране на производство по проверка на конкретните обстоятелства, за които се твърди, че налагат произнасяне със заповед.

С оглед на тези разпоредби и позовавайки се на заключението на СТЕ, административният съд обосновано е приел, че в случая става въпрос за "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС. Безспорно по делото също е, че предписаният от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ ремонт не е извършен в указания срок и ОС на ЕС не е изпълнило задължението си по чл. 49, ал. 2 от ЗУЕС, поради което кметът на СО - район "Триадица" законосъобразно е пристъпил към изпълнение на правомощията си по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС. Независимо че терасата е собственост на касаторката, преди всичко тя представлява покрив на сградата и като такъв, е етажна собственост съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността. Адресати на заповедта на кмета са собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, включително и касаторката като собственик на такъв обект, а не е единствено тя.

Не е налице твърдяната необоснованост на решението предвид приетото от съда наличие на необходимост от неотложен ремонт, без в процесната заповед да се съдържат фактически твърдения в тази насока. Видно от съдържанието на заповедта, същата е издадена във връзка с констативен протокол № 1/11.07.2017 г. Съгласно трайната съдебна практика, основана на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, допуска се мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, както е и в настоящия случай, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт.

Правилно съдът е приел, че макар кметът да не разполага с техническа компетентност да прецени причините за течовете и да предпише как да бъдат отстранени, дадените в заповедта предписания са в съответствие с посочените от комисията, извършила огледа на място. Заключението на приетата СТЕ не дава основание да се приеме, че предписанията са неправилни.

Неоснователни са доводите на касатора за противоречие с целите на закона. Една от тези цели е ЗУЕС е да даде правила, които да помогнат гражданите самостоятелно да регулират отношенията помежду си. Когато обаче тази саморегулация не може да се осъществи, допустимо е в предвидените от закона случаи да се осъществи намеса от административни органи, както е и в случая, за да се отстранят значителни повреди, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица.

С оглед на така приетото обосновано съдът е приел, че се касае за "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, поради което са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 49 от ЗУЕС за издаване на заповед на кмета на общината, като доводите на съда в тази насока са законосъобразни и следва да бъдат споделени.

С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на кмета на СО - район "Триадица" касационната жалбоподателка ще следва да бъде осъдена да заплати на ответната община 150 лв. разноски за касационното производство.

По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6509/10.11.2017 г. по административно дело № 9054/2017 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА М. Р. от [населено място], [улица] да заплати на кмета на Столична община - район "Триадица", гр. София, ул. "Алабин" № 54, разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.