Решение № 522 от 16.9.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102048/2024 г.

Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1268/17.03.2025 г. по касационна жалба на А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 47 /16.02.2024 г. по в.гр.д. № 841/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 841/16.06.2022 г. по гр.д. № 4664/2021 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите А. М. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. против Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ искове по чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на А. М. Т. в размер на 70 000 лева и на Т. Н. Т. и Д. Н. Т. – Х. в размер на по 40 000 лева, причинени от смъртта на наследодателя им Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.03.2021 г... Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата вероятна недопустимост съгласно приетото в т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Обединено счетоводство „Социални дейности“ – ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД „Приста“ и „Домашен социален патронаж“ оспорва основателността на касационната жалба. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за ненадлежна пасивна процесуална легитимация. Във връзка с възражението съдът е указал на ищците да заявят дали поддържат иска против посочения от тях ответник – Обединено счетоводство „Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“. С молба - уточнение ищците са заявили, че исковата молба е подадена срещу ответника, който са посочили и че поддържат исковете срещу Обединено счетоводство Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“, представлявано от Катя Петрова. Ищците са наследници на Н. Д. Т., починал на 30.03.2021 г. Представен е трудов договор от 2020 г., сключен между ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от Валентина Чурова – директор и Н. Д. Т. за изпълняване на длъжността „огняр“. От данните по Декларация за трудова злополука, подадена от Валентина Чурова, в качеството на директор на осигурител ДПЛФУ, се установява, че в 5 ч 30 мин на 14.03.3031 г. е настъпила злополука с пострадал Н. Д. Т. на длъжност „огняр“q назначен в ДПЛФУ „Милосърдие“ - гр. Русе. От Декларацията и от описаните в Протокол № 6 от 14.04.2021 г. се установяват обстоятелствата за резултатите от извършеното разследване на злополуката. В медицинската документация, в т.ч. Предаутопсионна епикриза, е удостоверено, че пострадалият е закаран в УМБАЛ „Канев“ от ЦСМП с тежка черепномозъчна травма, намерен в кома, употребил алкохол. В документацията е отразено, че местоработата му е била „Дом милосърдие“. В първоинстанционното производство е представено Решение № 31 /29.07.2021 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на Община Русе, с което комисията, на основание чл.28, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация предоставя информация за това, че Валентина Чурова заема длъжността директор на ДПЛФУ „Милосърдие“ по трудов договор и на осн. §1, т.32 от ДР на Закона за социални услуги в качеството на ръководител, е работодател на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на услугите. Посочено е още, че ДПЛФУ Милосърдие не е самостоятелен второстепенен разпоредител с бюджет за 2020 г. и 2021 г., а такъв е Обединено счетоводство социални дейности (ОССД), в чийто бюджет са включени домове за възрастни хора с увреждания, един от които е ДПЛФУ Милосърдие. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че посоченият от ищците ответник не е материалноправно легитимиран да отговаря по същите, тъй като не е бил работодател на техния наследодател. В решението не са изложени други мотиви за неоснователност на исковете. Във въззивната жалба са развити единствено съображения за неправилност на изводите на съда за това, че ответникът не е надлежна страна по спора и не се съдържат други конкретни оплаквания за неправилност на решението. Ето защо, предвид правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по така наведеното оплакване. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно. Позовал се е на разпоредбата на § 1, т.1. от ДР на КТ, с която е установено определение на "работодател" и е приел, че съгласно тази разпоредба качеството „работодател" не зависи от притежаването на (качеството) юридическо лице, а от организационната, икономическа обособеност на съответното структурно образование и възможността да наеме самостоятелно работници или служители по трудово правоотношение. Материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение с работника или служителя обуславя и неговата правосубектност или възможността да бъде страна в процеса по трудовия спор. Въззивният съд е приел, че следователно, качеството работодател се придобива при наличието едновременно на следните условия - организационна обособеност, икономическа обособеност и самостоятелно наемане на работници или служители по трудово правоотношение. В настоящия случай работодател на наследодателя на ищците Н. Д. Т. е бил ДПЛФУ „Милосърдие“, представляван от директора Валентина Чурова. От писмените доказателства се установява, че Домът за пълнолетни лица с физически увреждания - ДПЛФУ „Милосърдие“ предоставя социална услуга. Трудовият договор на Н. Т. с ДПЛФУ е сключен при действието на ЗСУ, който предвижда социалните услуги да се предоставят в специализирана среда на територията на съответната община, като е запазен и начинът на финансиране-делегирани от държавата дейности, а също и че кметът упражнява контрол, присъщ на висшестоящ орган във връзка с делегираната му от държавата дейност. Ръководителят на социалната услуга (назначен от общината-доставчик на социалната услуга) е работодател на служителите, осъществяващи дейността по предоставянето на услугата (пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ във вр. с чл.28 и чл.29, ал.2 от ЗСУ). От тази разпоредба следва еднозначен извод, че работодател на Н. Т. е ДПЛФУ. Работодателят е надлежен ответник по трудови спорове, а не формации, организации, структури и др., в които евентуално е включен. По основателността на касационната жалба: С т.5 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В случая по направеното от ответника по исковете възражение, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, въззивният съд обосновано е констатирал, че с исковата молба като ответник е посочен ответник – Обединено счетоводство „Социални дейности - ДСХ „Възраждане“, ДПЛФУ „Милосърдие“, ДПЛД “Приста“ и ДСП“ и същевременно фактическите твърдения на ищците, на които е основана исковата молба, са, че в трудовия договор на наследодателя на ищците като работодател е посочен Домът за пълнолетни лица с физически увреждания (ДПЛФУ) „Милосърдие“, представляван от Валентина Чурова – директор. Ищците твърдят и че (по предявения иск) материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата такава в гражданското право и че работодател е всеки субект, който отговаря на легалната дефиниция на § 1, т.1 от ДР на КТ. Ищците твърдят и че от посочено решение за предоставяне на достъп до обществена информация е видно, че Валентина Чурова, заемаща длъжността директор на ДПЛФУ Милосърдие (с която е подписан трудовият договор на наследодателя на ищците) на основание § 1, т.32 от ЗСУ е работодател на служителите. Но въззивният съд необосновано е приел, че исковете се поддържат и след дадени от първоинстанционния съд законосъобразни указания за отстраняването на нередовностите на исковата молба. При проверка на делото настоящият съдебен състав установи, че дадените от първоинстанционния съд указания не са законосъобразни. С разпореждане от 10.11.2021 г. първоинстанционният съд по направеното от ответника възражение, че не е надлежен ответник по аргумент от § 1 от ДР на КТ, е приел, че са налице предпоставките на чл.228 ГПК (изменение на ответника) и че на ищеца следва да бъде дадена възможност да заяви дали се отказва от иска срещу посочения ответник и че в случай, че не направи отказ в дадения срок, ще се пристъпи към процедурата по ал.1 на чл.228 ГПК, а в последствие и на ал.3 на чл.228 ГПК. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е задължил ищеца (те са няколко) в едномесечен срок от съобщение да отстрани визираните в мотивите нередовности, а именно да посочи дали се отказва от иска по отношение на този ответник. Ищците са заявили, че поддържат иска срещу ответника, посочен в исковата молба. Следователно, въпреки направеното от ответника възражение, първоинстанционният съд не установил в какво се изразява противоречието на исковата молба (между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице) и не е дал съответните указания за отстраняване на това противоречие. Тъй като дадените от първоинстанционният съд указания са били незаконосъобразни, те не са дали възможност на ищците да отстранят нередовностите в исковата молба. Въззивният съд, въпреки доводите на страните и разпоредбата на чл.129, ал.4 ГПК, също не е съобразил, че не са дадени законосъобразни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, което е довело до произнасянето му по същество по нея без да са били налице предпоставките за това. Той е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и за разглеждане на делото с негово участие, но не го е направил. Съгласно приетото с т.5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция, което следва да започне с даване на указания на ищците да насочат иска срещу надлежния ответник – в случая към посочения от тях работодател Дом за пълнолетни лица с физически увреждания (ДПЛФУ) „Милосърдие“, с чийто директор Валентина Чурова е бил сключен трудовият договор на техния наследодател при действието на който е настъпила трудовата злополука. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски за касационното производство. Воден от изложеното съдът