Решение № 6984 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2011 г.

Решение № 6984 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8955/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, отдел "Пътна полиция" против решение № 2343 от 16.05.2011 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 198/2011 г. По изложени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1-во от АПК се иска отмяна на решението. Ответната страна - Биляна Красимирова Тонева не ангажира становище по жалбата. Представителят на върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 751 от 12.11.2010 г. на зам. - началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР на Биляна Тонева е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени заповедта, съдът е прел, че е актът не съдържа описание на нарушението - не е посочено в какво се изразява неупражняването на контрол върху ежедневната дейност на звено "Видеонаблюдение", на кои дати и по отношение на кои служители в това звено не е осъществен контрол, такава информация не се съдържа и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Съдът е направил извода, че не е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Приел е още, че наказаната служителка в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не е изслушана преди да й бъде наложено оспореното наказание. В заключение АССГ е установил, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в нея основание за налагане на дисциплинарно наказание и я е отменил. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните. Безспорно е по делото, че към момента на издаването на оспорената заповед Биляна Красимирова Тонева е държавен служител категория "Г" инспектор III степен и заема длъжността полицейски инспектор VI степен в 04-та група "Автоматизирани системи за контрол на пътното движение", 01-ви сектор "Контрол на пътното движение" при отдел "Пътна полиция" - СДВР. Съгласно заповед рег. № 662 от 03.10.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР на служителката е възложено персонално да отговаря за организацията на работата и контрола върху ежедневната дейност на звено "Видеонаблюдение" при 04-а група "ВКП", 01-ви сектор "КПД". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед зам.-началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР й е наложил на осн. чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР на Биляна Тонева дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за това, че не е упражнила контрол върху ежедневната дейност на звено "Видеонаблюдение" при СДВР, с което е нарушила служебните си задължения, вменени й със заповед рег. № 662/03.10.2008 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР. Спорът по делото се свежда до въпроса налице ли е основание за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на Тонева. Съгласно чл. 224, ал. 1 от ЗМВР основанието за налагане на дисциплинарно наказание на служител от МВР е нарушение на служебната дисциплина, а видовете дисциплинарни нарушения са изчерпателно изброени в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. Необходимите задължителни реквизити, които следва да притежава заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, са формулирани в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Според разпоредба, дисциплинарното наказание са налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в неупражнен контрол върху ежедневната дейност на звено "Видеонаблюдение". Не е конкретизирано времето на извършване на твърдяното нарушение, нито обстоятелствата при които то е извършено. На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма конкретизиране в какво точно се изразява допуснатото дисциплинарно нарушение, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Административният акт е издаден и в нарушение на разпоредбите на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Поради всичко изложено оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като я е отменил АССГ е постановил правилно решение при липса на сочените отменителни основания, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение