Решение № 11310 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2016 г.

Решение № 11310 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. С. Б., от гр. Б., ул. "С." ..№..., вх. ..., ет. ..., за отмяна на влязлото в сила решение № 12541/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4603/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 481/13.03.2015 г. по адм. дело № 2232/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Б. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Б., не ангажира становище по подаденото искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 12541/24.11.2015 г., постановено по адм. дело № 4603/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставено в сила решение № 481/13.03.2015 г. по адм. дело № 2232/2014 г. на АС - Б. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена жалбата на искателката срещу решение № 95-8869704/20.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е оставено в сила разпореждане № 9/09.09.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Б., за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни актове, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицето, депозирало искането, е страна в производството по делото пред Върховния административен съд, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело определение. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Доколкото в искането и допълнително представените молби на С. С. Б. не се сочи на кое от изчерпателно посочените в текста на чл. 239 АПК основания за отмяна на решението се позовава, то ще следва да бъдат разгледани всички нормативноустановени основания. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като съдебните актове са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Към искането за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Нормата на чл. 239, т. 2 АПК регламентира, че може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Във всички тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление. Това престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда. Такива доказателства в случая не са депозирани. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания също следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Въз основа на чл. 239, т. 4 АПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Данни за наличието на друг съдебен акт при обективно и субективно тъждество на делото, липсват. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Такива данни по делото не са представени. Като подател на касационната жалба Богданова е била редовно и своевременно призована и не е лишена от възможността да участвува лично или чрез повереник в съдебното производство. Няма данни да са били възпрепятствана да се яви в проведеното на 11.11.2015 г. открито заседание по адм. дело № 4603/2015 г. на Върховния административен съд. Последното основание за отмяна е това по чл. 239, т. 6 АПК и е налице, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. За успешното приложение на този текст е необходимо представянето на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, каквото в случая няма. При липсата на условията за отмяна, посочени в чл. 239 АПК, подаденото от С. С. Б. искане е неоснователно следва да бъде отхвърлено. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,