Решение № 10441 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5330/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 176а, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуален представител против решение № 14782 от 17.04.2026 г., постановено по адм.д. № 13198/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност навежда аргументи и за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Сочи, че проектът за подробен устройствен план (ПУП), заедно с подадена от настоящите ответници жалба са разгледани на заседание на Общинският експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ), който взема решение за коригиране на проекта за ПУП като от обхвата на разработката се изключат УПИ V-1074 и УПИ VІІІ-1086, което е обективирано в т.3 от протокол № ЕС-Г-67/29.10.2024 г. след което вр.и.д. главен архитект издава заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г., с която прекратява производството по одобряване на проект за ПУП-ИПРЗ в частта на УПИ V-1074 и УПИ VІІІ-1086, ПИ с идентификатор 68134.619.1074 и ПИ с идентификатор 68134.619.1086 от кв.14, м. „ж.к. [местност]“. Излага, че заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г. на вр.и.д. главен архитект на СО е обжалвана пред Административен съд София – град от кмета на район „[район]“, по която жалба е образувано адм.д. № 2351/2025 г. С определение № 9536/19.03.2025 г. по посоченото дело Административен съд София – град отменя обжалваната заповед. Това определение е обжалвано пред Върховния административен съд от настоящите ответници по касация и е образувано адм.д. № 12072/2025 г., по което с определение № 374/14.01.2026 г. частната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата, предвид, че е подадена от лица, за които липсва процесуална легитимация с оглед неучастието им в административното производство. Сочи, че настоящето съдебно производство е образувано по същата жалба, по която административният орган се е произнесъл и това произнасяне е било предмет на съдебен контрол. Посочва, че с образуваното производство се дава повторна възможност да се ревизира акт и да се прецени дали да бъде включен или изключен от териториалния обхват имот 68134.619.1074, попадащ в УПИ V-1074, кв.14, м. „кв. [местност]“. Посочва, че обжалваната заповед не е издадена на основание чл. 62 АПК. Иска обезсилване като процесуално недопустимо на обжалваното решение по изложените аргументи, а в условията на евентуалност иска неговата отмяна, като неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските от ответните страни. Ответниците – В. К. В., Е. К. В., В. А. Г., Е. С. И. и Р. С. К. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника им – адв. Тенев, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. От настоящите ответници на 23.04.2026 г. чрез процесуалния им представител – адв. Д. Тенев е постъпила молба (искане) по чл. 176а АПК за изменение на решение № 14782 от 17.04.2026 г., постановено по адм.д. № 13198/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта му относно присъдените на жалбоподателите в първоинстанционното производство разноски. В молбата се излагат съображения, че неправилно по направеното от ответната страна – главен архитект на Столична община чрез процесуалния му представител възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е редуцирал заплатеният на адвоката хонорар от 2500 евро на 789,11 евро за адвокатска защита. Считат, че претендираната сума отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде редуцирана, предвид, че се касае за осъществяването на процесуална защита пред първоинстанционния съд на петима жалбоподатели. Искат заплатения от тях адвокатски хонорар за осъществената адвокатска защита по делото в първоинстанционното производство да бъде заплатен в пълния договорен размер от 2500 евро. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отменена Заповед № САГ24-РА50-69 от 19.06.2024 г. на главния архитект на Столична община, в частта на УПИ V-1074, кв.14, м. „[местност]“, гр. София, издадена на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, чл.22, ал.8, вр. с ал.6 и чл. 16 ЗУТ, чл. 14, ал.3, т.1 и ал.4 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, с която се допълва заповед № РА50-634/14.08.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да се изработи служебно проект за изменение на ПУП-ПРЗ с цел преструктуриране на кв.11 и кв.14 в следния териториален обхват: УПИ VІ - „за училище“ в кв.14 и УПИ І – „за жилищно строителство, гараж, КОО и ТП“ в кв.11, м. „[местност]“, поземлени имоти с идентификатори 68134.619.1264, 68134.619.1265, 68134.619.39, 68134.619.40 по КККР, като е наредено изработване на ПУП – ИПРЗ за УПИ V-1074, УПИ VІІ – „за църква, озеленяване“, УПИ VІІІ – 1086, УПИ Х-1149 от кв.14; УПИ І – „за детска градина и трафопост“, УПИ ІІ - „за ЖС“, УПИ ХХХ-861, УПИ ХХІХ – „за трафопост и озеленяване“, УПИ ІV-858, V-853, УПИ VІ – „за паркинг“ от кв.13, задънени улици от о.т.19-19а-19б и по о.т. 18-215, район „[район]“, които имоти се включват в териториалния обхват на заповедта за изработване на общ проект. С решението Столична община е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на законоустановената форма и при допуснати множество нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обоснова извод за липса на графична част към обжалваната заповед, което опорочава заповедта и прави невъзможна преценката за действителния обхват на разрешената допълнителна разработка. Констатира, че представената извадка от цифровия модел на информационната система на Софкар, отразяваща определен териториален обхват в жълт цвят, не представлява изпълнение на задължението за прилагане на скица по смисъла на чл. 135, ал.2 ЗУТ, тъй като тази извадка дава актуална информация за устройствения статут на имотите, но не представя в какво се изразява изменението. Сочи, че този графичен документ не може да замести скицата по чл. 135, ал.2 ЗУТ. Излага, че в заповедта се сочи проект на ПУП – ИПРЗ по чл. 22, ал.8 ЗУТ, а преструктуриране на жилищен комплекс по смисъла на § 5, т.24 ДР на ЗУТ, представлява промяна на структурата и застрояването, в това число и чрез образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващи и за нови сгради, за обществено озеленяване, както и за друго предназначение, въз основа на ПУП, поради което приема, че не е достатъчно да се сочи единствено териториалния обхват, а е необходима конкретика, даваща информация за предназначението и застрояването. Посочва, че в разпоредителната част на заповедта (в частта на процесния УПИ-1074) се съдържа единствено общо посочване на териториалния обхват на изменението на ПУП като приема, че това е недопустимо, тъй като не отразява параметрите и естеството на изменението. Сочи, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е допълнил административен акт при нарушение на чл. 62, ал.1 АПК. По тези съображения съдът отменя по жалбата на В. К. В., Е. К. В., В. А. Г., Е. С. И. и Р. С. К. Заповед № САГ24-РА50-69 от 19.06.2024 г. на главния архитект на Столична община, в частта на УПИ V-1074, кв.14, м. „[местност]“, гр. София. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение, поради пререшаването на вече решен съдебен спор по същата жалба, по която административният орган се е произнесъл със заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г., който спор е решен с влязло в сила решение по адм.д. № 12072/2025 г. на ВАС. Не е спорно по делото, че настоящите ответници са собственици на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.619.1074, за който е отреден УПИ V-1074, кв.14 по плана на гр.София, район „[район]“, м. „кв.[местност]“, съгласно нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя от 1995 г. Същите са подали жалба срещу заповед № САГ24-РА50-69/19.06.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която се допълва негова заповед № РА50-634/14.08.2020 г. за изработване служебно на проект за изменение на ПРЗ с цел преструктуриране на кв.11 и кв.14 в посочен в заповедта обхват, като се разширява териториалния обхват на служебната разработка с включването и на УПИ V-1074, кв.14 по плана на гр.София, район „[район]“, м. „кв.[местност]“ като тази жалба не е изпратена своевременно до съда. По тази жалба е образувано и производството пред първоинстанционния съд. Междувременно по повод подадени от настоящите ответници и от други заинтересовани лица жалби до административния орган е била издадена заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г. на главния архитект на СО, с която е прекратено административното производство по одобряване на проект за ПУП-ИПРЗ, служебно разрешен със заповеди №№ САГ24-РА50-69/19.06.2024 г. и РА50-634/14.08.2020 г., издадени от главния архитект на СО. Тази заповед е била предмет на съдебен контрол по жалба на кмета на район „[район]“ – СО и е било образувано адм.д. № 2351/2025 г. по описа на Административен съд София – град, а постановеният от първоинстанционният съд акт е обжалван от настоящите ответници, по жалбата на които е било образувано адм.д. № 12072/2025 г. по описа на Върховен административен съд. В случая няма пререшаване на правния спор, както твърди касаторът, тъй като се касае за два различни административни акта, които подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Още повече, че съгласно мотивите на цитираното от касатора определение № 374/14.01.2026 г., постановено по адм.д.№ 12072/2025 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящите ответници е прието, че за тези лица липсва процесуална легитимация с оглед неучастието им в административното производство. Същите не са участвали и в производството развило се пред първоинстанционния съд, в което е отменена Заповед № САГ25-РА50-13/20.01.2025 г. на главния архитект на Столична община. По тези съображения не е налице недопустимост на съдебното производство. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената форма. От представените по делото доказателства, както и приетото, неоспорено от страните заключение на вещото лице, безспорно е установено, че липсва графична част, от която да се установи какво е точното съдържание на допълнението на проекта за изменение на ПУП, изработването на който се разрешава с процесната заповедта, допълваща заповед № РА50-634/14.08.2020 г. на главния архитект на Столична община за изработване служебно на проект за изменение на ПРЗ и в какво точно ще се изразява изменението на действащия план, касаещ имота на настоящите ответници. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Възможността, съдържаща се в чл. 135, ал. 5 ЗУТ компетентният орган по ал. 1 да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план не освобождава административния орган от задължението му, при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП (в случая допълване), същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на допълнението на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП по това допълнение. Предвид факта, че такава графична част липсва при допълнително включените парцели от обжалваната заповед, попадащи в служебната разработка при преструктурирането на кв.11 и кв.14, м. „[местност]“ остава неясен обхвата на разрешеното проектиране и не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. Представената извадка-скица от цифровия модел на информационната система Софкар, не е в състояние да изпълни изискването да бъде представена скица-предложение и не замества задължението заповедта да съдържа графична част. По изложените съображения като е отменил обжалваната пред него заповед на главния архитект на Столична община, Административен съд София-град е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. С оглед депозираното от настоящите ответници искане за изменение на решение № 14782 от 17.04.2026 г., постановено по адм.д. № 13198/2025 г. по описа на Административен съд София – град в частта на разноските и на основание чл. 176а, ал.4 АПК, предвид подадената касационна жалба, същото следва да се разгледа от настоящата инстанция. Настоящият състав приема искането за неоснователно. При определяне размера на адвокатското възнаграждение административният съд е извършил дължимата се съгласно чл. 78, ал.5 ГПК преценка, като е взел предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, обема на извършената от пълномощника на жалбоподателите в първоинстанционното производство юридическа работа и с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна е присъдил по-нисък от претендирания размер на разноските в тази част. Неоснователен е доводът в искането, че предвид осъществената защита на петимата жалбоподатели в първоинстанционното производство хонорарът трябва условно да се раздели на пет и едва тогава да се прави преценка от гледна точка на условните възнаграждения в Наредбата за адвокатската работа. В случая защитата на петимата жалбоподатели в първоинстанционното производство по никакъв начин не е утежнила осъществената от адвоката защита по делото, още повече, че задачите за експертизата са дадени служебно от съда. С оглед изложеното направеното искане от страна на В. К. В., Е. К. В., В. А. Г., Е. С. И. и Р. С. К. за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските следва да се отхвърли. При този изход на спора претенциите на ответниците за присъждане на разноски в настоящето производство се явяват основателни. От страна на касатора с предявяване на касационната жалба е направено и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от протокола от проведеното на 23.09.2026 г. открито заседание пред Върховния административен съд, процесуален представител на касатора не се е явил. Към този момент вече е в сила цитираната по-горе редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, въвеждаща изискване за мотивираност на възражението за прекомерност. В проведеното на 23.09.2026 г. съдебно заседание, пълномощника на ответниците е представил договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл. 80 ГПК, но предвид неучастието на процесуален представител на касатора не е направено мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквото бланкетно е заявено с касационната жалба. Липсата на проявена процесуална активност в проведеното открито съдебно заседание пред ВАС, по време на което процесуалният представител на касатора е могъл да направи последно мотивирано възражение срещу размера на предявените от ответниците разноски, не може да се преодолее с бланкетното позоваване на чл. 78, ал.5 ГПК в касационната жалба, поради което следвада се осъди Столична община да заплати на В. К. В., Е. К. В., В. А. Г., Е. С. И. и Р. С. К. сумата 2500 евро разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 176а, ал.4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,