Решение № 259 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2018 г.

Решение № 259 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Коцев, от [населено място] против решение № 66/28.03.2018 г. по адм. дело № 426/2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото писмени доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – началник група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали", в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 66/28.03.2018 г. по адм. дело № 426/2017 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил оспорването по жалба на М. Коцев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 5310 – 000095/07.11.2017 г. на началник група КПДГПА – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил. Наложената ПАМ е "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е удостоверил в АУАН № 346/07.11.2017 г., съгласно които на същата дата около 9, 45 часа по ПП-1 Е-79 при км 355+400 посока София, собственикът на лек автомобил БМВ 730 ИА с рег. [рег. номер на МПС] М. Коцев е допуснал управлението му от Д. Дойчинов, който не е притежавал валидно СУМПС (изтекъл срок на 11.05.2012 г.). Обосновано административният съд е приел, че е налице нарушение по смисъла чл. 171, т. 2а ЗДвП и е наложил предвидената в него санкция, която в относимата му редакция по случая (ДВ, бр. 77/2017 г.) предвижда срок за прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство на собственика от 6 месеца до една година. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория (чл. 150а ЗДвП). С изтичането на срока за валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност – СУМПС. След изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство, като приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС означава, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, лицето няма право да управлява МПС, като попада в хипотеза на липса на такова, дори и да не е изгубило придобитата чрез изпит правоспособност. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите вида български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с. з., който се издава от органите на МВР с определен срок на валидност. За да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД сочи, че личен документ с изтекъл срок на валидност е нередовен. Осъщественият състав се свежда до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС и попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП като съставлява основание за прилагането на ПАМ. Ирелевантни за административния спор са гражданскоправните отношения между водача и собственика на автомобила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение