Решение № 15272 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2019 г.

Решение № 15272 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на А. Андонов от [населено място], обл. Пазарджик, в качеството му на наследник на З. Христосков, чрез процесуалния му представител адв. Попова, против решение № 806 от 21.12.2018 г., постановено по административно дело № 627/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1023 от 11.05.2018 г. на Кмета на община Пазарджик, поправена със заповед № 1493 от 10.07.2018 г. на секретар на община Пазарджик, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Навес с площ 28 кв. м. ", находящ се в УПИ VII – 76, кв. 4 по регулационния план на [населено място], община Пазарджик и с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно производствените правила, напротив твърди такива – немотивираност, както и че от заповедта не става ясно точно кой строеж подлежи на премахване, тъй като в имота има и други такива обекти, както и поради несъответствие на площта на същия, посочена в мотивите на заповедта и диспозитива, като посочва, че издадената впоследствие заповед за поправка на явна фактическа грешка в оспорената заповед не следва да се взима предвид. Твърди и неправилност на извода на съда относно материалната законосъобразност на заповедта. Твърди и необоснованост на решението, тъй като съдът е приел, че спорният строеж не е търпим такъв, а от СТЕ е установено напротив, че строежът е търпим, не е изграден на уличната регулационна линия, а на вътрешна регулационна линия и поради това е допустим по нормите, действали както към извършването му – ЗТСУ и ППЗТСУ, така и по сегадействащите – ЗУТ, доколкото представлява постройка на допълващото застрояване. Твърди и че спорният строеж попада в рамките на описани строежи по удостоверение за търпимост № 21 от 12.02.2013 г. на главния архитект на община Пазарджик. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на Община Пазарджик с писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците С. Андонов, И. Христоскова, Д. Чунчукова, И. Чунчуков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пазарджик е заповед, издадена от Кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, на наследниците на З. Христосков е наредено на да премахнат незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 1 ЗУТ строеж, изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж и в противоречие с предвижданията на ПУП. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и съдържа предвидените в закона реквизити, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните в хода на производството доказателства се установява, че е налице строеж, който следва да бъде квалифициран като стопанска постройка на допълващото застрояване, извършен през 1996 г., което не е спорно между страните. Приел е, че от доказателствата се установява безспорно, че спорният строеж е извършен без одобрени строителни книжа, каквито са се изисквали, като е посочил, че не есе изисквало за такъв тип строежи одобряването на проекти, но се е изисквало издаване на разрешение за строеж към момента на изграждането му. Приел е и че спорният строеж не е търпим такъв, тъй като от приетата по делото СТЕ е установено, че същият не е отговарял на правилата и нормите за устройство на територията към момента на извършването му, тъй като към онзи момент е попадал на уличната регулационна линия. Приел е и че спорният строеж не е търпим такъв и по сегадействащите правила и норми по устройство на територията, тъй като е посочил като относима разпоредба § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, като макар и същият по сегадействащите норми да отговаря на изискванията – правилата и нормите за устройство на територията, тъй като след изменение на действащия за района ПУП от 1998 г., същият вече не попада на уличната регулационна линия, а на регулационната граница към УПИ VIII – 72, то не е изпълнено второто условие на тази разпоредба, тъй като не се твърди и не се установява строежът да е бил деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Приел е и че оспорената заповед съдържа точно описание на спорния обект, по което същият може да бъде индивидуализиран, както по размери така и по местоположение, като е посочено, че е с размери 4, 00/7, 00 м., т. е. с площ 28 кв. м. с кота на стрехата 2, 00 м. и кота било 2, 90 м., като строежът е под общ покрив с два броя стопански постройки, изпълнени от дървена конструкция, покрита с керемиди. Приел е, че отстранената очевидна фактическа грешка в оспорената заповед, с която е поправена допусната техническа грешка относно площта на спорния навес, не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е, че констатацията на вещото лице, че навеса е конструктивно свързан със съседни нему постройки, основан на факта, че те имат общ покрив, съставляващ дървена конструкция с керемиди, не води до извод, че процесния строеж подлежи на премахване като незаконен. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на съда, че оспорената заповед е законосъобразна, напротив същата е издадена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото и по оспорената заповед, се установява, че описаният в заповедта и съставения констативния акт строеж представлява навес с размери в план 4, 00/7, 00 м. с обща площ 28 кв. м., както и че същият е разположен по имотната граница с УПИ VIII – 72 и уличната регулация и е под общ двускатен покрив с 2 бр. стопански постройки от дървена конструкция, покрита с керемиди. Със заключението на назначената по делото СТЕ е установено, че навесът представлява дървена покривна конструкция (част от общия покрив с двете стопански постройки), покрита с керемиди, като ползва за преградни стени: плътна ограда с височина 2 м., изградена от тухли на бетонова основа от запад, стена на стопанска сграда от север и от юг – обща стена с друг съществуващ навес, също отразен в кадастъра, а от изток процесният навес е открит. Вещото лице посочва, че на гърба на процесния навес – южно и източно съществуват други сгради на допълващото застрояване – навес с площ 25, 35 кв. м., част от по-голяма постройка с площ от 70 кв. м., която включва една паянтова сграда и още едни навес, като всички са под един покрив. В СТЕ е дадено заключение, че навеса не е самостоятелен строеж, а е част от по-голяма постройка със застроена площ от 90 кв. м., която включва и една стопанска сграда да спорния навес и още един навес, всички под един покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че спорния незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, е незаконосъобразен и необоснован. От описанието в заповедта и в частност от диспозитива й следва извод, че навесът е самостоятелен строеж, а не част от по-голяма постройка с един покрив. Установено е, че стените на навеса са ограда, стена на стопанска сграда и стена на друг навес, всички заедно покрити с общ покрив. При така установеното и от разпореденото със заповедта премахване на навеса не става ясно каква част от същия следва да се премахне - само покривната конструкция върху навеса или и останалите стени, които са стени на други строежи, които не са част от процесната заповед и за които не е установено дали са незаконни строежи. Освен това самият покрив на навеса, както е приел и административният орган в заповедта, е един общ, както на навеса, така и на други две стопански сгради, както и в заповедта навеса е описан само като размери, но не и като ограждащи и поддържащи елементи. Поради това и предвид спецификата на самия строеж с оглед установеното, че навеса ползва като ограждащи стени и подпори стени на други постройки и предвид това, че е налице общ покрив с другите постройки, в даденото описание в заповедта, не става ясно коя част административният орган е приел за навес и съответно коя част от общия строеж следва да се премахне. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ако навеса се премахне изцяло ще се засегнат и строежи, за които не е установено, че са незаконни. Ето защо се налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в противоречие с приетото от АС – гр. Пазарджик. Като е приел оспорената заповед за законосъобразна съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Пазарджик. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете инстанции и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди Община Пазарджик да заплати на А. Андонов обща сума в размер на 1536, 97 лв., представляваща направени по делото разноски за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,