Решение № 8193 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2019 г.

Решение № 8193 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Д. от [населено място], подадена чрез адв. Москов срещу решение № 4921 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 1876/2019 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "ОСК" при Столична община, чрез юрк. Стойков, излага становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-30-137/13.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено на М. Д. да премахне незаконен строеж: "Пристрояване и надстрояване към стара жилищна сграда" в имот с идентификатор 21950.7105.177 по КККР, [населено място], район [район], изградена без строителни книжа и непопадаща в режи на търпимост. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и спазване на административно-производствените правила. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която потвърждава изцяло параметрите на разпоредения за премахване незаконен строеж и липсата на изискуемите по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ строителни книжа - инвестиционни проекти и разрешение за строеж. В тази връзка е направен извод на посочено в заповедта съответно правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Подробни мотиви са изложени по довода за търпимост на процесния строеж, като е прието, че събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания, не оборват констатациите, че процесния строеж е изграден след 2001 г., т. е. не попада в нито една от четирите възможни хипотези на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Обсъдени са подадените декларации по § 127, ал. 9 ЗУТ от м. 11. 2018 г., сочещи на изграждане на процесните пристройка и надстройка от праводателя на адресата на заповедта преди 1957 г., с последно реновиране преди 1992 г., както и показанията в тази насока на разпитаните по делото свидетели. Прието е, че твърденията за годината на изграждане на процесния незаконен строеж около 1992 г. са в противоречие с декларациите от 2010 г., с които се дава съгласие за неспазване отстоянията от вътрешната регулационна граница и нотариалните актове от 2012 и 2013 г., както и с данните, нанесени в кадастрални планове от 1960, 1970, 1983 и 2001 г., вкл. в действащата КККР от 2011 г. Така постановеното решение е обосновано, правилно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт от 14.03.2018 г. досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е извода на административния съд, че процесния незаконен строеж не попада в режим на търпимост с оглед времевия период на изграждането му, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. ", съгласно действащия правен режим по § 16 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Неоснователен е единствения касационен довод, че неправилно е определен от съда периода на изграждане на процесните надстройка и пристройка, тъй като свидетелските показания не установяват точен момент на изграждане, а се твърди единствено, че съществуващата едноетажна сграда е построена през 1957 ги е ремонтирана през 1992 г. Свидетелите не установяват никакви факти по изграждане на процесните пристройка и надстройка на тази сграда, която е нанесена в КККР през 2011 г. като едноетажна без пристрояване и надстрояване. В тази връзка правилно е зачетено от съда и обстоятелството, че съгласието за изграждане на пристройката до вътрешната регулационна линия със съседния имот е дадено едва през 2010 г. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,