Решение № 14895 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2009 г.

Решение № 14895 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от кмета на община Правец чрез пълномощника му - адвокат Пенка Христова Петрова против решение № 315 от 10.06.2008 година и решение № 202 от 6.04.2009 година по адм. дело № 425/2007 година на Административен съд - София-област. С тях са отменени, като незаконосъобразни заповеди номера 233 и 234 и двете от 9.07.2007 година на кмета на същата община за одобряване на решение № 1 и решение № 2 по протокол № 6 от 5.07.2007 година на техническа комисия за определяне на имоти №№ 103 и 105 изцяло за застроени и връщане на преписките за ново произнасяне с оглед указанията на съда, дадени в двете решения. Релевират доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните и заинтересованата страни не изразяват становище по касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съдът се е позовал на експертизата, която определя и двата имота, като незастроени. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество са и основателни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Николинка Илиева Илчева против заповеди номера 233 и 234 от 9.07.2007 година, издадени от кмета на община Правец. С тях са одобрени решения №№ 1 и 2 по протокол № 6 от 5.07.2007 година на техническа комисия за определяне на имоти пл. № 103 с площ от 1984 кв. м и пл. № 105 от 2065 кв. м по помощния кадастрален план на местността "Крушова поляна" изцяло за застроени. Възразила е, че заповедите са материално незаконосъобразни, не са съобразени с целта на реституционния закон и не са издадени в съответната форма. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с решенията по протокол № 6 от 5.07.2007 година на техническа комисия и двата имота съответно с площ от 1984 кв. м и 2065 кв. м попадат в застроения УПИ V - обектова охрана в кв. 23 и от тях няма свободна площ. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Тя е дала заключение, че в УПИ V, в който попадат двата имота няма изградени постройки, поради което имотите са незастроени. Съдът е приел заключението безкритично и без да обсъди останалите приложени по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка и е приел жалбата за основателна. Счел е, че заповедите не са мотивирани, тъй като нито в тях, нито в решенията на техническата комисия се съдържат мотиви за определянето на имотите изцяло за застроени. Отделно от това са постановени и в нарушение на закона, доколкото имотите са изцяло незастроени. С решение № 315 от 10.06.2008 година, съдът е отменил само заповед № 233 от 9.07.2007 година относно имот № 103. При това е пропуснал да постанови решението си при условията на чл. 173 от АПК, както и да се произнесе по втората заповед № 234 от 9.07.2007 година, също предмет на оспорване. Поради това Върховният административен съд с определение № 977 от 22.01.2009 година по адм. дело № 10033/2008 година на ВАС, четвърто отделение е прекратил касационното производство и е върнал делото на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение. Такова е решение № 202 от 6.04.2009 година, макар, че съдът е пропуснал изрично да отрази допълващия му характер по отношение на решение № 315 от 10.06.2008 година. С него е отменена заповед № 234 от 9.07.2007 година на кмета на община Правец и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановените решения - първоначално и допълнително са неправилни. На първо място е необоснован изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изразяващо се в липса на мотиви в решенията на техническата комисия. В тях е посочено, че имотите са застроени, тъй като попадат в кв. 23 на застроения УПИ V - обектова охрана. В тази връзка съдът е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изследвал всички приложени по административната преписка писмени доказателства, а се е позовал само на съдебно-техническата експертиза. Така в приложения акт № 1089 от 13.04.1994 година за държавна собственост е видно, че кварталите 23 и 85 са предвидени за "Микропроцесорни системи" АД, град Правец. Това е едно комплексно мероприятие, което включва дворно място от 172070 кв. м с изградени корпуси, спомагателни постройки, складова база и магазин. На второ място не е съобразена заповед № 233 от 26.09.2002 година на кмета на общината, с която е одобрен проект за изменение на действащия подробен устройствен план. С него в кв. 23 се образуват нови седем УПИ, предназначени за: Административна сграда и столова; ЗМТ; ЗМК; Обектова охрана; Пароцентрала; ЗПП и Търговски магазин. УПИ V, в което се намират процесните имоти е предназначен за обектова охрана и е част от общото мероприятие. Това предполага изследване на функционалната му връзка с останалите имоти и проверка за наличието и липсата на съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2 от допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, включително и на такива от инфраструктурен характер. Още повече, че в първата касационна жалба, касаторът се позовава на изградена в груб строеж сграда, по отношение на която УПИ V имал обслужващ характер и която не е показана на скицата. Представената по делото съдебно-техническа експертиза, която е в основата на постановените съдебни актове не е изследвала състоянието на имотите, като част от общото мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Така се е стигнало до постановяване на решения при неизясняване на правно релевантните факти за правилното решаване на възникналия спор. На последно място съдът е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 173 от АПК, като е приложил ал. 2 от него и след отмяната на административните актове е върнал преписката на кмета на общината за ново произнасяне. При така направените изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените заповеди, той е бил задължен да приложи нормата на ал. 1 на чл. 173, като реши делото по същество и определи застроената площ. Така допуснатите от съда пороци при постановяване на основното и допълнително решения са довели до тяхната неправилност и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решенията ще следва да се отменят и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение