Решение № 5486 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2017 г.

Решение № 5486 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С., гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Тошев срещу решение № 7230 от 21.11.2016 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 8757/2016 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Р. С., гражданин на Афганистан срещу заповед № УРИ 5392-ПАМ-3150/06.08.2016 г. на Началник на сектор "Миграция" - СДВР, с която спрямо чужденецът е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 44, ал. 9 от Закона за чужденците в Република българия (ЗЧРБ), непридружени непълнолетни лица не се настаняват принудително в специални домове за настаняване на пълнолетни. Издаденият акт е и нищожен. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Тошев който моли да се обяви обжалваната заповед за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба - началникът на Сектор "Миграция" при СДВР - редовно призован, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заповед № УРИ 5392-ПАМ-3150/06.08.2016 г. на Началник сектор "Миграция" - СДВР, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1, на Й. С. е наложена принудителна административна мярка - Принудително отвеждане до границата на страната. В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетния Р. С. И двамата са били без документи за самоличност, не са имали регистрирани редовни влизания на територията на страната, адресна регистрация и разрешения за пребиваване в страната, както и средства за издръжка. По тези съображения е издадена и оспорената заповед № УРИ 5392-ПАМ-3150/06.08.2016 г. на Началник сектор "Миграция" - СДВР, с която двамата са били настанени принудително в СДВНЧ, видно от съставения протокол от същата дата. Със заповед № 513з-2674/28.04.2015 г. Директорът на СДВР, на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е оправомощил Началник сектор "Миграция" - СДВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 44, ал. 5 и ал. 6 от ЗЧРБ. На 25.08.2016 г. лицето е освободено, във връзка с подадена от него молба за закрила. Въз основа на така установените факта съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правни разпоредби и на целта на закона. Съдът е посочил, че в случая са налице факти, сочещи опасност от укриване на чужденеца с оглед факта, че лицето не притежава валидни документи за самоличност. За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя, че е непридружен непълнолетен тъй като от всички представени по преписката документи се установява, че жалбоподателят е бил придружаван от Й. С. В тежест на жалбоподателя е било да представи доказателства в тази връзка. Първоинстанционният съд е приел за лишени от фактическа и правна опора оплакванията, че на оспорващият не е предоставена адекватна правна защита. От началото на задържането си жалбоподателят е упълномощил адвокати от БХК да го представляват, включително и пред съда. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. Оспорваното решение е валидно и допустимо. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването му за валиден или за недействителен, както се посочи по-горе, почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му, като нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, която изключва търпимостта му в правния мир. В съответствие с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая със заповед № 513з-2674/28.04.2015 г. Директорът на СДВР, на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е оправомощил Началник сектор "Миграция" - СДВР да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 44, ал. 5 и ал. 6 от ЗЧРБ. С оглед изложеното, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация и в съответствие с предвидената законова възможност за това. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания послужили за издаването й. Противно на защитната теза на касатора, в чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в специален дом на малолетни или непълнолетни лица, със срок до три месеца. ЗЧРБ е специален по отношение на Закона за закрила на детето (ЗЗД), като в съответствие с чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът издал заповедта за принудително настаняване, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно ЗЗД. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б., в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б.. В случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност; преминаване на границата на страната не по установения за това ред; съществуващата опасност от укриване на чужденеца. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на касатора в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Обстоятелството, че касаторът е придружен непълнолетен е описано в Докладна записка № УРИ 5392-р-1966/06.08.2016 г., приета като доказателство по делото, която по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В хода на проведеното административно производство и съдебната фаза на процеса касаторът не е представил надлежни доказателства, с които да опровергае тези факти. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,